Решение № 379 от 12.10.2017, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 859/2016
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 12.10.2017
- В сила
- 25.06.2018
- Състав
- РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.10.2017 гр.Плевен 12.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА при секретаря Кона Дочева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №859 по описа за
2016г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от Р.Б.М. чрез пълномощника му –адвокат А.М. *** срещу „***“ООД гр.Плевен,представлявано от управителите д-р Й.К.и д-р Е.Г..
В ИМ се твърди ,че на 26.08.2014г.ищецът е паднал с парапланер в региона на гр.Шумен,че същият ден е приет в“***“АД с диагноза множество счупвания на подбедрицата закрито в дясно,счупване на талуса закрито и счупване на ребро закрито,че на 29.08.2014г.е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия /голям и малък пищял на десния крак/,че на 31.08.2014г.ищецът е изписан от „***“ АД, поради желанието му лечението да продължи в „**** “ООД.Твърди се,че на 01.09.2014г.Р.М. е хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология на ответника с диагноза:
Фрактура тибиедекстра.Фрактура-луксациоосис талидекстрааперта. Фрактура сиснавикуларидсинистра. Вулнуслацероконузумрегио Ахилидесктра. Описани са констатираните наранявания на ищеца при извършения преглед от ответника.В ИМ е посочено,че на 01.09.2014г.от лекари на ответника-д-р Р., д-р П. и д-р Г. на ищеца е извършена операция,съгласно оперативен протокол №1327 от 01.09.2014г.като подробно са посочени извършените мед.дейности и манипулации,като се твърди,че за целия болничен престой на ищеца са извършени общо три операции,като му е било обяснено,че пълното му възстановяване ще отнеме не повече от 3 месеца,че за извършените манипулации същият е заплатил сума в размер на 6125лв.Твърди се,че ищецът е изписан от „***“ООД на 22.09.2014г.без видимо подобрение,че раните му са били инфектирани,а лекуващият лекар му обяснил, че това е всичко,което може да бъде направено в тяхното лечебно заведение. Твърди се,че в деня на изписването си ищецът отново е постъпил в „***“АД,където му е поставена диагноза:Други уточнени лакални инфекции на кожа и подкожна тъкан,че там са почистени инфектираните рани, дезинфекцирани и обработени антисептично,като на 25.09.2014г.ищецът е изписан и от тази болница.Изложени са твърдения,че поради нетърпими болки и тежко състояние на инфектираните рани,ищецът е постъпил в болница в Лондон на 27.09.2014г.,където на 30.09.2014г.е извършена консултация с хирург по ортопедия.Описва се подробно състоянието на ищеца при извършения преглед и проведените консултации,като е посочено,че същият е насочен за лечение към болница „Роял Лондон“,с оглед установената при прегледа инфекция около раната на дясната проксимална тибия-открита репозиция и вътрешна фиксация.Твърди се ,че са извършени множество прегледи за спиране на тежкия инфекциозен процес в десния крак на ищеца, което е наложило и продължително антибиотично лечение,че след месеци лечение и мед.прегледи инфекцията е овладяна,но пораженията върху десния крак на ищеца са били трайни,че е установено слабо образуване на костен калус над средната част на проксималната тибия на десния крак.Ищецът счита,че нарастването на проксималната интраартикуларна тибиална фрактура с повреда на поставената от лекари при ответника метална конструкция е причинило деформация на костта,която е била видима и с просто око и е получена в резултат на инфектираната мъртва тъкан и некротична кост, чието костообразуване е било почти напълно спряло,което е наложило да му бъде направена операция на 01.07.2015г.от лекари в болница“Роял Лондон“,от която е изписан на 13.07.2015г.В ИМ подробно са посочени извършените от лекари в Лондон оперативни интервенции и мед.процедури.Твърди се,че извършените мед.дейности в периода от 01.09.2014г.до 22.09.2014г. от лекари на ответното дружество са причинили на ищеца увреждане,в резултат на което е претърпял имуществени и неимуществени вреди,че са му извършени оперативни интервенции,които би следвало да излекуват травмите му ,причинени от падането с парапланер,чието лечение е следвало да продължи 3 до 4 месеца. Изложени са твърдения,че вместо това ищецът е получил нови травми,а именно:инфекция на раните на десния крак,която не е лекувана при ответника, въпреки,че е имало данни за нея;лошо поставяне на метални рамки и болтове на две места в десния му крак от лекари при ответника,които впоследствие са се изкривили,което е наложило тяхното отстраняване в друго лечебно заведение; неустановяване и нелечение на травми в левия крак на ищеца.Твърди се,че в резултат на тези увреждания на ищеца се е наложило продължително лечение на инфекцията в др.лечебно заведение ,както и оперативно отстраняване на мъртвата мека тъкан и некротирала кост,отстраняване на поставените метални рамки и болтове на две места в десния му крак от лекари на ответника,което е довело до деформация на десния крак и на двете места,на които са поставяни метални рамки и болтове,както и скъсяване на десния крак с около 4-5см.,което е наложило поредна оперативна интервенция в др.лечебно заведение и близо двумесечно удължаване на крайника,че левият крайник на ищеца също се е възстановил бавно и трудно,поради неадекватно и ненавременно лечение. Ищецът посочва,че от м.09.2014г.до м.07.2015г.е бил напълно неподвижен,като единственият възможен начин е бил с инвалидна количка или на ръце,че за целия период той се е нуждаел в ежедневието си от помощта на своите близки, че за него е било почти невъзможно да извършва елементарни действия без чужда помощ.Твърди се ,че от м.юли 2015г.до момента ищецът се придвижва с патерици,като на десния му крак ежедневно,24 часа в денонощието има външна метална рамка,че макар и по-самостоятелен към днешна дата същият продължава да се нуждае от помощта на близките си, за да се справя с ежедневните си нужди,че е претърпял продължително антибиотично лечение и редица операции с продължителен и болезнен възстановителен период,че е изпитвал постоянна нетърпима болка в рамките на месец и половина,докато е траело удължаването на десния му крак,че ежедневието му основно е било ангажирано с посещения на лекари и множество медицински прегледи,че от м.09.2014г.и до момента същият не е в състояние да работи и за целия период не е получавал обичайното си възнаграждение,а е издържал себе си и семейството си с помощи.Твърди се ,че ищецът е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,причинено от лица на които ответникът е възложил работа,че е заплатил сумата 6125 лв.на ответника за оперативна интервенция,която не е извършена или е извършена лошо.Изложени са твърдения,че ищецът е пропуснал възможността да увеличи имуществото си , тъй като не е получавал трудов доход,който при добре свършена работа от страна на лекарите при ответника и обичаен възстановителен период от 3 до 4 месеца,с оглед травмите,причинени от падането, би получавал от януари 2015г.до 30.09.2016г.като автотенекеджия в А.К.Л, У., М.,където е работил от 17.10.2012г.,като оценява ,че е пропуснал да увеличи имуществото си със сумата 13 893,54 британски лири с левова равностойност към датата на подаване на ИМ -30597,88лв.Твърди се ,че освен имуществените вреди ищецът е претърпял и значителни неимуществени вреди-преживени болки и страдания,които продължават 2 години,продължително обездвижване,ограниченост в движенията му и до момента,ежеседмични мед.прегледи и множество оперативни интервенции за пълно възстановяване на крайника,претърпени психически травми,страх от възможно неовладяване на инфекцията,страх от инвалидизиране за цял живот,поради значителното скъсяване на десния крайник,чувство за непълноценност,тъй като семейството му се е налагало да се грижи за него,вместо той да се грижи и издържа семейството си,неясен момент на пълното възстановяване на ищеца.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което на основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответника“***“ ООД гр.Плевен да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 000лв., от която сума 5 000лв. са част от заплатените общо 6 125 лв.на ответника ,а сумата 1 000лв.е част от претърпени имуществени вреди в размер на 13 894,53 британски лири с левова равностойност 30 597,88лв.,както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000лв., представляващо част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди с общ размер 100 000лв.,в резултат на увреждане от болнично лечение за периода 01.09.2014г.до 22.09.2014г. в ответното дружество от лица,на които ответникът е възложил извършването на работа.Върху двете главници се претендира и законна лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 12.09.2017г.,на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат А.М. *** моли съда да постанови решение,с което предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.Претендират се и направените разноски,индивидуализирани по размер в пледоарията по същество.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат М. писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МБАЛ“***“ООД гр.Плевен,представлявано от управителите д-р Й.К.и д-р Е.Г.,заедно и поотделно.С отговора изцяло се оспорват предявените искове като неоснователни.Твърди се,че по данни на самия ищец,същият на 26.08.2014г.е паднал от парапланер в района на гр.Шумен и още същия ден е приет по спешност в *** АД с диагноза,описана в представената епикриза:множество счупвания на подбедрицата закрито в дясно,счупване на талуса закрито,счупване на ребро закрито, че се касае за получена високо енергийна травма.Твърди се,че при такава увреда на талуса,още повече открита/в контакт с външна среда/ се препоръчва незабавна хирургична интервенция за хирургична обработка на раните,отстраняване на видимо нежизнеспособните меки тъкани,щателно почистване с антисептични разтвори,наместване на фрагментите и фиксация с метални импланти,които действия е следвало да се извършват в т.н.“златен час“ в травматологията ,тъй като е доказано,че в първично замърсените структури впоследствие се развива инфекция.Твърди се,че това се отнася и за фрактурата на тибиалното плато,че забавянето на това спешно,незабавно лечение превръща замърсяването,което е механичен акт в инфекция,което е патологичен процес в рамките на следващите часове и дни.В отговора се твърди,че съгласно епикризата на *** АД такива спешни ,неотложни и адекватни действия по възстановяването на кръвотечението и почистване на външно замърсяване ,вкл.отстраняване на видимо нежизнеспособни тъкани и фиксиране с метални импланти не са предприети през целия престой там от 26.08.2014г.до 31.08.2014г./6дни/ и замърсяването е станало инфекция,което е ангажирало напоените с кръв околни тъкани,че това обективно е възпрепятствало възстановяването на кръвоснабдяването повече от една седмица-до извършването на оперативната манипулация от доц.Р. в МБАЛ “***“ Плевен ООД още в деня на хоспитализацията му -01.09.2014г.Твърди се,че в *** АД на ищеца е поставена Киршнерова игла,което предполага тракция/опъване /на костни структури, което в този случай не е ефективно и може да се приеме само като подготвителна манипулация за хирургично решение на проблемите,че самата тракция означава в някаква степен допълнително намаляване на кръвотока към и без това лишените от него структури.Твърди се,че в болницата в Шумен на ищеца е наложена и гипсова имобилизация,като от епикризата не е ясно кога точно е направена,че в същата епикриза не са отразени настъпилите още там усложнения-инфекция на раната и на охлузванията под коляното,като невярно е записано,че раната е спокойна.Твърди се,че неправилно ищецът е насочен от *** за домашно амбулаторно лечение,въпреки описаните увреди при приемането,като се твърди,че е налице противоречие между твърденията в ИМ,че ищецът си е тръгнал оттам по негово искане и отразеното в официален мед.документ.Изложени са доводи,че поставянето на гипсов ботуш върху рана на кожата води до развитие на инфекция,че гипсовият ботуш е остаряла техника и според правилата на добрата медицинска практика тази травма е трябвало да бъде незабавно оперативно лекувана.Посочено е,че всички тези действия и бездействия от страна на медицинския екип на *** АД са станали причина за обективно влошеното състояние на г-н М.,в което той е постъпил в МБАЛ“***“ООД една седмица след травмата.Подробно е описано състоянието на ищеца при приемането му при ответника.Твърди се,че при липсата на каквото и да е адекватно лечение на травмата в първите най-важни дни след настъпването й и настъпилите от нея тежки увреждания на крайниците и замърсени рани,доц.Р. правилно, своевременно и изцяло съобразно мед.практика и правила е извършил оперативна интервенция още в деня на хоспитализацията-01.09.2014г.,с цел наместване и фиксиране на този етап на фрагментите със заключваща подпорна плака и винтове в условията на многофрагментна фрактура на тибиалното плато и кожна увреда.В отговора е посочено,че освен първата операция,в лечебното заведение са извършени още две почиствания/некректомии/ на загинала тъкан в операционната-на 05.09.2014г.и на 16.09.2014г.,като в останалите дни ищецът е превързван и раните му ежедневно са промивани в стационара,като съгласно представената епикриза от ***АД,това лечение е продължено и от колегите в Шумен със същите хирургични процедури,което потвърждава неговата правилност и достатъчност.Твърди се,че освен трите гореописани манипулации,извършени при ответника,на г-н М. е взет раневи секрет и е назначена антибиотична терапия с мощен широкоспектърен антибиотик-Ванкомицин,че на ищеца е изписан точно този антибиотик,тъй като му е направено трикратно микробиологично изследване от раната и данните са показали,че причинителят е чувствителен само на този антибиотик,че лечението с този препарат трябва да продължи минимум 15 дни до отрицателна микробиологична проба,че по време на лечението на ищеца с този антибиотик в МБАЛ“***“ масивната гнойна ексудация значително е намаляла,появили са се окуражителни данни за бъдещ успех от лечението,че тази терапия за съжаление е прекъсната от следващите лекуващи лекари в Шумен и Лондон.В отговора се твърди,че при ответника са извършени всички възможни инструментални изследвания,които по категоричен начин са установили размера,локацията и вида на травмата,назначавани са и кръвни изследвания,от които е установено,че не е налице неовладяна и прогресираща инфекция в организма.Твърди се,че не са верни твърденията в ИМ,че при ответника не е диагностицирана увредата на лявото ходило,че на 03.09.2014г.е направена компютъртомографска диагностика от която може да се прецени характера и вида на травмата,че травмата на лявото ходило е увреда,която позволява отложено лечение,предвид общото състояние на пациента и тежките съпътстващи проблеми с десния крак,до който медицински извод са стигнали и лекарите в Лондон.В отговора е посочено,че още при постъпването си в болницата в Плевен,ищецът е посочил,че работи като автотенекиджия в Лондон, че постоянно е питал кога може да бъде изписан,че на същия постоянно е обяснявано,че травмите му са изключително многобройни и тежки,че възстановяването му не може да трае по-малко от 3 месеца,а заедно с рехабилитацията около половин година в най-добрия случай,че ищецът е изписан от болничното заведение по негово изрично настояване предсрочно,не по медицински показатели на 22.09.2014г.,че болният е напуснал клиниката в Плевен по време на продължаващото правилно,адекватно и своевременно лечение на гнойните усложнения и на практика той е поел отговорността за по-нататъшното си лечение.Твърди се,че пациентът по собствено желание е напуснал МБАЛ“***“ и същият ден е постъпил в Шумен,където прилаганата терапия с Ванкомицин е прекъсната,продължила е с друг антибиотик –Акцетин,който не атакува причинителя,че подмяната на правилната антибиотична терапия и подмяната й с друга,води до нелекувана инфекция и вероятно до разхлабване на импланта на един по-късен етап. Ответникът твърди,че при постъпването си в МБАЛ“Свети Панталеймон“ООД ищецът Р.М. е бил вече с инфектирани множество външни рани, неназначена антибиотична терапия,непочиствани и неотстранени разкъсани тъкани,с ненаместени фрактури на десен крак,не поставени стабилни метални импланти на десен крак,не диагностицирани травми на ляв крак,съответно нелекуван ляв крак.Посочено е,че при постъпването му при ответника незабавно са извършени:пълно инструментално диагностициране на двата крака,пълни кръвни изследвания,оперативна интервенция, включваща,както отстраняване на вече мъртва,некрозирала тъкан,така и наместване на фрактурите, захващане с метални,стабилни импланти,почистени са външните рани, вече инфектирани от гипсовия ботуш и от липсата на третирането им до момента.Посочено е ,че през целия период на лечение при ответника са извършени контролни изследвания,трикратна антибиограма,за да се установи най-подходящия антибиотик ,още две почиствания на некрозирала тъкан и постоянни превръзки на раните.Твърди се,че при изписването на г-н М., което е по негово изрично искане и настояване,същият е бил с овладян инфекциозен процес на външните рани,без данни за инфекция от оперативната рана, без температура или кръвни данни за налична скрита инфекция,а външните рани са били в процес на зарастване.В отговора са изложени подробни съображения,с които се оспорват твърденията в ИМ,че при лечението на ищеца в МБАЛ“***“ООД не са излекувани напълно раните му,причинени са му нови травми,което е наложило последващо продължително лечение.Направено е възражение,че преустановяването на хоспитализацията на ищеца при ответника е по искане на г-н М.,а не по медицински препоръки,че извършените при ответника оперативни и други манипулации на практика водят до лечение,че ако ищецът бе останал в ответното лечебно заведение,нямаше да настъпят тези тежки последствия.В отговора е направено възражение за съпричиняване от страна на ищеца,тъй като лечението му е прекъснато само и единствено по негово искане,считано от 22.09.2014г.,че след тази дата всички решения и терапии са в тежест на други лица-ищецът и лекуващите го лекари. В заключение ответникът счита,че не е налице виновно,незаконосъобразно и нецелесъобразно действие и/или бездействие на лекар от МБАЛ“***“ООД,което да е в причинно-следствена връзка с настъпилите усложнения на травмата на ищеца, че не е изпълнен фактическият състав на чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД и исковата претенция е неоснователна.Твърди се,че ответникът има сключен застрахователен договор за покрит риск Професионална отговорност на лекари и мед.персонал за периода 07.11.2013г.-06.11.2014г. със ЗАД „БУЛСТРАД Иншурънс Груп“.Направено е искане на осн.чл.219 ал.1 ГПК застрахователното дружество да бъде привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника.Посочено е,че доцент В.Р. е оператор и лекуващ лекар на ищеца Р.М..Направено е искане на осн.чл.219 ал.1 ГПК доцент В.Б.Р. също да бъде привлечен като трето лице-помагач на страната на ответника. В дадения от съда срок по чл.149 ал.3 ГПК от пълномощника на ответното дружество адвокат Х.Н. от САК е депозирана писмена защита,в която са изложени подробни съображения,като ответникът моли съда да постанови решение,с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Претендират се и направените по делото разноски.
Разпечатката съдържа 13 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b314b967-3e00-4b9e-b52c-b134f917c674