Решение № 1577 от 24.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1577 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. С.ов при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Гражданско дело № 20262120101614 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М. М., с която е предявен иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, както и иск по чл. 59 от ЗЗД, против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***.

Ищецът сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит №3158185/04.04.2025 г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, за сумата от 6000 лв. Твърди, че съгласно т.12 от графа III. „КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.“ от общите условия към Договор за потребителски кредит, сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 04.04.2025 г. бил сключен договор за гаранция с „Ай Тръст“ ЕООД, по който следвало да заплати сумата от 4000 лева. Твърди се, че е заплатил по Договор за потребителски кредит № 3158185/04.04.2025 г. сумата за лихва в размер на 200 евро, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 630 евро.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Процесният договор не отговарял на изискваният на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочила, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 1 като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита.

Посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а от там и на чл. 11 ал. 1 т.

10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В Договора за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.

19, ал.4 ЗПК.

Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС№426/2014г.

Твърди, че дружествата „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са свързани лица, което се установявало и от справка в Търговския регистър.

Поради това, счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „КРЕДИСИМО“ АД.

Сочи, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2,1.1 от Закона за защита на потребителите. Следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Счита, че сключеният с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26 ал.

1 пр.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Сочи, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не 2 еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора, като излага подробни доводи в тази насока.

Сочи, че е налице нееквивалентност на престациите, която обуславя нищожност на договора за поръчителство, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлявала допълнителна сума, която била в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, като същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит, по този начин чрез договора за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация.

Договорът за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД бил нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, което водило до заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК. Възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство, следвало да бъде отразен в определения ГПР. Отделно от това, двете дружества били свързани лица, като с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, е недействителен на основание чл. 143 ал.1 и ал.2 т. 19 от ЗЗП.

Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищеца като потребител.

Моли за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищеца сумата в размер на 200 евро, представляваща платена без основание сума на ответното дружество, както и за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищеца сумата в размер на 630 евро, представляваща платена без основание сума на ответното дружество.

Представят се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *** депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и това, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски 3 кредит № 3158185/04.04.2025 г. същият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 200,00 евро, която е разпределена за погасяването на вземания на ищеца по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница.

Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като ответникът не е посочил коректна стойност на ГПР. Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не било задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит. Позовава се на съдебна практика.

Оспорва твърдението, че за ищеца било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към процесния договор Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Твърди, че договорите за кредит предвиждат изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да избере необезпечен кредит – т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите Общи условия, съгласно което преди подписване на договора първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД, тоест същият разполагал с правото да се откаже от договора за кредит.

Оспорва, че към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит, ответникът е знаел какво ще е възнаграждението по договора за поръчителство. „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Разяснява процедурата по сключване на договора за кредит.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита, като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества – 4 ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на ответника, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Развива съображения в тази насока.

Сочи, че дори и да се приеме, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство, сключен за обезпечаване на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит, е нищожен, евентуалната му недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.

Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и това, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за поръчителство от 04.04.2025 г. същият е заплатил по сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сума в размер на 510, 29 евро, като оспорва твърдението за заплащане на сумата над тази до 630 евро.