Решение № 261048 от 24.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, .03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря Веселина Г.а, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7776/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание, както следва:

1./ от М.Н. срещу „О.И.“ ООД, *** с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че М.Н. е собственик на 1/3 идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************, разположена в ПИ с идентификатор № ***************, състояща се от едно помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.07.2020г. /вкл./, присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал на 10.11.2016г. за периода от 1999г. до смъртта му;

2./ от Н.Н. срещу „О.И.“ ООД, *** с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Н.Н. е собственик на 1/3 идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************, разположена в ПИ с идентификатор № ***************, състояща се от едно помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.07.2020г. /вкл./, присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал на 10.11.2016г. за периода от 1999г. до смъртта му;

3./ от В.К. срещу „О.И.“ ООД, *** с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че В.К. е собственик на 1/3 идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************, разположена в ПИ с идентификатор № ***************, състояща се от едно помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.07.2020г. /вкл./, присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал на 10.11.2016г. за периода от 1999г. до смъртта му;

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на починалия на 10.11.2016г. наследодател К.

К., които с решение № 195/15.01.2019г. по гр.д. № 16755/2017г. на ВРС, са признати за собственици спрямо Потребителна кооперация „В.“, явяващ се праводател на „О.И.“ ООД на 5/6 идеални части от ПИ с идентификатор № ***************, целият с площ от 225 кв.м., находящ се в гр. Варна***************, въз основа на реституция по ЗВСОНИ, ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, приключила с решение от 17.07.1997г., постановено по адм. дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Със същото съдебно решение, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен НА №

***, том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г., в частта за 5/6 идеални части, с които ПК „В.“ е призната за собственик на ПИ с идентификатор № ***************, находящо се в гр. Варна, ***************.

След влизане в сила на съдебното решение, ПК „В.“ е отчуждила с договор за покупко-продажба от 30.06.2020г., за който е съставен НА № ***, том I, рег. № ****, дело № **/2020г., правото на собственост върху сграда, представляваща склад с идентификатор № ***************.6, находящ се в гр. Варна***************, която е построена в ПИ с идентификатор № *************** в полза на ответното дружество

„О.И.“ ООД.

При изповядване на сделката от 30.06.2020г., прехвърлителят се е легитимирал като собственик на процесната сграда с КНА № **, том I, рег. № **5, дело № * от 2017г., издаден въз основа на писмени документи, измежду които и НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г.

Ищците твърдят, че ответникът не е придобил собствеността върху сградата, предмет на делото, тъй като и праводателят му не е притежавал такива.

Процесната сграда е възникнала в периода между отчуждаването, извършено през 1967г. и възстановяването на терена в патримониума на наследниците на М.Я., измежду които К. К. през 1997г. Първоначално е експлоатирана като автобусна спирка, а по-късно като павилион за продажба на слънчоглед.

Сградата е предадена на наследодателя на ищците от ползвателя ѝ през 1999г., от който момент същият е установил фактическата власт върху нея, считайки я за своя до смъртта му, а след 10.11.2016г. от неговите законни наследници – съпруга и две деца. Опитът на ПК „В.“ да отнеме фактическата власт върху сградата от ищците, е бил осуетен през 2017г.

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявените положителни установителни искове.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ОРИОН ИНВЕСМЪНТ“ ООД оспорва предявените искове, заявявайки свои права на собственост, изключващи правата на ищците.

Поддържа се, че ответникът е собственик на процесната сграда въз основа на договор за покупко – продажба от 30.06.2020г., а праводателят му ПК „В.“ е придобил собствеността върху нея при образуването си от ПК „Варна – юг“, чиито праводател е ПК „Н.“ с безвъзмездни сделки, оформени единствено в писмен протокол или в решение на управителния орган в съответствие с обичайната за този период практика. След придобиване на собствеността ПК „В.“ е предала държането върху нея на К. К. пред 1999г., който е заявил интерес да я ползва за складиране на лични вещи.

В периода от 1999г. до смъртта си, К. К. е бил държател, който е упражнявал фактическата власт за собственика. Промяна в намерението за своене не са демонстрирани и неговите законни наследници.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение без номер от 17.07.1997г. по адм. дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в сила в деня на постановяването му, е отменено решение № 389/07.08.1992г. на Кмета на Община Варна и отчуждаването извършено по реда на ЗПИНМ /отм./, като е възстановена собствеността върху празно дворно място от 737 кв.м. – част от имот пл. № 290 в кв. 39-а, кв. „В.”, гр. Варна, така както е посочено със син цвят на скица – Приложение № 2 на вещото лице К., неразделна част от него на наследниците на М.Я.

– Н.Я., К. Я. и В. М. /л. 10 от гр.д. № 16755/2017г. на ВРС/.

Със същото решение е възстановена собствеността върху празно дворно място от 650 кв.м. част от имот пл. № 290 в кв. 39-а, кв. „В.”, гр. Варна на наследниците на К. К..

В решението е прието, че по реда на § 85 ППЗПИНМ са отчуждени части от имот пл. № 290 в кв. 39-а, кв.

„В.”, гр. Варна за осъществяване на мероприятия – магазин на „Н.” и битов комбинат, по-късно за „временен кооперативен пазар”, а с последното преотреждане „за жилищно строителство, магазини и озеленяване”, което строителство фактически не е започнато към влизане в сила на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС, поради което са налице и предпоставките за реституирането му на две групи наследници. Счетено е, че монтираните за временния кооперативен пазар постройки са с временен характер и могат да бъдат демонтирани.

Наследници на починалата на 03.07.1990г. М.Я. са преживелият й съпруг Н.Я. и децата й К. Я. и В. М. /л. 15 от същото дело/.

На 25.11.2000г. Н.Я. е починал, като със саморъчно завещание, обявено с протокол от 06.12.2000г., същият е завещал на своя син цялото си движими и недвижимо имущество.

К. Я. е починал на 10.11.2016г. и е бил наследен от преживялата си съпруга – В.К. и децата си М.Н. и Н.Н..

С влязло на 26.06.2019г. в законна сила решение № 195/15.01.2019г., постановено от Районен съд – Варна по гр.д. № 16755/2017г., е прието за установено в отношенията между ПК „В.” и М.Н., Н.Н. и

В.К., че последните са собственици на 5/6 идеални части от ПИ с идентификатор № *************** по КККР, въз основа на реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС, приключила с постановяване на решение от 17.07.1997г. по адм. дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Нотариалният акт № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г. на нотариус Т.М., с който ПК „В.” е призната за собственик на ПИ с идентификатор № ***************, е отменен за 5/6 ид. части, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.

При разглеждане на делото в съдебно заседание, проведено на 13.07.2018г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че обект, находящ се с лице към *************** се намира в държане на В.К., М.Н. и Н.Н. /л. 38/.

След влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 16755/2017г. на ВРС, ПК „В.”, чрез председателя си М.Г. е прехвърлила на „О.И.“ ООД с договор за покупко – продажба от 30.06.2020г., за който е съставен НА № ***, том I, рег. № ****, дело № **/2020г. /л. 20/, правото на собственост върху сграда с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м., разположена в имот № ***************, намиращ се в гр. Варна, кв.”В.”, ***************, състояща се от едно помещение и сервизен възел с предназначение: складова база, склад.

При изповядване на сделката, продавачът се е легитимирал като собственик на сградата въз основа на НА № **, том I, рег. № **5, дело № */2017г. на нотариус Т.М. /л. 18/.

С посочения нотариален акт, нотариусът е признал ПК „В.” за собственик на процесната сграда въз основа на представени писмени документи, както следва: НА № **, том LXX , дело № ***** и НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г., разделителен протокол от 31.12.1988г. на ПК „В.” и удостоверение за търпимост № 118/20.07.2016г., издадено от Главен архитект на Район „Приморски”.

В кориците на нотариално дело № *, том I, рег. № **, акт № **/2020г. не се намира посочения от нотариуса в акта НА № **, том LXX , дело № *****, нито разделителен протокол от 31.12.1988г. на ПК „В.” към който момент посочената кооперация не е възникнала като юридическо лице по ЗКО /отм./.

В ДВ, бр.

33/28.04.1989г. е обнародвано определението на Районен съд – Варна за вписване на Потребителна кооперация „В.” със седалище ***/2017г. на ВРС/.

Съгласно чл. 9 от

Закона за кооперативните организации / отм., бр. 63 от 3.08.1991 г./, кооперациите придобиват качеството на юридическо лице от деня, когато определението за вписване е обнародвано в Държавен вестник, т.е. вписването във фирмения регистър и обнародването имат конститутивно действие.

Следователно, считано от 28.04.1989г. ПК „В.” е възникнала като юридическо лице по ЗКО /отм./.

На 11.03.2004г., К. К. е поканил ПК „В.” да освободи около 430 кв.м. от собственото му дворно място с пл. № 391, както и да вдигне монтираните от кооперацията павилиони в 15 – дневен срок от получаване на телеграмата /л.

180/. Телеграмата е получена на 12.03.2004г. /л. 181/.

Съгласно неоспореното заключение на допусната СТЕ, която се кредитира от съда, сграда с идентификатор № ***************.6, находяща се в имот с ***************, е едноетажна и представлява складова база, склад, със застроена площ от 16 кв.м., съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК.

Към настоящия момент процесната сграда е масивна, разположена на бетонова основа с външни носещи тухлени зидове от източната, северната и южната страна. Част от западната стена е с метални пана и тухлен зид. Покривът представлява бетонова плоча, обща за всички помещения. Сградата е електрифицирана, водоснабдена и външно измазана, като част от мазилката е частично олющена.

След направените измервания, експертът е установил, че застроената площ на сградата е 18 кв.м.

Състои се от три помещения, както следва: помещение № 1 със застроена площ от 5, 3 кв.м., в което е монтирана мивка с отвор обособен за врата от помещение № 2. Това помещение е с площ от 8, 7 кв.м. с вход от ********, чиято западна стена е изградена от метални пана. Помещение № 3 е също с вход от ******** със застроена площ от 4, 5 кв.м. с отвор обособен за врата от помещение № 2.

Разпечатката съдържа 53 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3148299-7872-4502-b299-6bd8ecb081ce