Решение № 160 от 23.10.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 200/2025
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 23.10.2025
- Състав
- Пламен Александров Александров, Невена Калинова Калинова, Кирил Митков Димов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.82 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. К., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Кирил М. Димов
Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500200 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба вх. N 6651/09.06.2025 г. по входящия регистър на РС – К., подадена от Н. М. Ш. от с.Л., общ.Ч., обл.К., чрез представител по пълномощие, против решение N 231/12.05.2025 г. по гр.д. N 1071/2024 г. по описа на РС – К., с което е отхвърлен предявения от Н. М. Ш. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника С. Р. Ф. от гр.К., че ищецът е собственик по давностно владение, считано от ****. до 2024г. на 1/4 идеална част от застроено дворно място с площ 1 000 кв.м., представляващо имот с пл.сн. N 5 в кв.2 по кадастралния и регулационния план на с.Л., общ.Ч., одобрени със заповед N 170/20.02.****. и заповед N 38 от 20.03.1993г. и на 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 130 кв.м., като Н. М. Ш. е осъдена да заплати на С. Р. Ф. направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Решението на РС – К. се обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, с искане да се отмени и предявените искове да се уважат изцяло, ведно с направените разноски по делото. Изложени са оплаквания за неправилен анализ от първоинстанционния съд на писмените и гласни доказателства относно упражняваната спрямо имота /земя и сграда/ фактическа власт от страните и за неправилни изводи по отношение на предпоставките за придобиване на правото на собственост при съсобственост по наследяване при приложение на презумпцията по чл.69 от ЗС и по 1 въпроса включва ли се в наследството владението върху имота, осъществявано от наследодателя, както и дали от ищеца са осъществявани търпими действия. Във въззивната жалба се прави подробен анализ на изложените от първоинстанционния съд изводи при обсъждане на доказателствата по делото и на съдебната практика, която според въззивника е приложима към казуса.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. Р. Ф. чрез представител по пълномощие, с който я оспорва, с искане да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и претендира разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба и претендира разноски по делото за въззивна инстанция.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх.
N 8266/06.08.2024г., към която по указание на съда са подадени и последващи уточнителни молби, с които ищецът Н. М. Ш. от с.Л., общ.Ч., обл.К., чрез представител по пълномощие, претендира да се признае за установено спрямо ответника С. Р. Ф. от гр.К., че е собственик по давностно владение, считано от ****. до 2024г. на 1/4 идеална част от застроено дворно място с площ 1 000 кв.м., представляващо имот с пл.сн. N 5 в кв.2 по кадастралния и регулационния план на с.Л., общ.Ч., одобрени със заповед N 170/20.02.1968г. и заповед N 38 от 20.03.1993г. и на 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 130 кв.м.. Обстоятелствата, на които се основава иска по чл.124, ал.1 от ГПК, са следните: наследодателят на ищеца – баща й М. Р. К., роден през ****, починал на **,**,****, оставил за свои наследници ищеца и брат й Р. М. К., който също починал през **** и оставил за свои наследници трите си дъщери С. Р. Ф., А. Р.
К. и А. Р. К.. След смъртта си М. Р. К. оставил следния недвижим имот, за който приживе не се снабдил с титул за собственост: поземлен имот с пл.сн. N 5 в кв.2 по кадастралния и регулационния план на с.Л., общ.Ч., одобрен със заповед N 170/20.02.1968г. и заповед N 38 от 20.03.1993г., представляващ застроено дворно място с площ 1000 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна сграда със 2 застроена площ от 130 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници на поземления имот: изток-поземлен имот с пл.сн. N 6, север – поземлен имот с пл.сн. N 13, югозапад-улица. В разписния лист към кадастралния план на с.Л. дворът бил записан като собственост на братята М. и Р. К. Р., но къщата в него била построена от М. Р. К. с помощта на Т .Х. Ш.-свекър на ищеца, като строежът е започнат през 1984г. и довършен през 1985г.. След смъртта на двамата братя наследниците на всеки един от тях наследяват по 1/2 идеална част от двора, а къщата, която принадлежи само на М.
К., се наследява от ищеца и от брат й - по 1/2 идеална част, а след смъртта на Р. К. трите му дъщери наследяват по 1/6 идеална част. В къщата, построена от М. К., живее само той и втората му съпруга, а ищецът живее в същото село и в близост до къщата на баща си, а брат й Р. К. живее постоянно със семейството си в З.. След смъртта на М.
К. през ****. в къщата живее втората му съпруга Ш., за която поради здравословно проблеми, както и за имота, грижи полагат ищецът и съпругът й, като след нейната смърт през ****. в къщата, на следващата година се завръща братът на ищеца - Р. М.
К. и живее в нея до смъртта си през **** заедно със съпругата си Х. К.. Последната остава след смъртта на съпруга си да живее в къщата близо 4-5 години, след което по здравословни причини се премества при дъщерите си в гр.К., в резултат на което те преустановяват посещенията си в селото. Конкретно ответникът живее в З. заедно с родителите си, след това в К., където учи, сключва брак и остава да живее постоянно, като ответникът и сестрите й след смъртта на родителите си не посещават Л. и по тази причина грижите за къщата и двора се поемат изцяло и единствено от ищеца и съпруга й, които живеят в Л.. В периода, в който в къщата живеят роднини на ищеца, ищецът продължава да полага грижи за къщата и двора със съзнанието, че се грижи за наследствен имот, в който има дял. Тъй като от ****. и до началото на 2024г. владее имота и заедно със съпруга си единствено извършва действия по стопанисване на имота, ищецът се позовава както на своето владение, така и на присъединяване към него на владението, осъществявано от нейния баща. Ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита с обстоятелството, че в началото на 2024г. при нея идва лице, което се представя за роднина на собственика на имота, представя нотариален акт за собственост и иска ключовете за къщата. Така ищецът разбира, че къщата е продадена от племенницата й С. Р. Ф., която никога не е живяла в имота и въпреки, че знае, че процесният имот е наследствен и притежава 1/6 идеална част от къщата и 1/2 идеална част от двора, се снабдила с констативен нотариален акт за собственост, след което продала целия имот - земя и сграда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Р. Ф. с отговор на исковата молба оспорва предявения иск, при твърдения, че между двамата братя М. и Р. Р. е постигнато съгласие владението върху поземлен имот с пл.сн. N 5, кв.2 по плана на с.Л., общ.Ч. да бъде предадено на първия, тъй като вторият напуснал доброволно имота, за което получил парично уравнение на дела си, като заживял със семейството 3 си в друг имот. След това М. К. Р. изградил жилищната сграда с помощта на сина си Р.
М. К., с намерението да му остави същата в наследство като първороден син съобразно обичайното право. В тази връзка ищецът сама признавала в исковата молба, че след като се омъжила, напуснала имота преди повече от 40 години и заживяла със съпруга си в друг имот. Независимо, че бащата на ответника, заедно със семейството си, е живял в периоди от време извън процесния имот, именно той се грижил за баща си и по тази причина неговият баща със знанието на дъщеря си – ищеца по делото предал владението на имота на сина си Р. К., който след смъртта на баща си през ****., заедно със семейството си, се установил да живее в процесния имот. Ответникът твърди, че от 1990 г. баща й бил въведен във владение на процесното дворно място, ведно с изградената в него жилищна сграда и от ****. до смъртта си през **** владял явно, необезпокоявано, непрекъснато и спокойно имота, с намерението да го свои за себе си в продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец. Това негово владение било осъществявано със знанието и без противопоставянето на останалите наследници на М. К. Р., но и с тяхното съгласие, като на смъртния одър на брат си ищецът му заявила, че няма претенции по отношение на имота на баща им и признава последиците от осъщественото владение от страна на брат й. Другите две дъщери на последния - А. и А. се установили да живеят в чужбина и в семейството било постигнато съгласие владението върху наследствения имот да бъде предадено на първородната дъщеря - С., която се грижила за родителите си до смъртта им. Владението на имота било предадено на ответника през 2003 г. от нейния баща и същата присъединила към своето владение и това на своя баща, като от 2004 г. до 2024 г. осъществяла постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно владение на процесния имот, с намерението да го свои за себе си в продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец, със знанието и без противопоставянето на ищеца и с нейното съгласие, като декларирала имота в данъчната служба при Община Ч. и заплащала дължимите за него данъци и такси. Ответникът възразява, че е придобила собствеността на имота въз основа на два придобивни способа - давностно владение за период многократно подълъг от предвидения в закона 10-годишен срок и наследствено правоприемство от наследодателя си Р. М. К., с оглед на което моли за отхвърляне предявения иск.
Налице е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като ищецът твърди, че е собственик на описания в исковата молба имот/земя и сграда/ до посочените размери на основание давностно владение от ****. до 2024г., в продължение на осъществяваното от наследодателя й владение, като ответникът, която знаела, че не е собственик на целия имот, се снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение и в началото на 2024г. продала имота на трето лице, което чрез друго лице поискало от ищеца да му предаде ключа за имота.
Тъй като ищецът не се легитимира с нотариален акт за право на собственост 4 върху имота/било констативен или такъв за правна сделка/, то в нейна тежест е да установи както принадлежността на правото на собственост, което претендира, така и да установи, че фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса в полза на ответника придобивно основание не е осъществен/ ТР N 11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк. д. N 11/2012г. на ОСГК на ВКС/ .
С оспорения от ищеца нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение N 25/01.12.2023г., том 6, рег. N 61963, дело N 994/2023г. на нотариус Л. Т. с N 774 по РНК, с район на действие РС-К., ответникът С.
Р. Ф. е призната за единствен собственик на процесния недвижим имот/земя и сграда/ на основание давностно владение. Легитимирана като собственик по този начин ответникът продава имота на трето на делото лице с нотариален акт за продажба на недвижим имот N 59/29.01.2024г., том.1, рег. N 4849, дело N 58/2024г. на нотариус Л. Т. с N 774 по РНК, с район на действие РС-К..
Ищецът Н. М. Ш., родена през ****, е наследник на М. К. Р., роден през ****, починал на 09.01.****., който приживе е имал две деца – една дъщеря - ищеца и син Р.
Разпечатката съдържа 29 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3147087-ec89-4d50-8b51-4590ea4a35a0