Определение № 126 от 06.03.2023, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 591/2022
- Вид
- Определение № 126
- Подписан
- 06.03.2023
- В сила
- 06.03.2023
- Състав
- РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126 гр. Пещера, 06.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240100591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 473/31.01.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. *** против И. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. *** и Г. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ***, с която се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците И. Д. Р. и Г. Т. Р., че ищцата М. Д. К. е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1633/20.09.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Радилово, ***, с площ от 405 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 197, квартал:
18, парцел: XII, при съседи: имоти с идентификатори
***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: 1 ) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 70 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 3) сграда с идентификатор ***, със застроена площ 32 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: селскостопанска сграда, на основание наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от месец януари 2010 г.
Ищцата М. К. твърди, че тя и ответникът И. Р. са съответно дъщеря и син на наследодателите Д. Т.ов Р., ЕГН **********, починал на 09.05.1985 г.
1 и Н. И.ова Р., ЕГН **********, починала на 17.03.2018 г., а ответницата Г. Р. е внучка на последните двама. Сочи, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Радилово, ведно с построенитте в него три сгради: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** са били собственост на родителите й Д. Р. и Н. Р.. Изтъква, че след смъртта на баща й Д. Р. през 1985 г. до 30.09.2010 г. майка й Н. Р. живяла в къщата в процесния имот, заедно със сина си Т. Д. Р., ЕГН **********, починал на 30.09.2010 г.
Брат й Т. Р. оставил като единствен свой наследник по закон дъщеря си – ответницата Г. Р..
Ищцата твърди, че след смъртта на брат й Т. Р. на 30.09.2010 г. поела изцяло грижите по отглеждането на майка си, като през зимата я отглеждала в своя дом, а през лятото в процесния имот в с. Радилово. Сочи, че от месец януари 2010 г. владее процесния имот и в продължение на 12 години се грижи за имота като за свой собствен. Извършвала ремонтни дейности и подобрения в имота със съзнанието, че е неин собствен, като от 1985 г. насам само тя заплащала дължимите местни данъци и такси за имота. Изтъква, че брат й – ответника И. Р. никога не е предявявал претенции към процесния имот, тъй като бил наясно, че ищцата се е грижила за родителите си приживе и поради това имотът й се полага по право.
Сочи, че през 2022 г. се е снабдила с Удостоверение за търпимост на сградите в имота с изх. № 94 М-475-141/01.04.2022 г. и удостоверение за наследници на брат й Т. Р. с намерение да предприеме действия по започване на процедура по издаване на документ за собственост на процесния имот, ведно с построените в имота сгради, на нейно име. Изтъква, че от удостоверението за наследници на брат й Т. Р. с изненада установила, че същият има дъщеря – ответницата Г. Т. Р., за която никой от семейството й до този момент не знаел. В тази връзка, въпреки че не я познава, ищцата потърсила ответницата Г. Р. и я поканила да уредят отношенията си, но ответницата искала от ищцата голяма сума пари, която ищцата не била в състояние да заплати, а и смятала, че не е длъжна да заплаща, тъй като съществувала декларация от майката на ответницата Г. Р., в която същата признавала обстоятелството, че ответницата Г. Р. не е зачената от съпруга й Т.
Д. Р..
Ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Р., в който заявява, че признава предявения иск. Сочи, че всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба са верни. Излага, че ищцата се е грижила за родителите си приживе, както и че тя е поддържала имота докато са били живи родителите им, а и след тяхната смърт. Признава, че ищцата владее имота повече от 10 години и тя е собственик на имота.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. Р., в който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че е единствен законен наследник на баща си Т. Р., което се установява от официални писмени документи – удостоверение за раждане и удостоверение за наследници. Оспорва твърдението на ищцата, че само тя е поддържала процесния имот. Твърди, че дори ищцата да е живяла в имота и да го е стопанисвала повече от 10 години, за да го придобие по давност, е необходимо да е демонстрирала пред останалите наследници, че владее имота за себе си и да не е допускала останалите наследници до имота, което в случая не е сторено. Изтъква, че обстоятелството, че ищцата се е грижила за майка си Н. Р. не й дава основание да придобие имота. Твърди, че подписаната от майка й декларация, че ответницата не е дъщеря на Т. Р. е нищожна и няма действие по отношение на ответницата. Моли да не се кредитира твърдението на ищцата, че никой от семейството не е знаел, че ответницата Г. Р. е дъщеря на Т. Р., тъй като не може да се установи момента на узнаване или липсата на такова. Сочи, че е получила по пощата писмо от ищцата и ответника, с което са я поканили доброволно да поделят съсобствения им имот или да го продадат, като си поделят разходите за снабдяване с необходимите документи за това. Изтъква, че само по себе си писмото представлява признание на ищцата М. К. и ответника И. Р., че ответницата Г. Р. е съсобственик на процесния имот. Излага, че впоследствие е получила второ писмо от ищцата и ответника, с което я поканили да предложи цена, за която би продала своята част от наследствения имот, да предложи цена, за която би изкупила дяловете на ищцата и ответника от наследствената маса, да присъства на сделка с бъдещите купувачи на имота и да се съгласи с предложената от тях цена или да се откаже от наследството на починалия й баща. След като ответницата отговорила на писмото на ищцата и ответниката, комуникацията между тях спряла. Ответницата отрича да е искала от ищцата да й заплати висока сума за процесния имот, каквото твърдение е наведено в исковата молба.
Ответницата Г. Р. моли предявения иск да бъде отхвърлен. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
С влязло в законна сила Определение № 77/06.02.2023 г. по гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера производството по настоящото гражданско дело е прекратено по отношение на иска чл. 124 от ГПК, предявен от ищцата М. Д. К., ЕГН **********, против ответника И. Д.
Р., ЕГН **********, поради оттегляне на иска.
Производството е продължило да се води по иска с правно основание по чл. 124 от ГПК на М. Д. К. против Г. Т. Р..
СЪДЪТ при преценка на заявените в исковата молба фактически твърдения намира, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се 3 нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
В тежест на ищцата М. К. е да докаже, че е титуляр на правото на собственост върху процесния имот – Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Радилово, ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, н а наведеното придобивно основание - наслeдяване по закон и давностно владение; качеството си на наследник по закон на наследодателите Д. Р. и Н. Р.; че наследодателите й Д.
Р. и Н. Р. приживе са били собственици на процесния имот на съответното придобивно основание; че е упражнявала в продължение на 10 години, считано от месец януари 2010 г. непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои и е манифестирала пред ответницата Г. Р. намерение за своене на процесния имот в продължение на 10 години, считано от месец януари 2010 г.
В тежест на ответницата Г. Р. е да докаже фактите, от които произтичат възраженията й.
По доказателствата:
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира, че са допустими, необходими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.
Към отговора на исковата молба са представени заверени копия на следните документи: дубликат на удостоверение за раждане от 24.09.2019 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0261/15.03.1995 г. от Община Столична, удостоверение за наследници с изх. № 463/18.06.2020 г. на Община Пещера, удостоверение за наследници с изх. № 459/18.06.2020 г. на Община Пещера, удостоверение за наследници с изх. № 461/18.06.2020 г. на Община Пещера, както и писмо от ответницата Г. Р. до ищцата М. К. и И. Р., които съдът намира, че са допустими, необходими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.
Към отговора на исковата молба не са представени, посочените в т. 3 и т. 4 от раздел „Доказателства“ документи – писма, независимо, че са посочени като приложения на отговора. Отделно от това представената с отговора на исковата молба разписка е в напълно нечетлив вид. Съдът ще се произнесе по допускането като писмени доказателства по делото на посочените писма от М. К. и И. Р. до ответницата и на въпросната разписка, удостоверяваща получаването на писмото на ответницата Г. Р. от лицето И. Р. на 02.05.2022 г., посочени съответно в т. 3, т. 4 и т. 6 от раздел „Доказателства“ от отговора на исковата молба след представяне, в срок до първото по делото заседание, на тези писма по делото и представянето на четлив екземпляр от визираната разписка по делото в същия срок.
Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. чл. 146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА представените от ответницата с отговора на исковата молба заверени копия на следните документи: дубликат на удостоверение за раждане от 24.09.2019 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0261/15.03.1995 г. от Община Столична, удостоверение за наследници с изх.
№ 463/18.06.2020 г. на Община Пещера, удостоверение за наследници с изх.
№ 459/18.06.2020 г. на Община Пещера, удостоверение за наследници с изх.
№ 461/18.06.2020 г. на Община Пещера, както и писмо от ответницата Г. Р. до ищцата М. К. и лицето И. Р., като писмени доказателства по делото.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищците.
Разпечатката съдържа 45 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3134dd7-4167-43e5-8c90-fafa4e6bd85b