Определение № 211 от 06.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Ловеч, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Разпореждане № 3523/19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 1165/2024 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против С. А. Х. за сумите, както следва: 3475,40 лв., представляваща главница, 865.07 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.04.2024 г. до 17.10.2024 г., 54.73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2024 г. до 12.11.2024 г. и за разноските по делото.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Като размер на отпуснатия финансов ресурс посочва сумата, описана в чл. 7 от процесния договор, формирана като сбор от предоставените заемни средства на длъжника, и суми, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки. Пояснява, че застрахователните премии не са взети предвид при изчислението на ГПР. Поддържа, че застраховките са сключени по желание на кредитополучателя, като е декларирал избора на тази допълнителна услуга. Признава извършено от длъжника плащане по договора на сумата от 1 лв. на 05.04.2024 г. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално 1 легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл. 417 ГПК от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ****, за издаване на заповед за изпълнение против Т.Ал. А. за сумите, както следва: 3475,40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №7200312083266 от 24.02.2024 г., ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до изплащането й, 865.07 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.04.2024 г. до 17.10.2024 г., и 54.73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2024 г. до 12.11.2024 г.

Към представеното извлечение по чл. 417, т.2 ГПК е приложен и процесният договор за потребителски кредит, видно от който заявителят е предоставил на длъжника кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга, платим на 59 равни месечни погасителни вноски от по 137,34 лв. и една вноска от 136,63 лв., при ГПР 49,90% и ГЛП 41,15%. В чл. 7.1 от договора като общ размер на кредита е посочена сумата от 3475,40 лв., формирана като сбор от заемните средства – 2000 лв., и застрахователна премия в размер на съответно 1475,40 лв. Съгласно клаузата на чл. 7.2.2, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователна програма, частта от средствата, дължими за застрахователната премия, от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователния посредник.

Представена е и декларация, с която длъжникът е заявил желанието си да се присъедини към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметка“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Видно от представения сертификат №172003120832662024, между длъжника и заявителя, действащ като представител на застрахователя, е сключен договор от 24.02.2024 г. при ОУ за имуществена застраховка по програма „Защита на сметката“ и „Защита на сметка“.

С разпореждане от 26.11.2024 г. съдът е указал на заявителя да отстрани констатираните в заявлението нередовности, като посочи какъв е размерът на главницата по договора за кредит, тъй като в т.7.1. от договора е посочена сума в размер на 2000 лв. като размер на кредита, а в заявлението се претендира главница в размер на 3475.40 лв. и в т.10 от договора е посочена обща дължима сума от потребителя в размерна 8239.69 лева без да става ясно по какъв начин е формирана тази сума, посочи върху какъв размер на главницата е начислена договорната лихва, която се претендира-дали само върху размера на чистата главница или върху размер на главницата и друго претендирано вземане, примерно застрахователна премия, посочена в договора.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, че процесната застрахователна полица е със ситен шрифт, което води до 2 съмнение за обективната възможност на кредитополучателя да се запознае с предоставената му информация. Счел е, че застрахователната премия се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т. 1, § 1 ДР ЗПК, което води до нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че липсват доказателства за плащането на застрахователната премия. Намерил е за невъзможно да се установи върху кой размер на главницата са начислени претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава-върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни вземания по договорите за застраховки. Размерът на изискуемата главница не може да бъде определен реално поради включването в главницата по погасителен план в договора на застрахователните вноски. Предвид това, съдът е отхвърлил заявлението.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд намира следното:

С представената уточнителна молба заявителят е изпълнил указанията на съда. Независимо от това, макар заявлението да е редовно, настоящият съдебен състав намира, че същото не следва да бъде уважено за пълните претендираните размери на вземанията.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС е прието, че чл.

3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че сключването на договор за застраховка не е установено като задължително условие за предоставяне на кредита. Видно от представените доказателства, договорът за потребителски кредит и за застраховка са сключени на една и съща дата, а средствата, дължими за застрахователни премии са били изначално включени към главницата по кредита. Освен това, съдът намира, че клаузата, с която е уговорено, че частта от отпуснатия финансов ресурс за заплащане на застрахователните премии ще бъде директно заплатен на застрахователния посредник, а не на длъжника, представлява уговорка, върху която потребителят не е могъл да влияе, водеща до това тази част от кредита, изобщо да не му бъде отпусната. Ето защо, съдът намира, че е налице неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителните услуги – застраховки, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че 3 дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.

Следва да се съобрази и че действително сключен е договор за застраховка, различна от поисканата от кредитополучателя „живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ“.

Следва да се отбележи, че това, че коментираните застрахователни премии са капитализирани към главницата не обосновава различен извод.

Върху тях както и върху заемните средства се начислява възнаградителна лихва. Подобно изкуствено увеличение на чистата стойност на кредита, доколкото именно заемните средства, предоставени от кредитора, са онова, което длъжникът ползва, за разлика от дължимите такси за допълнителни услуги, водят до значително неравновесие в правата на двете страни по договора и до невъзможност за потребителя да предвиди всички икономически последици от поемане на задължението по процесното правоотношение. Ето защо, посочената сума не следва да бъде включена в общия размер на кредита, а в общите разходи по същия, съответно да бъде взета предвид при изчисление на ГПР.

При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 23 ЗПК на заявителя следва да се присъди чистата стойност на кредита – 2000 лв., като от същата следва да се приспадне 1 лв. с оглед признанието на кредитора за извършено от длъжника погашение, или на заявителя следва да се присъди сумата от 1999 лв.

С оглед частичното уважаване на претенцията на заявителя, частично основателна е и претенцията му за разноски в заповедното производство за сумата от 62,72 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждние, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП в минимален размер, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и в тази част.

На последно място, съдът констатира, че доколкото е налице формирана воля в мотивите на обжалваното разпореждане, а в диспозитива същата не е 4 отразена, е налице очевидна фактическа грешка. Силата на пресъдено нещо на съдебните актове произтича от диспозитива им, поради което с оглед определянето на субективните и обективните предели в същия следва да фигурират страните – в случая заявителя и длъжника, индивидуализирани по ясен начин с три имена/фирма, ЕГН/ЕИК, както спорният предмет – в случая претенциите на заявителя за описаните от него в заявлението вземания, или заявлението да бъде индивидуализирано поне с входящ номер и дата. Ето защо, на районния съд следва да бъде указано след връщане на делото да отстрани констатираните от въззивния съд ОФГ в диспозитива на обжалваното разпореждане, като отрази в същия всички горепосочени реквизити.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №3523/19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 1165/2024 г. по описа на РС – Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против С. А. Х., ЕГН **********, за сумата до 1999 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №7200312083266 от 24.02.2024 г., ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до изплащането й, и за разноски до сумата от 62,72 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, срещу С. А. Х., ЕГН **********, за сумата от 1999 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №7200312083266 от 24.02.2024 г., ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до изплащането й, и за разноски до сумата от 62,72 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.