Решение № 4 от 11.01.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Габрово, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20214200500390 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №170/08.07.2021г. по гр.д.№424/2021г. по описа на РС Габрово, с което е допусната делба между Ц.Р.М.., А.М. А. - И., В. М. Б. и Н.А.Л.. на следния недвижим имот, находящ се в гр.Габрово: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Габрово, ул."Н." ***, с площ от 296кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 67кв.м. и Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 14кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***; ***, съгласно скица на поземлен имот №***-15.06.2020г. на СГКК - Габрово, при квоти както следва: Ц.Р.М..- 1/6 ид.ч.; А.М.

А. - И., 1 /6 ид.ч.; В. М. Б. - 1/6 ид.ч. и Н.А.Л..- 1/2 ид.ч.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и е постановено при съществени процесуални нарушения. Съдът не бил отчел, че е заведен иск за отмяна на констативния нотариален акт и установяване правото на собственост в полза на въззивника.

Твърди се, че въпреки липсата на предпоставките за допускане на делба, съдът е допуснал такава. Не било установено съществуването на съсобственост върху делбения имот. Съдът не бил разпределил доказателствената тежест за оборването на акта за въззивника, поради което той бил лишен от възможността да докаже истинността на своите твърдения. Не бил съблюдаван и принципа на диспозитивното начало, тъй като съдът пренебрегнал искането на въззивника да се произнесе по незаконосъобразността на констативния нотариален акт, като не съобразил, че пред съда е представен констативен нотариален акт, който се оспорва, а съдът не бил дал шанс за оспорването му по същество. Твърди се и че съдът не бил допуснал доказването на пълната собственост върху имота от жалбоподателя. Твърди се и че установените дялове от правото на собственост не отговаряли на истината. Имотът принадлежал изцяло на въззивника и не била налице съсобственост, като това му право било възникнало в резултат на владението в период от поне десет години, в качеството му на собственик на 1/2 ид.ч. по наследство и на другата 1/2 ид.ч. като недобросъвестен 1 владелец. Началото на владението било 04.09.2009г. Ищците не били наследили 1/2ид.ч. от имота, тъй като към момента на смъртта на техния наследодател имота не бил негова собственост, а принадлежал изцяло на въззивника, който единствен заедно със семейството си притежавал ключове от него, поддържал го и извършвал ремонти, подменил бравата.

Владението на въззивния било явно, спокойно и необезпокоявано. Наследниците на покойния брат на жалбоподателя не можели да придобият собствеността върху 1/2ид.ч. от имота с констативния нотариален акт, тъй като от тяхна страна не било налице, нито наследяване, нито давностно владение в законоустановения период. Неоснователен бил и извода на съда, че жалбоподателя т можел да се позове на нов изтекъл в негова полза давностен срок, считано от издаване на констативния нотариален акт, тъй като с подписване на молба -декларация ответникът бил признал по недвусмислен начин правата на останалите съсобственици. Участието на сънаследник в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт чрез подписване на молба-декларация не можело да сочи на опровергаване намерението му за своене на съсобствения имот. Моли съда да отмени обжалваното решение, да отмени констативния нотариален акт и да признае за установено, че жалбоподателя е едноличен собственик на процесния имот.

В отговора на подадената въззивна жалба същата се оспорва като неоснователна. ответниците по жалбата -ищци по делото молят съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски. По отношение искането да бъде признато за установено, че въззивния е едноличен собственик на процесния имот заявяват, че същият не е предявил такъв насрещен иск.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск за делба.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционния съд приел, че с молбадекларация вх. №АУ-04-02- 57/31.07.2020г., подписана от ищците и ответника същите са се легитимирали като наследници на А. М. Л., б. ж. на гр.Габрово, починал на *** и са инициирали нотариално производство за снабдяването им с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК по отношение процесния недвижим имот заедно с построените в него сгради.

Страните по делото посочили, че са собственици на процесния имот на основание давност и наследство. Със съставения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №171/17.09.2020г., том I, рег. №3901, дело №139/2020г. на нотариус ** ищците и ответника са признати за собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул.Н. ***, с площ от 296кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 67кв.м. и Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 14кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***; ***, като ответникът Н. ид.ч. от имота, а ищците на по 1/6 ид.ч. от имота. Видно от удостоверение за наследници изх. №1967/18.06.2020г., издадено от Община Габрово, А. М. Л. починал на *** г., като оставил наследници по закон: Б.Д.Л. – съпруга, Н.А.Л.. – син, М.А. М. – син. Видно от същото удостоверение, Б.Д.Л. е починала на 04.09.2009г., като е оставила наследници по закон: Н.А.Л.. – син, М.А. М. – син. М.А. М. е починал на 02.11.2019г. и оставил наследници по закон: Ц.Р.М.. – съпруга, АН. М. АЛ. – дъщеря и В. М. Б. – дъщеря.

С писмо от 24.02.2021г. ищците, чрез техния процесуален представител, поканили ответника Н.А.Л.. в седемдневен срок от получаване на поканата да им заплаща месечен наем в размер на 100лв. като обезщетение за лишаването им от ползването на притежаваната от ищците идеална част от недвижимия имот, включително му предложили да прекратят съсобствеността върху имота като закупи техния дял за сумата от 20000лева.

Видно от отбелязването поканата е връчена на адресата на 01.03.2021г. В отговор на изпратената поканата ответникът посочил, че не съществува спор относно обстоятелството, 2 че притежава посочената в поканата ½ идеална част от описания недвижим имот и че ползва еднолично имота, но не бил създавал пречки на останалите собственици за ползването на вещта, съобразно квотата им. В тази връзка заявил, че им предоставя ключове от имота с цел реализиране на правата им. Оспорва претенциите за заплащане на сумата 100лева месечен наем, както и претенцията за заплащане на сумата в размер на 20000лева, като изключително завишени. Видно от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 22.05.2021г. ответникът Н.А.Л.. е предал три броя ключове от недвижимия имот на процесуалния представител на ищците по делото – адв.С..

Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът приел, че фактическа власт върху имота първоначално е осъществявана от наследодателя А. М. Л. и съпругата му Б.Д.Л., като заедно с тях в имота през годините са живеели синовете им М.А.

М. и ответника Н.А.Л.. заедно с техните семейства. Около 1980г. братът на ответника - М.А.

М. и ищцата Ц.Р. М. напуснали процесния имот и отишли да живеят в друго жилище. След смъртта на Б.Д.Л. в имота продължили да живеят ответникът и неговото семейство, като Н.А.Л.. извършвал ремонтни дейности в имота, в които другият наследник - М.А. М. отказвал да участва въпреки отправените покани от брат му. Св.Л.а дава показания, че около 2010 – 2011г. Н.А.Л.. взел ключа от къщата на брат си, след което сменил бравата, като същевременно посочва, че всяко следващо лято ответникът продължил да извършва ремонтни дейности в процесния имот и всеки път питал брат си дали иска да се включи със средства, а последният отказвал.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. на ВКС по тълк.д.

№11/2012г., ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл.586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл.587, ал.1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл.587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл.537, ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. За оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственикПредвид посоченото погоре обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая въз основа на издадения в полза на страните констативен нотариален акт съдът е длъжен да приеме, че посочените в акта лица са съсобственици на процесния имот. Ищците и ответника, в качеството си на наследници на наследодателя А. М. Л. са инициирали нотариално производство за снабдяването им с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, с което действие са се позовавали на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност. В този случай наследодателят е станал собственик по аргумент на ТР №4/17.12.2012г. по тълк. дело №4/2012г. на ОСГК на ВКС, но на ефекта на придобивната давност се позовават неговите наследници. По правило в този случай всички наследници трябва да фигурират в нотариалния акт, освен ако някои от тях не са завладели идеалните 3 части на другите и е изтекъл нов десетгодишен срок от смъртта на наследодателя. В случая ответникът е участвал в едностранното охранително производство, но въпреки това оспорва легитимиращия ефект на издадения констативен нотариален акт по отношение придобито вещно право на съсобственост от ищците, произтичащо от давностно владение. В тази връзка се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, като считано от 04.09.2009г. твърди да е владял явно и непрекъснато целия имот, като е придобил и притежаваната 1/2 ид.ч. на брат си М.А. М., починал на 02.11.2019г. Първоинстанционния съд приел възражението за неоснователно. С подписването на молба-декларация вх.