Решение № 116 от 22.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. *****, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря П.а М. Д.а като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200125 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Х. Х. гр. *****, срещу Наказателно постановление (НП) №24-0967-001311 от 30.12.2024 г., издадено от началник група ОДМВР *****, сектор ПП *****, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

В жалбата и в с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.

П. П. - ВрАК, заявява позиция, че НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и при излагането на подробни съображения в тази насока, прави искане за отмяната му.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 12.12.2024 г., около 13:55 часа, жалбоподателят управлявал л.а. ***** с 1 рег. №*****, собственост на Порше Лизинг БГ ЕООД. На същия била извършена проверка в гр. *****, на ул. Никола Симов №8 от екип на сектор ПП при ОДМВР ***** в състав св. Д. Д. и П. *****. В хода на проверката жалбоподателят бил поканен да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер номер ARPM-0748. Жалбоподателят отказал да бъде тестван и с оглед на отказа му му бил съставен АУАН №166101 за нарушение чл.174, ал.3 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да му бъде връчен АУАН и същият е оформен като връчен при отказ в присъствието на един свидетел. На жалбоподателят е издаден и талон за медицинско изследване №0163280, като същият е отразено, че е връчен в 16:10 часа. По същото време – отново в 16:10 часа жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

На 30.12.2024 г., въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото св. Д. Д. и С. *****, както и от приложените писмени материали. Категорично се установява, че на процесната дата св. Д. Д. е извършел проверка на жалбоподателя. Категорично се установява и това, че във връзка с извършената му проверка му е съставил АУАН за това, че отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с Алкотест дрегер ARPM-0748.

Безспорно установено е и това, че проверката е продължила повече от два часа – от 13:55 часа до 16:10 часа, когато на жалбоподателя е връчен талон за медицинско изследване, като в същия час – 16:10 часа, той е задържан със заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа. Съдът кредитира коментираната доказателствена съвкупност, като намира, че същата убедително и последователно установява възприетата от съда фактологическа картина. Съдът кредитира доказателствената съвкупност с цялост. Но доколкото същата е еднопосочна по отношение на имащите значение за делото факти, по прецизното й обсъждане е ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА 2

СТРАНА следното:

Жалбата е депозирани от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна. НП е издадено от компетентен органи, като в него достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът намира, че от фактическа страна безспорно се установи, че при извършена на 12.12.2024 г. в 13:55 часа проверка, жалбоподателят е отказал да даде проба с Алкотест дрегер за употреба на алкохол. Установи се и това, че на същият е издаден талон за медицинско изследване №0163280, който е връчен в 16:10 часа. С този талон жалбоподателят е разполагал с правото в рамките на 45 минути да посети МБАЛ, където да даде кръв за медицинско изследване.

Видно обаче е, че в момента на връчване на талона за медицинско изследване, на жалбоподателят е издадена заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа – т.е. същият е задържан непосредствено след връчването на талона за медицинско изследване и е бил практически лишен от възможността да посети МБАЛ Христо Ботев ***** и пред медицинско лице да даде или да откаже да даде съответната проба за изследване, което да се отрази в съответния протокол. При това не може да се твърди и вменява обвинение, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, тъй като съгласно Наредба №1/19.07.2017 г. при отказ на лице да даде проба с Алкотест дрегер, на лицето се издава талон за медицинско изследване с вписан срок за явяване в съответно лечебно заведение и това лице следва да разполага с възможността да упражни това дадено му от закона право, каквато възможност жалбоподателят не е получил. Ето защо съдът приема, че не е доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение – същият е бил лишен от възможността да се възползва от правото си да даде проба за медицинско изследване, поради което не може да се приеме, че е имал 3 възможност и не е пожелал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Затова НП като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени ведно с всички произтичащи от това последици.

При този изход на делото обсъждането на въпроса за правилността на наложената санкция е напълно излишно, като непроменящо крайния изход на делото. Следва единствено да се отбележи, че за вмененото нарушение е приложима именно нормата на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП с предвидените в нея кумулативни наказания в абсолютно определен размер.

С оглед на делото, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. В случая се претендират разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. Отчитайки материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, участието на защитата в хода на производството, както и предвиденото в Наредба №1/2009 г. за минималните адвокатски възнаграждения и най-вече разписаното в чл.8, вр. чл.7, ал.2 от наредбата, съдът приема, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размера до 750 лв. е основателно В останалия размер до 1500 лв. се явява прекомерно и поради това искането в тази му част като неоснователно следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, ВрРС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0967-001311 от 30.12.2024 г., издадено от началник група ОДМВР *****, сектор ПП *****, с което на Т. Х.

Х., гр. *****,, на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА Сектор Пътна полиция, ***** при ОДМВР ***** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. Х. гр. *****,, ЕГН:**********, сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. ***** в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е 4 изготвено.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 5