Решение № 1669 от 13.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. Пловдив, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330115104 по описа за 2022 година

Предявени са обективносъединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от П. Т. П., ЕГН: **********, от град П., ул.

„**********” № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. М. Г., против П.

В. П., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „*********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, физически и психически дискомфорт, в следствие на нанесената от ответника н а ищеца средна телесна повреда- избиване на втори долен ляв зъб, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта- ********** г. до окончателното й изплащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на ******** г. ищецът посетил с приятели дискотека в село Б., община Р., област П. На съседна маса била седнала компания от млади мъже, познати на ищеца, с които той не бил в никакви отношения. Само си разменили поздрави, без обаче да общуват.

Около 4 ч. след полунощ ищецът се заговорил с лице от тази компания, но разговорът им бил обикновен, а не свада. Без повод и без причина ответникът 1 нападнал ищеца, като го блъснал и му нанесъл два удара с бутилка- първият в областта на челото, а вторият- в устата. От него пострадалият почувствал силна болка, усетил как от устата му шурва кръв и пада зъб. Намесата на охраната на дискотеката и останалите от компанията на ответника, го спасила от по- тежък побой. Охраната извела ищеца навън, заедно с приятелите му, след което той бил отведен в УМБАЛ „С. Г.“- гр. П.. След преглед му бил направен рентген и му изписали болкоуспокояващи. От болницата подали сигнал до РУ на МВР- Р., като ищецът си извадил за уврежданията и съдебномедицинско удостоверение. По случая първо било образувано досъдебно производство, а в последствие по н.о.х. дело № ***** г. на ПРС, ****** с-в ответникът сключил споразумение, като бил признат за виновен за това, че е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на втори долен ляв зъб. Бил осъден на наказание „********“ за срок от четири месеца, отложено с изпитателен срок от три години. Деянието причинило на ищеца силни болки и страдания, последващ период на главоболие и световъртеж, а също и проблеми със съня. Към момента болките вече били отминали, но избитият зъб създавал сериозен дискомфорт при хранене, отразява се и на говора му. Създа дено е неудобство при общуване с други хора, защото липсата на преден зъб била видима при говор, изпитвал притеснение и срам. След консултация със стоматолог се установило, че трябвало да се изработи имплант, но цената и поставянето му били около 1 700 лева, която сума била непосилна за ищеца и затова процедурата още не била направена. Невъзможността за възстановяване на състоянието на зъбите и естетичекия вид засилвала негативните му нагласи и притеснения. Изпитвал тревога да посещава дискотеки, а това го карало да се чувства изолиран от приятелите си. Преживяната психическа травма рефлектирала с продължителен и осезателен дискомфорт, като във висока степен засегнала състоянието му и му причинила емоционални вреди. Животът му не бил възстановен до момента в пълния му нормален обем.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който счита иска за неоснователен по размер. Твърди, че размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди бил значително завишен и необоснован. В исковата молба неимуществените вреди се обосновавали и с разходи, които били вреди с имуществен характер- за импланти и процедура по поставянето им. Иск за имуществени вреди обаче 2 не бил предявен, а и липсвали доказателства в тази връзка. Моли за отхвърляне на иска в завишения му размер и за определяне на обезщетение по справедливост, както и с оглед установената съдебна практика. Претендира и разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства –Протокол от ******* г. по НОХД ****** г. на ПРС е видно, че ответника е признат с одобрено от съда споразумение за виновен за извършено деяние на ********** г. изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда –избиване на втори долен ляв зъб, на ищеца, което е затруднило дъвченето и говоренето.

От показанията на свидетеля Г. М. Н., майка на ищеца, се установява, че след случката ищеца не се чувствал добре. Изпитвал болка на мястото на избития зъб и главоболие. Ползвал болнични и не ходе л известно време на работа. Не излизал от къщи, защото го било срам от случилото се. Пиел обезболяващи „******“ и „********“. Преди да си оправи зъба, фъфлел като говорел. Това продължило месеци.

От показанията на свидетелката Е. И. У. , братовчедка на ищеца по сватовство, се установява, че в деня след инцидента П. имал мигрена. Главата много го боляла, имал дълбока рана на челото и му липсвал зъб. След случката много го би л о срам да излиза притеснен от липсата на зъб.

Фъфленето му носело дискомфорт и страх, че ще му се подиграват. Известно време бил в болнични, приемал болкоуспокояващи . Изпитвал физическа болка и емоционално бил разстроен.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, отговорност за настъпили вреди от непозволено увреждане носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Предпоставка за това се явява наличието на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, като на обезщетяване подлежат в с и ч к и имуществени и неимуществени в р е д и , явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Доколкото ищеца обляга притенцията си за причинени емоционални и 3 здравословни вреди на осъществени действия на ответника, определени като противоправни поради престъпния им характер, съдът намира, че установените данни за признаване на ответника за виновен за извършеното деяние с одобрено от наказателен съд споразумение, което има задължителен характер за гражданския съд по отношение деянието и последиците, дееца и неговата вина, настоящия състав намира за доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за понасяне на деликтна отговорност от П. П. спрямо П. П. за причинените му вреди в резултат на избития зъб.

По делото не бяха установени факти и обстоятелства сочещи провокация от ищеца към ответника за осъществяване на стореното му, което не позволява формиране на извод за наличие на съпричиняване на П. за настъпване на вредите.

Доколкото в настоящето производство ищцата притендира обезщетяване на неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на влошеното му здравословно състояние, породено от действията на ответника съдът намира, че от значение за определяне на размера на обезщетението имат вида и характера на уврежданията, извършените на пострадалия медицински интервенции и манипулации, периода на търпене и възстановяване на нормалния житейски ритъм, отражението, което същите са оставили върху начина на протичане на ежедневието му и промените които са наложили на начина му на живот.

Предвид установените данни от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съда възприема като обективни и достоверни, независимо от наличието на близка роднинска връзка между тях и ищеца, защото ги счита за последователни, логични, безпротиворечиви, съдът намира, че П. П. е бил принуден да търпи продължителна физическа болка в главата, с първоначален силен интензитет, както и неприятни психични изживявания, в резултат на внезапния стрес от побоя и последвалите увреждания, които са променили начина му на живот в периода на лечение, поставяйки го в положение на зависимост от реакциите на трети лица и изолация от външния свят.

Предвид изложеното съдът намира, че като справедлив размер за обезщетяване на вредите се явява сума от около 7000 лв., което налага предявеният иск да бъде уважен изцяло до притендирания размер от 5000 лв.

Уважаването на главния иск, при липса на твърдения и представени доказателства за извършено плащане от ответника на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилия процесен деликт в размер от 5000 лв. се явява основание за уважаване и на обективносъединение иск за заплащане на обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от настъпване на деликта до окончателното изплащане.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 1300 лв. за 4 адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

В тежест на ответника следва да се възложат разноските за проведеното производство пред ПРС в размер от 200 лв. за държавна такса.

Ето защо съда,

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „*********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** да заплати на П. Т. П., ЕГН:

**********, от град П., ул. „*********” № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 5 0 0 0 (пет хидяди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, физически и психически дискомфорт, в следствие на нанесената от ответника н а ищеца средна телесна повреда- избиване на втори долен ляв зъб, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта- ******* г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1300 (хиляда и триста) лв. разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „*********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 200 лв. (двеста лева) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5