Решение № 514 от 19.10.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Търговище, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20233530100539 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от животно, ведно със законната лихва от увреждането – 19.09.2020г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.50 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД.

Според ищцата от сумата от общо 5000 лв., сумата от 3000 лв., представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени силни болки, уплаха и стрес, получени на 19.09.2020 г. вследствие ухапване от куче, собственост на ответника; а сумата от 2000 лв., представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени паника, страх и психически дискомфорт при среща с кучета, както и при посещението на вилната зона в местността ******, продължаващи и до настоящия момент, а именно от ухапване от куче в посочената местност, собственост на ответника.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 19.09.2020 г. следобед в 15:00 часа, в местността ***** в гр. Търговище присъствала на общо събрание на собственици на вили, намиращи се в посочената местност. На това събрание присъствали поне 6 (шест) човека.

Имало и едно дете. Наоколо се разхождало куче, сиво на цвят с дълги уши (може би ловджийска порода), което няма намордник и се разхожда извън имота на собственика си, без надзор. От присъстващите ищцата е разбрала, че собственик на кучето е Б. Д. П.

/ответника/. Когато собственикът на кучето се появил, един от присъстващите (Н.Б.) му казал да го прибере, но това не се случи.

На 19.09.2020г. около 15:30 ч. ищцата е ухапана от кучето на ответника. Въпреки случилото се, реакция от страна на ответника нямало, а кучето не било прибрано и завързано.

При самото ухапване –в първия момент не почувствала особено голяма болка, но когато раздвижила крака си болката била много силна. Съседът и по вила (И.Б.) и оказал първа помощ като дезинфекцирал раната с йод. Разбрала, че същото куче е гонило и детето, което присъствало на срещата, но не е успяло да го стигне.

1

Обадила се по телефона на личния лекар д-р Й. и тя и дала насоки какво да прави по отношение на раната.

Въпреки това болките в крака били силни и се увеличавали като почти не можела да стъпва. Часове след това не можела да дойда на себе си от преживяното и не можела да осъзнае случилото се. Вечерта и е поставена ампула против тетанус от д-р К..

Започнала лечение с противобясна ваксина, която и е поставяна от д-р К. и д-р Й. по определена от д-р Г. схема (на определената дата от схемата според ангажираността на лекарите). По принцип ампулата се слага 3 пъти, но при ищцата е - 5 пъти. За да си върне отчасти спокойствието, предпочела да завърши пълния курс на лечение с противобясна ваксина. Изключително неудобно се чувствала, че толкова хора били ангажирани по необходимост с неприятната случка и последствията й.

Поради случилото се, на 21.09.2020 г. е прегледана от д-р Е. Й., която констатира прободно-разкъсна рана с дълбочина 3-4 мм и наличие на суфузии и хематом, обхващащ 1/3 от подбедрицата. Наложило се да ползва отпуск по болест с болничен лист за домашно лечение № Е2019 8219360/21.09.2020г. за периода от 21.09.2020 г. до 30.09.2020 г..

От съдебно-медицинско удостоверение №231/22.09.2020 г., издадено от д-р В.Г. е видно, че са налице рани от ухапване от куче, с което на ищцата е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Във връзка с горепосоченото подала жалби до кмета на Община Търговище; началника на РПУ - гр. Търговище и директора на БАБХ - гр. Търговище, но не получила отговор или становище от посочените институции.

Ищцата не е провокирала кучето с нещо, била с гръб към него. Не е ясно и защо собственикът на кучето не бил предприел никакви мерки и го пуснал без пряк надзор, доколкото разбрала - за пореден път, при наличието на толкова много хора.

Надявала се всичко това да премине, но след описаната случка, когато се доближи куче до нея, ищцата изпитва силно притеснение, паника и страх да не се повтори случилото се. Изпитва страх и ужас да посещава вилата си в местността *****. Постоянно се оглежда и внимава да не срещне куче без намордник или каишка, пуснато да се движи свободно (а те са навсякъде в града). Изпада в ужас когато децата и са с нея на разходка, оглежда се непрекъснато и в същото време се опитва да не им предаде страха си. Освен това страхът и притеснението и бяха подсилени и от пандемията от коронавирус, а тя трябвало да извърши лечение с противобясните ваксини в условията на епидемиологична обстановка.

Впоследствие през есента на 2022г. посетила с децата си отново вилата си и същото куче било пуснато отново и без намордник. Докато били там минали хора от съседни вили, които разхождали кучетата си, и споделили, че това куче доста често е пускано без намордник и напада и техните животни.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от ухапването от кучето – собственост на ответника.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени и от кучето на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.09.2020г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.52 ЗЗД във вр. чл. 50 ЗЗД. , както и да и бъдат присъдени разноските по делото. Редовно призована ищцата се яви лично в открито заседание и с пълномощник – адв. С. К. Л. от АК-Бургас , който поддържа иска така, както е предявен и по изложените в писмена защита съображения.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен процесуален представител на ответника – адв. Ст. М. от АК-Търговище на осн. чл.25 ал.1 предлож.1-во ЗПП и във вр. чл.23 ал.2 и ал.3 от ЗПП, който счита иска за допустим, но неоснователен.

2

От съдържанието на исковата молба не става ясно, каква е била причината въпросното куче да ухапе ищцата. Твърди се само: „ Около 15:30ч. бях ухапана от кучето на г- н Б..“

Не е ясно и не е доказано, че въпросното куче, което е ухапало ищцата е собственост на ответника или е под негов надзор.

Ответникът не е собственик на въпросното куче или пък е човекът, под чийто надзор е кучето. Ищцата твърди в исковата си молба, че кучето е било без намордник и се разхождало извън имота на собственика си, без надзор.

Въпросното куче, описано в исковата молба е: „сиво на цвят с дълги уши (може би ловджийска порода), което няма намордник“. Но ответникът не е ловджия, за да отглежда ловджийско куче. Същият е 91 г. Житейски логично е, въпросното куче да е било изоставено във вилната зона на гр.Търговище от собственика си - ловджия, до изживяване. Обикновено така се процедира от недобросъвестни собственици на кучета и котки.

Ответникът няма конкретни възражения и няма доказателствени искания.

Редовно призован ответникът не се яви лично в открито заседание и се представлява от назначения му особен процесуален представител адв. М., която поддържа писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен по изложените в писмена защита съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата присъствала преди около три години на едно от събранията на собствениците на вилни места и постройки в местност ***** в землището на гр.

Търговище. Събранието се е провело на 19.09.2020г. /ден-събота/ в около 15.00 ч. като на него се обсъждало прекарването на водопровод през вилните места и събиране на пари за водопровода. На това събрание присъствали и посочените от ищцата свидетели – П.А.Г.69г., който е съсед по вила с ищцата през 5-6 места помежду тях и св. Н.Г.Б. -45 г., който е съсед по вилно място с ищцата, през 4-5 места помежду тях. Всъщност вторият визиран свидетел присъствал на събранието като придружител на баща си, който е възрастен, на около 78 години тогава, притеснен по-скоро за баща си, защото и друг път му е правило впечатление, че Б. оставя кучето си без надзор. На събранието били около 15 души, били наредени в кръг, обърнати един към друг и разговаряли. Събраните се провело в близост до вилното място на ответника-. Б. пуснал кучето от колата си, дошъл към събралите се хора и кучето с него. На св. Б., който се интересува от кучета като хоби, но не е кинолог по професия, му направило впечатление, че кучето се държи странно, не е спокойно, макар че гледа хората мълчаливо и тъй като се притеснявал за баща си да не пострада направил забележка на ответника, че кучето е пуснато, на което последният му отговорил „Няма проблеми, то нищо не прави.“ . След отправената забележка от св. Б. и неглижирането от ответника, свидетелят замълчал. Ищцата била с гръб към кучето и не го е провокирала по никакъв начин. Целият разговор бил приятелски, спокоен, никой не е повишавал тон, за да се издразни животното. Приключвайки събранието, ищцата, която била супер миролюбива, говорила спокойно, с усмивка, пожелала на съседите „Всичко хубаво!“, и обръщайки се, за да се отдалечи, кучето на Б., което било зад нея и тя не го е видяла - без да изръмжи, без да излае, внезапно я ухапало отзад по крака. Това е станало непосредствено пред очите на св.

Г. и св. Б., които са очевидци на идването на кучето на Б. и непредизвиканото с нищо захапване на крака отзад на ищцата. Както ищцата, така и свидетелите не знаят и нямат правно-нормативно задължение да знаят точната порода на кучето. Но двамата свидетели – Г. и Б. като очевидци описват кучето на външен вид– не е ловно, сиво-кафяво на цвят, голямо, но е по-малко и по-кльощаво т.е. по-слабо от породата „Кангал“. Безспорно и несъмнено се установи от гласните доказателства, че кучето ухапало ищцата е собственост на ответника и той се грижи за него. Св. Г. казва в показанията си: „Събранието беше за 3 събиране на пари за водопровода, когато Б. беше пуснал кучето от колата си и то ухапа жената. На събранието бяхме около 15 човека, като бяхме наредени в кръг, а кучето към което бяхме с гръб, без да излае, внезапно, ухапа жената отзад. ………. Ние вече се бяхме събрали, когато Б. също дойде да слуша по колко пари ще събираме и както си приказвахме кучето се спусна и ухапа жената отзад…… Зная, че кучето е на Б., защото то слезе от багажника на колата му (той си го води с колата и си го пуска свободно), а и всички там знаем, че кучето е негово. Не зная каква порода е кучето, но не е ловно, сиво е на цвят, голямо. Преди да ухапе жената тогава комшии са предупреждавали Б. да не пуска кучето, защото ще ухапе някого, а има и деца да играят там, но той си го води, отваря багажника и то скача от багажника и стои свободно докато си тръгне Б. и го прибере отново в колата.“ Св. Б. казва следното: „……….пред очите ми директно кучето на съседа Б. ухапа съседката.

Тогава първо ми направи впечатление, че Б. пристига и кучето му е пуснато. Това е голямо куче. И друг път ми е правило впечатление, че той го оставя без надзор…… Това куче със сигурност е на Б., защото то си му стои в двора и когато Б. е на вилата кучето е с него, когато Б. е в града и кучето е в града с него…….. лично съм виждал, че Б. продължава да го оставя пуснато без каишка, без намордник, без надзор дори. Виждал съм кучето излязло пред вилата, а той да е вътре във вилата или в двора. Кучето е негово, това е ясно. Не е възможно кучето да е улично. Виждал съм го да влиза и излиза от вилата на Б., то е винаги с Б.. Не зная името на кучето, но това е кучето на Б..“ Че кучето е собственост на ответника се потвърждава категорично и от писмените доказателства, а именно в даденото на 28.09.2020г. и подписано от последния сведение пред полицейски орган /л.69/ и съответно приетия и подписан протокол за полицейско предупреждение от 28.09.2020г. /л.70/.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b312225e-1847-4d07-9e88-6ff0acc8541b