Решение № 1985 от 04.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1985 гр. Бургас, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120100689 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Боги-6“ ЕООД срещу „Фиоре“ ЕООД, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 805,89 лева с ДДС, представляваща цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на хранителни стоки от м.10.2022 г., описани във Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. на стойност 1310,06 лева, ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда – 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 805,89 лева за периода от 20.01.2023 г. до 02.02.2023 г., сумата от 1526,92 лева с ДДС, представляваща цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на хранителни стоки от м.11.2022 г., описани във Фактура № 0000318718/14.12.2022 г. на стойност 1526,92 лева, ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда – 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 5,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1526,92 лева за периода от 20.01.2023 г. до 02.02.2023 г., сумата от 596,43 лева с ДДС, представляваща цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на хранителни стоки от м.12.2022 г., описани във Фактура № 0100483804/14.12.2022 г. на стойност 596,43 лева., ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда – 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 596,43 лева за периода от 20.01.2023 г. до 02.02.2023 г., на основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба и уточняващи молби от 21.02.2023 г., 07.03.2023 г. и 22.03.2023 г. са наведени твърдения, че през м.10.2022 г., през м. 11.2022 г. и през м.12.2022 г. ответникът е извършил три броя поръчки до ищеца за продажба и доставка на хранителни стоки. Сочи се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е доставил заявените от 1 ответника стоки и е издал за всяка от поръчките съответно Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. на стойност 1310,06 лева, Фактура № 0000318718/14.12.2022 г. на стойност 1526,92 лева и Фактура № 0100483804/14.12.2022 г. на стойност 596,43 лева.

Поддържа се, че от задължението по договор за покупко-продажба на хранителни стоки от м.10.2022 г. с Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. на стойност 1310,06 лева са приспаднати общо 504,17 лева, включващи сумата 57,94 лева по кредитно известие от 30.11.2022 г., 62,14 лева, представляваща надвнесена сума при плащане по банков път от 08.12.2022 г. по № 236 и сумата от 384,09 по кредитно известие от 09.01.2023 г. Излага се, че за задълженията по процените три договора до ответника е изпратена покана за плащане, получена от същия на 20.01.2023 г., но задълженията не са заплатени, поради което ищецът претендира обезщетение за забава върху всяка от главниците по трите договора за периода от получаване на поканата от ответника до депозиране на исковата молба в съда.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговори на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорват твърдяните от ищеца продажби на стоки и тяхното приемане от ответника, но се твърди, че задълженията по договорите са изцяло заплатени преди получаване на препис от исковата молба - на 23.01.2023 г. и на 29.03.2023 г., а на 30.01.2023 г. е извършено прихващане с предходно надплатени от ответника към ищеца суми. Поддържа се, че поради наличието на трайни търговски отношения между страните не е налице твърдяната от ищеца забавата за плащане на главниците тъй като забавянето е било в рамките на разумното и обичайно забавяне за такъв тип отношения. Предвид последното, ответникът счита, че исковете за главници и лихви са неоснователни.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове. В съдебното заседание от 05.09.2023 г. ищецът е извършил оттегляне на предявените искове за главница и производството по делото в тази част е прекратено с протоколно определение от 05.09.2023 г. по гр. д. № 689/2023 г. на РС-Бургас /л. 107/.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба. Съобразно указанията дадени с определението по чл. 140 от ГПК в първото по делото заседание са направени следните уточнения: Уточнява се, че с платежно нареждане от 23.01.2023 г. са преведени в полза на ищеца 310,06 лева с основание „Фактура № 100481113/30.11.2022 г. частично“; с платежно нареждане от 23.03.2023 г. са преведени в полза на ищеца 2457,39 лева с основание „по фактури и кредитно известие до 31.01.2023 г.“; по отношение на твърдяното от ответника прихващане се уточнява, че кредитно известие от 30.01.2023 г., издадено от ищеца е приспаднато към задълженията по най-старата фактура завършваща на 113, а с превод от 23.01.2023 г. и кредитно известие от 30.01.2023 г. са погасени задълженията по фактура завършваща на 1013 от 30.11.2022 г. и с превод от 29.03.2023 г. са изчислени погасени всички задължения към ищеца, включително тези по фактури с номера 18718 и 83804.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представени с исковата молба като писмени доказателства са: Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. на стойност 1310,06 лева, Фактура № 0000318718/14.12.2022 г. на стойност 1526,92 лева и Фактура № 0100483804/14.12.2022 г. на стойност 596,43 лева, кредитно известие от 30.11.2022 г., кредитно известие от 09.01.2023 г., покана за изпълнение 2 на задълженията по посочените три фактури, получена от ответника на 20.01.2023 г. /л. 8 – л. 20/.

Представени с отговора на исковата молба като писмени доказателства са: Платежно нареждане от 23.01.2023 г., с което от ответника на ищеца е преведена по банков път сумата от 310,06 лева с основание „Фактура № 100481113/30.11.2022 г. частично“, кредитно известие от 30.01.2023 г., с което е сторнирана като „върната стока“ на обща стойност 173,18 лева и Платежно нареждане от 29.03.2023 г., с което от ответника на ищеца е преведена по банков път сумата от 2457,39 лева с основание „по фактури и кредитно известие до 31.01.2023 г., мораторна лихва за забава 11,39 лева“ /л. 55 – л. 57/.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете страни, като ответникът е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Установява се, че в полза на ищеца са извършени два превода – на 23.01.2023 г. за 310.06 лева с основание „100481113/30.11.2022 г. частично“ и на 23.03. 2023 г. за 2457,39 лева с основание „по фактури и кредитно известие до 31.01.2023 г., мораторна лихва за забава 11,39 лева“. Вземанията по фактурите са намалени и с издадени от ищеца три броя кредитни известия от 30.11.2022 г., 03.01.2023 г. и 30.01.2023 г., съответно за 57,94 лева, 384.09 лева и 173,18 лева, при което се констатира и надвнесена сума в размер от 62,14 лева или общият размер на платените суми, стойностите по кредитните известия и надплатената сума възлиза на 3433,41 лева. Установява се, че незаплатените суми за главница по процесните фактури към датата предхождаща депозиране на исковата молба в съда – 02.02.2022 г., възлизат на 2446 лева, а към датата на изготвяне на заключението – 28.08.2023 г., липсват задължения за главница в счетоводствата и на двете дружества страни по делото. От таблицата към отговор на въпрос 4а от заключението се установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 20.01.2023 г. до 02.02.2023 г. за трите фактури възлиза на 13,01 лева, съответно за главницата от 805,89 лева по Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. лихвата е в размер от 3,58 лева, за Фактура № 0000318718/14.12.2022 г. на стойност 1526,92 лева лихвата е в размер 6,78 лева и за Фактура № 0100483804/14.12.2022 г. на стойност 596,43 лева лихвата е в размер от 2,65 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че между страните са налице валидни облигационни връзки по посочените в исковата молба договори, включващи твърдяните клаузи за дължимост на главници в претендираните размери, доставянето на ответника на процесните стоки, поставянето в забава на ответника и размера на обезщетението за забава върху всяка главница. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Страните по делото не спорят, че през м.10.2022 г., през м. 11.2022 г. и през м.12.2022 г. ответникът е извършил три броя поръчки до ищеца за продажба и доставка на хранителни стоки, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е доставил заявените от ответника стоки и е издал за всяка от поръчките съответно Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. на стойност 1310,06 лева, Фактура № 0000318718/14.12.2022 г. на стойност 1526,92 лева и Фактура № 0100483804/14.12.2022 г. на стойност 596,43 лева.

Спорно между страните е дали при отчитане на приспадането на надвнесени от ответника суми, корекции на фактури, издадени от ищеца посредством издаване от същия на кредитни известия и плащанията извършени на 23.01.2023 г. и 29.03.2023 г. сумите по процесните три фактури, ведно с мораторната лихва върху тях са изцяло заплатени.

3

За да се произнесе по така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав съобразява следното:

В спора между страните намира приложение нормативната регламентация относно търговската продажба на основание чл. 318 ал. 1, вр. с чл. 286 от ТЗ.

В т. 3 от заключението на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза в табличен вид са описани фактурите и отразените по тях плащания, приспадане на надвнесени суми и сторниране на суми чрез кредитни известия, еднакви в счетоводствата на двете дружества. Съдът дава вяра на заключението в тази част, доколкото в него са посочени единствено обстоятелства отразени в счетоводната отчетност на страните по делото.

От таблицата по т. 3 от заключението е видно, че от задълженията по Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. на стойност 1310,06 лева към деня предхождащ депозиране на исковата молба в съда – 02.02.2023 г., са приспаднати следните суми: Надвнесена сума от 62,14 лева, сторнирани са суми с кредитно известие от 30.11.2022 г. на стойност 57,94 лева и кредитно известие от 09.01.2023 г. на стойност 384,09 лева или общо 504,17 лева. Така от главницата е останал непогасен остатък в размер от 805,89 лева. Съобразно претендирания с исковата молба период лихвата върху тази главница до извършеното с Платежно нареждане от 23.01.2023 г. плащане в размер от 310,06 лева е в размер от 1,02 лева, изчислена със софтуерния продукт www.calculator.bg. С това плащане съобразно правилата на чл. 76 от ЗЗД и доколкото няма твърдения на страните за уговорена поредност на плащанията е изцяло погасена лихвата и частично главницата по тази фактура. След това плащане непогасената главница по Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. е в размер от 494,81 лева, а непогасената мораторна лихва върху главницата от 494,81 лева за периода от деня следващ частичното плащане – 24.01.2023 г. до деня предхождащ подаването на исковата молба – 02.02.2023 г. е в размер на 1,57 лева. На 30.01.2023 г. от главницата по Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. е сторнирана с кредитно известие от 30.01.2023 г. сумата от 173,18 лева. Така непогасените суми по Фактура № 0100481113/30.11.2022 г. възлизат на 321,63 лева за главница и 1,57 лева за мораторна лихва за периода от 24.01.2023 г. до 02.02.2023 г.

Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b311bbb6-1c08-4459-a749-49ebdd7ae381