Решение № 582 от 06.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Монтана, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630100858 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът .... твърди, че по искане на ответника е образувано изп.д.1108 по описа на .... за 2024 година. Изпълнителното основание, полсужило за образуване на делото е ИЛ, издаден по в.гр.д.339/2015 година по описа на ОС Монтана за сумата от ..... лева.

Решението е влязло в сила на 18.08.2016 година, а изпълнителното производство е образувано на 21.03.2024 година, т.е повече от 7 години след издаване на ИЛ. Твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, поради което предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните, че не дължи сумата от .... лева, посочена в ПДИ по образуваното изп.д.1108/2024 година на .... (главница ..... лева; адв.хонорар ..... лева; .... лева такси на ЧСИ). Претендира и сторените в производството разноски. С оглед дадените от съда разяснения в проекта за доклад по делото, поддържа иска само по отношение на вземането, за което е издаден ИЛ, а именно сумата от ..... лева.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. С. взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че по отношение на вземането не е изтекла абсолютната давност по чл.110 и чл.117, ал.2 ЗЗД, която била 10 годишна, а освен това били извършвани действия, които спират/прекъсват същата. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди(!) сумите, посочени в петитума на исковата молба.

От събраните в хода на производството доказателства, се установи следното:

На 19.08.2016 година в полза на ответника е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за заплащане на сумата от ..... лева, представляваща направени разноски пред двете 1 инстанции по гр.д.70185/2015 година по описа на РС Монтана.

На 21.03.2024 година въз основа на издадения изпълнителен лист, било образувано изп.д.1108 по описа на .... за 2024 година.

На 22.03.2024 година на ищеца е връчена ПДИ.

Изпълнителното производство е спряно въз основа на издадена от СРС обезпечителна заповед по ч.гр.д.16864/2024 година.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение - изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим.

Съгласно даденото в ППВС 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

С ТР 2/26.06.2015 година бе дадено друго задължително указание - с всяко действие по принудително събиране в рамките на изпълнителното производство давността се прекъсва, като от момента на същото започва да тече нова давност. В т.10 на посоченото ТР изрично е разяснено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Даден е и изричен отговор, че нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

С ТР 3 от 28.03.2023 година на ВКС е разяснено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР 2/2015 година или до 26.06.2015 година.

От изложеното се налага извод, че петгодишният давностен срок по чл.117, във 2 връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на изпълнителен лист от 19.08.2016 година, издаден по ч.гр.дело № 70185 по описа на РС – Монтана за 2015 година е започнал да тече от тази дата, тъй като до 21.03.2024 година от страна на ответника не са предприемани действия, които да спират или прекъсват давността. Възможността на взискателя да търси вземането си би се погасила по давност на 19.08.2021 година. Към този срок обаче, следва да бъдат прибавени още два месеца и седем дни съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и последиците, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година. С решение от 03.04.2020 година извънредното положение е удължено до 13.05.2020 година.

Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр.44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Или давността в случая изтича на 25.10.2021 година.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Производството следва да бъде прекратено по отношение на първоначално предявените суми за адвокатско възнаграждение и такси на ЧСИ.

С оглед тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Г. С. с ЕГН ********** от ....., че ищецът ..... с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град ..... не дължи сумата от ..... лева, представляваща направени разноски пред двете инстанции по гр.д.70185/2015 година по описа на РС Монтана, за която е издаден ИЛ и образувано изп.д.1108 по описа на .... за 2024 година поради настъпила погасителна давност.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по отношение на искането да бъде установена недължимост в хипотезата на чл.439 ГПК на сумите ..... лева разноски в изпълнителното производство и .... лева такси по Тарифата към ЧСИ.

ОСЪЖДА Д. Г. С. с ЕГН ********** от ..... ДА ЗАПЛАТИ на ..... с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град ..... сумата .... лева, направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3