Решение № 4451 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4451 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100501636 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11264 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 26163/2022 г., по описа на СРС, 153-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Р.С.И.“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основани чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7675,75 лв., частично от общо 8000 лв., след допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща обезщетение по щета № 44012132136598 за претърпените от ищеца имуществени вреди – увредена камера в предна решетка, от настъпило в срока на действие на застраховка „Каско +“ застрахователно събитие.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и сумата от 481,60 лв., представляващи направени разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца – „Р.С.И.“ ЕООД, чрез пълномощника му – адв. А. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че в срока на валидност на сключения между страните договор за имуществена застраховка в ответното дружество е заведена щета № 44012132134848/25.11.2021 г. за увредено челно стъкло, като автомобилът e бил закаран в официалния сервиз на марката за подмяна на увредения детайл. Посочва още, че при прегледа в официалния сервиз допълнително е установено, че камерата на стоп лайф е счупена, поради което е заведена щета № 44012132136598/15.12.2021 г., по която ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение. Твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд относно липсата на покрит риск по т. 2 от раздел II от Общите условия към процесната имуществена застраховка, като в процесния случай не е налице нито едно от изключенията, описани в т. 9 от Раздел I от ОУ, въз основа на което 1 застрахователят да откаже изплащане на обезщетение. Поддържа, че в процеса е останало недоказано твърдението на ответника, че е налице значително неизпълнение на задълженията на застрахования да пази и ползва МПС с грижа на добър стопанин по закон и по застрахователен договор, съгласно т.10.1 от ОУ, както и че не е взел мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Също така посочва, че в съдържанието на писмото за отказа липсва изобщо мотив за отказ, а само бланкетно е посочено, че се отказва изплащане на обезщетение поради „не покрит риск“, което от своя страна не може да се квалифицира като неизпълнение на задължение по застрахователен договор, което е значително с оглед на интереса застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ като основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от отнемане на застрахованото превозно средство. Поддържа, че относно размера на дължимото обезщетение следва да бъде възприето становището на вещото лице, изготвило автотехничекста експертиза по делото. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. И. Иванова-С.а, с надлежно учредена представителна власт по делото, в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

За да се уважи иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

По делото не се спори, а и това е установено от представените писмени 2 доказателства, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение, породено от сключен договор за автомобилна застраховка „Каско +“ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S 350 D“, рег. № **** , рама № WDD2221331A327769, цвят: черен, обективиран в застрахователна полица № 440218213000933 от 11.01.2018 г. (л. 4 СРС), с период на застрахователно покритие от 12.01.2018 г. до 11.01.2022 г. Не са налице обаче последващите елементи от визирания фактически състав. Действително, на 20.11.2021 г., т.е. в срока на застрахователното покритие, е настъпило ПТП с процесния автомобил, при което по време на движение зад друг автомобил е отскочило камъче, което е увредило челното стъкло на МПС, съгласно уведомление за щета № 44012132134848 (л. 49 СРС), като е извършена подмяна на стъклото на процесното МПС в официалния сервиз на марката „С.С.Р.“ ЕАД за сумата от 38488,45 лв., изплатена от ответното дружество – застраховател като застрахователно обезщетение, съгласно платежно нареждане от 18.02.2022 г. (л. 48 СРС). По делото обаче не е доказано от ищеца при условията на пълно главно доказване, кое е застрахователното събитие, довело до откритата в сервиза друга повреда на автомобила – счупена камера в предната решетка на автомобила, което да представлява покрит риск по Раздел I , т. 2 от Общите условия към застрахователния договор (ОУ). Единствено е констатирано откриването на счупената камера при преглед в сервиза, видно от уведомление за щета № 44012132136598 (л. 89 СРС), което, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, не представлява само по себе си настъпване на застрахователно събитие. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на КЗ, застрахователно събитие означава настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Въпреки че сблъскването с или удар от МПС и/или други физически тела съставлява покрит риск, съгласно Раздел I , т. 2.1.3.1 от ОУ, то в настоящия случай не се установи причинноследствена връзка между процесното, твърдяно от ищеца ПТП (отскачане на камъче от предходно движещ се автомобил) и увреждането на камерата в предната решетка. Както посочва вещото лице по съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), приета без възражения от страните, в о.с.з. от 27.09.2022 г., „увредата по челното стъкло си е по челното стъкло, а увреждането по камера в решетката е в предната решетка, решетката не е в предното стъкло.“ В този смисъл е житейски логично да се приеме, че са възможни и други причини за счупването на камерата в предната решетка на процесното МПС, различни от отскачането на камъчето от предходно движещ се автомобил при ПТП-то от 20.11.2021 г.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай не е настъпило застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск и в резултат на което да са възникнали вреди – увреждане на камерата в предната решетка на процесния автомобил, поради което за застрахователя въобще не е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение и не следва да се разглежда въпросът дали отказът за изплащане обезщетението е в съответствие с разпоредбата на чл. 408 КЗ.

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия ответник следва да се присъди сумата от 1081,60 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, предвид приетото за основателно възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед правната и фактичиска сложност на делото.

С оглед на цената на иска по процесното търговско дело – арг. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, вр. чл. 286 ТЗ не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11264 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 26163/2022 г., по описа на СРС, 153-ти състав.

ОСЪЖДА „Р.С.И.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 1081,60 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4