Решение № 10403 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10403 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110172581 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от С. И. Н., с ЕГН **********, с адрес:

***************************, чрез адв. И. Р. от САК, със съдебен адрес:

****************************, срещу „****************, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ***********************, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

По чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 7001169374/09.03.2020 г., поради противоречие със закона;

По чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6334, 77 лв., представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит № 7001169374/09.03.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 06.12.2024 – датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 09.03.2020 г. между страните e сключен договор за потребителски кредит № 7001169374, по силата на който на ищцата e отпуснат кредит в размер на 9300 лв. В чл. 7.1. от договора e посочено, че общата стойност на кредита е в размер на 14 065,72 лв., включваща: 9 300 лв. – главница; 3 258,68 лв. – общ размер на застрахователна премия по застраховка Банк защита на кредита и 1 507,04 лв. еднократна такса за оценка на риска. В чл. 10 от договора e посочено, че ГПР е в размер на 49,08%, а общата сума, дължима от потребителя – в размер на 25 772,48 лв. Тя следва да бъде върната от потребителя на 48 вноски – 47 вноски от по 536,96 лв. и 1 вноска от 536,48 лв., съгласно погасителен план, в срок до 15.03.2024 г. Твърди се, че ищцата усвоила сумата от 2005,00 лв., а с остатъка от 6253,00 лв. били погасени задълженията й по договор за потребителски 1 кредит № 7001023971/09.08.2019 г. По процесния договор за потребителски кредит № 7001169374/09.03.2020 г. ищцата заплатила сумата от 300,00 лв. на 08.05.2020 г. и сумата от 700,00 лв. на 12.05.2020 г. На 30.06.2020 г. между страните бил сключен нов договор за потребителски кредит № 7053008696/30.06.2020 г. С отпуснатия по него кредит били погасени задълженията на ищцата по проценсия договор за кредит в размер на 14 634,77 лв.

Така общата сума, платена по процесния договор за кредит възлизала в размер на 15 634, 77 лв. Излагат се доводи за нищожност на процесния договор за кредит, тъй като при формиране на посочения в него годишен процент на разходите /ГПР/ неправилно не били включени разходите за застраховката и таксата за оценка на риска. Твърди се, че посочените разходи следва да бъдат включени при формирането на ГПР, в който случай той би надвишил максималния нормативно допустим размер. Отделно от това, счита, че клаузата за заплащане на еднократна такса за оценка на риска противоречи на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита. Твърди, че разходите за оценка на риска представляват такива, свързани с усвояване на кредита и задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспобността на потребителя, като в противоречие на закона е да се възлага в тежест на последния, и по този начин да му се вменява да изпълнява задължението на кредитора за своя сметка.

Ищцата счита, че е налице незаконосъобразност на посочената клауза в договора за кредит, с която се договоря размер на възнаградителната лихва, по - голям от 3 - кратния размер на законната лихва, тъй като това противоречи на добрите нрави, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Поддържа, че предвид нищожността на договора за кредит потребителят дължи единствено главницата, но не и такси, лихви и разноски по него.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез юрк.

***************, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва доводите на ищцата, че таксата за оценка на риска противоречи на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК като твърди, че посоченият разход е включен при формирането на посочения в договора ГПР, като ищцата била уведомена за разходите, които би заплатила при сключването на договора.

Твърди, че начислената такса за оценка на риска в размер на 1507,04 лв. не е свързана с усвояването и управленито на кредита, а покрива разходите, извършени от кредитодателя към момента на сключването на договора и непосредствено след това. Оспорва доводите на ищцата, че застрахователната премия е следвало да бъде включена при формирането на ГПР по договора. Излага доводи, че застрахователната премия е част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, само ако сключването на застраховката е задължително условие за сключването на договора за кредит. В тази връзка твърди, че в случая сключването на застраховката не било задължително условие за сключването на договора за кредит, а потребителят имал възможност по свое желание да сключи такава или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застархователен агент. В случая, ищцата в искането за отпускане на кредит 2 изрично била декларирала, че желае да сключи застраховка. Отделно от това, ищцата имала възможност по всяко време да прекрати застраховката, а застрахователят да й възстанови припадащата се част от застрахователната премия, но в случая това не било сторено от нея.

Излага доводи, че ако сключването на застраховката е било задължително условие за сключване на договора за кредит, то би следвало потребителят да има задължение да я поддържа за срока на договора за кредит и да няма право да я прекрати без да претърпи санкция за това. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претенидра разноски.

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 7001169374/09.03.2020 г., при следните основни условия: По Договор за потребителски кредит 7001169374/09.03.2020г. е заложена договорна лихва в размер от 33.67% и ГПР в размер на 49.08%. Отпуснатият кредит е в размер на 9 300 лв. Общият размер на кредита (главница) е 14 065.72 лв. Сумарните разходи са 16 472.48 лв. От тях договорната лихва е в размер на 11 706.76 лв., застрахователната премия – 3 258.68 лв., а таксата за оценка на риска е 1 507.04 лв. Общата сума на всички плащания, съгласно погасителния план по договора е 25 772. 48 лв. Заемът се изплаща на 48 брой месечни вноски. Размера на 47 бр. вноски е по 536.93 лв., а 48-ма вноска е в размер на 536.77 лв. Първа вноска е с падеж 15.04.2020г., последна вноска е с падеж 15.03.2024г. Застрахователната премия не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора ГПР.

Назначена и изпълнена е съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която заплатената сума от С. И. Н. по Договор за потребителски кредит № 7001169374 от 09.03.2020г. е в общ размер на 15 634. 77 лв., разпределена от кредитора за погасяване на следните задължения: главница – 14 065.72 лв.; договорна лихва – 1 554.35 лева; наказателна лихва – 10.56 лева.

Изчисленият ГПР по погасителен план с включени главница, договорна лихва, застрахователната премия и еднократна такса за оценка на риска е в размер на 85.55 % .

Усвояването на кредита е станало на 3 (три) транша по следния начин: На 09.03.2020г. със сумата 6 253.00 лв. е рефинансирано (погасено) задължението по друг кредит на ищцата с номер ДПК 7001023971/ 09.08.2019г. На 09.03.2020г. със сумата 1 040 лв. е рефинансирано (погасено) задължението по друг кредит на ищцата с номер ДПК № 7001132712 от 17.01.2020 г. Разликата от 2 005 лв. е изплатена също на 09.03.2020г. в брой на каса на ищцата. Заплатената сума от С. И. Н. по Договор за потребителски кредит № 7001169374 от 09.03.2020г. е в общ размер на 15 634.77 лв. Следователно главницата е усвоена частично. От договорената стойност на кредита 9 300.00 лв., реално усвоената от ищцата сума възлиза на 9 298.00 лв., както следва: 6 253.00 лв. – рефинансиране на предходен кредит; 1 040.00 лв. – рефинансиране на друг кредит; 2 005.00 лв. – изплатени в брой на ищцата. (Разликата от 2.00 лв. се дължи на това, че реално усвоената сума по кредита е с 2.00 лв. по-малка от договорената главница, което води до съответна аритметична разлика от 2.00 лв. и при изчисленията. Разликата между реално усвоената сума от 9 298.00 лв. и общо платената сума от 15 634.77 лв. възлиза на стойност 6 336.77 лв.

3

При установеното във фактическо отношение, съдът направи следните правни изводи:

При сключване на процесния договор е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нарушен е § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който е дадена дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В горния смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Застрахователната премия по процесния договор за потребителски кредит следва да е част от ГПР и следва да бъде включвана в общите разходи по кредита, тъй като е включена в главницата – която е компонент на ГПР. В чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ е посочен размера на предоставения финансов ресурс, включващ размера на застрахователните премии и формиращ общия размер на кредита - главница. Застрахователната премия е цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице). В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят е декларирал избора на тази допълнителна услуга – застраховка, но тя е била алтернатива на избор на друг застрахователен продукт. Общият размер на кредита е 14 065.72 лева и включва отпуснатата сума по сметка на кредитополучателя в размер на 9 300 лева и застрахователната премия в размер на 3 258.68 лева, както и таксата за оценка за риска в размер на 1 507.04 лв. В тази връзка претенцията на ищцата, че ГПР следва да включва застрахователната премия като разход към кредита е основателна.

Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга дори и изрично избрана от потребителя, е „разход“ по договора за кредит, който следва да бъде заплатен от кредитополучателят, независимо дали сключването на застраховката е условие, което следва да бъде прието от потребителят за сключването на договора за потребителски кредит.

Аргументът, че ищцата като застраховано лице, има правото да прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия, с което биха се намалили разходите по кредита за него е още един аргумент, че застрахователната премия трябва да е част от годишния процент на разходите. С 4 включването й в него, ГПР би надвишил в значителна степен законово регламентираният минимум от 50 %. По тази причина, процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал.