Решение № 661 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330117797 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу И. И. Ф. ЕГН **********, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 837.04 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г. за обект, находящ се в ***, сумата от 77.53 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2023 год. до 11.07.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6082 от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. № 12247 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни 1 общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отдадена за сградната инсталация и услуга за дялово разпределение, включваща главница за периода 01.11.2022 г.

– 31.10.2023 г. в размер на 837.04 лева, както и 77.53 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2023 год. до 11.07.2024 год. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12247 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, срещу която било подадено възражение. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника– адв. Р. П., с който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че имотът от 2020 год. е необитаем, но ответникът винаги се е явявал при покана за отчитане на топломерите и водомерите. Сочи се, че за процесния период ответникът не е потребявал вода, за което представя документи. Сочи се, че от депозираната исковата молба и приложените към нея документи не ставала ясна методиката за определянето на коичеството топлинна енергия, необходимо за затопляне на 1 куб.м. вода. Представената от ищеца препис – извлечение от сметка не било основание за плащане, тъй като основание съставлявало доставката на конкретна услуга за отопление на имота и/или за БГВ. Отоплението в имота било изключено, а доставената БГВ и количеството ТЕ в различен обем.

Районен съд Пловдив, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12247 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 6082 от 17.07.2024 год. по ч.гр.дело 12247/2024 год. по описа на РС 2

Пловдив. Срещу заповедта е депозирано възражение от длъжника, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот е обявено за безспорно между страните с протоколно определение от 19.05.2025 год., а се потвърждава и от приетата по делото 3 схема на имота, издадена от АГКК Пловдив, в която имотът е отразен с адрес *** /макар и сама по себе си схемата не е титул на собственост и не доказва права/. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ. същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Посоченото се потвърждава и от изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д.

№ 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От заключението по изготвената съдебно техническа експертиза /л.5658/ се установява, че жилищният блок в *** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния 4 период се води от фирма за дялово разпределение "техем сървисис" ЕООД, В имота на ответника има 2 бр. водомерни устройства за топла вода, за визуално отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ. През процесния период отчитането на ТЕ в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ЕВН България Топлофикация ЕАД. През процесния период 01.11.2022 г. -31.10.2023 г. не е ползвана ТЕ за отопление – всички отоплителни тела са били отсъединени. През имота не преминават щранг лири. Няма монтирани средства за дялово разпределение на ТЕ на отоплителните тела, тъй като липсват такива тип радиатор. През процесния период достъп за отчета не е осигуряван и е начислявана ТЕ за БГВ е била на един брой лица по 140 литра на денонощие. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.11.2022 г. -31.10.2023 год. е общо 5,85825MWh в това число 1,64065 MWh за отдадена от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 4,2176MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, се установява, че за времето от 01.11.2022 г. -31.10.2023 г. размерът на задължението за главница е 837.04 лева - главница. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода 26.09.2023 г. - до 11.07.2024 г. е в размер на 77.35 лева. Установява се, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива.

Съдът кредитира коментираните заключения като пълни и обосновани и изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и незаинтересованост няма основание да се съмнява.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) 5 съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;

2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.