Решение № 3989 от 11.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3989 гр. В. 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова К. при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К. Гражданско дело № 20233110112953 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени о т В. И. В., ЕГН **********, адрес:

*****************************************, чрез адв.Д. Б. – САК, съдебен адрес:

************* срещу Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по 183, ал.1 НК, за което наказателното производство е прекратено с Постановление на ВРП от 22.11.2021г., изразяващи се в страдание, страх, срам, емоционален стрес и 700 лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ДП №271/2020г. по описа на III РУ, ОД на МВР-В. ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано ДП № 271/2020г. по описа на III РУ, ОД на МВР-В. пр. пр. № 15495/2019г. по описа на Районна прокуратура гр.

Варна за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. На 15.02.2021 г. бил привлечен в качеството на обвиняем и му била взета мярка за неотклонение – подписка. Наказателното производство по ДП № 271/2020г. по описа на III РУ, ОД на МВР-Варна било прекратено на 22.11.2021г. с постановление на наблюдаващия прокурор. В резултат на воденото и поддържано незаконосъобразно обвинение се чувствал дискредитиран пред обществото.

Преживял силен стрес, страх и срам от наказателното преследване. Претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и липса на справедливост. Твърди, че в резултат на воденото срещу него досъдебно производство е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар по ДП № 271/2020г.. Сочи се, че постановлението за прекратяване на наказателно производство е акт от вида на тези, визирани в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което за ищеца е налице правен интерес да претендира обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното и водено срещу него наказателно производство.

Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че липсвала причинно - следствена връзка между описаните неимуществени вреди и воденото наказателно производство. Счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка посочва, че воденото досъдебно производство срещу ищеца е продължило в разумен срок, слаба интензивност на извършените действия спрямо ищеца в качеството му на обвиняем. Счита, че в случая е приложим чл.5 ЗОДОВ, тъй като с 1 поведението си ищецът е станал причина за образуване на наказателното производство, съответно е допринесъл за увреждането, което твърди, че е претърпял. Моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

ДП №271/2020г. по описа на III РУ, ОД на МВР-В. пр. пр. № 15495/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Варна е образувано с постановление от 21.02.2020г. и е водено срещу В. И. В., за това, че в периода от м.07.2009г. до 01.2020г. вкл. в гр. В. след като бил осъден с влязло в сила решение за издръжка на свой низходящ – сина си Е. В. В., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две вноски – престъпление по чл.183, ал.1 НК.

От В. И. В. са снети сведения на 16.01.2020г. във връзка с подадената тъжба, по която е образувана пр. преписка с оглед данни за престъпление п чл.183 НК.

На 15.02.2021г. В. И. В. е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“, проведен е разпит.

На 16.03.2021г. материалите по разследването са предявени на обвиняемия.

На 11.06.2021г. е извършено ново предявяване на материалите по разследването на обвиняемия.

Извършени са множество процесуално-следствени действия, като срокът за извършване на разследването е удължаван на основание чл.213, ал.3 НПК десет пъти до 21.12.2021г..

Представен е Договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021г. за заплатени от В. И. В. в полза на адв. Б. 700 лева за защита по досъдебното производство.

С Постановление от 22.11.2021г. на прокурор при ВРП, е прекратено наказателното производство по ДП № 271/2020г. по описа на III РУ ОД на МВР В. пр.пр. № 15495/2019г. на ВРП, водено срещу ищеца за престъпление по чл183, ал.1 НК. Прието е, че в инкриминирания период е плащал ежемесечно задължението за издръжка и не е осъществен съставът на престъплението, за което е привлечен като обвиняем.

От приложеното изпълнително дело №3108/2016г. по описа на СИС - Варна е видно, че същото е образувано срещу В. И. В. въз основа на ИЛ, издадени по гр.д. № 2201/2008г. и 11633/2015г. на ВРС, относно присъдени издръжки в полза на детето Е. В. В., дължими от В.

И. В.. С постановление от 27.01.2022г. изп. дело е прекратено поради удовлетворяване на взискателя.

По делото са ангажирани специални знания чрез проведената КСППЕ. Вещите лица дават следното заключение: понастоящем е настъпило добро възстановяване на ищеца след преживяната стресогенна ситуация, при нахлуването на полицията в дома му и последвалото задържане по воденото ДП. При ищеца все още са налице, при възпроизвеждане на събитията, прояви на тревожност, малоценност, гняв и обида. Описаните симптоми могат да се разгледат първоначално, веднага след задържането като Остра стресова реакция и впоследствие като проява на Разстройство в адаптацията с тревожно-страхов синдром, изразен в лека към умерена степен. Те са в непосредствена причинно – следствена връзка с воденото незаконосъобразно наказателно производство. При ищеца все още са налице, при възпроизвеждане на събитията, прояви на тревожност, малоценност, гняв и обида, което показва, че събитието е психотравматично преживяване за него.

За установяване претърпените неимуществени вреди, резултат от повдигнатото обвинение, ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез разпит на св. З.Д..

В показанията си св. установява, че познава ищеца повече от 10 г.. Живеят на семейни начала от 10 год. Знае, че ищецът е имал проблеми с прокуратурата. Заведено било дело във връзка с издръжката на детето му. Една сутрин полицията го извела от дома му и го отвели в прокуратура и полиция. Тези негови проблеми датирали от 2019г.-2020г., а през 2021г. вече приключили. Ищецът бил стресиран, тъй като до него момент имал чисто съдебно минало, никога не е имал проблеми с полиция, с прокуратура. Изпитал много силен стрес, първо от самата среща с полицията, отвеждането му от дома. Притеснявал се да не разберат в работата му, да не остане без работа, за авторитета си пред колегите, детето му отказвало да говори с него. Производството продължило две години, ищецът бил много стресиран, започнал да заеква, станал много притеснителен, говорел малко, не се смеел, много тежко преживявал случващото се. Вечер се е събуждал на сън целия изпотен, 2 изнервен, заекващ. След това получил силно сърцебиене, високо кръвно, започнал да посещава лекари и до ден днешен има проблеми и взема медикаменти. Появил се здравословен проблем с щитовидната жлеза. Все още говорят за тези събития. Преди случилото се, ищецът нямал здравословни проблеми, пътувал по корабите, не е вземал медикаменти.

Ищецът е представил медицински документи относно здравословното си състояние.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.2, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, поради привличането му като обвиняем за извършено престъпление, за което след това наказателното производство е прекратено поради липса на осъществен съставът на престъплението.

Предвид изложеното, материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи.

Съгласно алинея 1, точка 3 от посочената разпоредба на ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът намира за доказан по основание от събраните по делото доказателства. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.02.2021г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК, в периода - 15.02.2021г. до прекратяване на наказателното производство спрямо него е наложена мярка „подписка“, а образуваното наказателно производство е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по НК, а в последствие наказателното производство е прекратено.

Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно.

Накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.

Привличането му като обвиняем за извършено престъпление и образуването на наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване, поради недоказаност на деянието, е в причинна връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди. По време на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият несъмнено е претъпял неприятните чувства и преживявания, свързани с незаконно поддържаното обвинение.

По изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание.

Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения. Поради това и законодателят не борави с други техники за 3 определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.