Решение № 134 от 25.06.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Габрово, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1660/04.09.2025 г. от И. Н., чрез пълн. си адв. Г. Н., против Решение № 57/24.07.2025 г. по гр. д. № 331/2024 г. по описа на РС-Трявна, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 1 210, 18 лв., представляваща главница по фактури за незаплатени мрежи услуги, издадени през периода 14.05.2024г.-14.06.2024 г. за обект на потребление с абонатен № *****, находящ се в с. П., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.08.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 30, 03 лв., представляваща лихва за забава от падежа на всяка от фактурите до 02.08.2024 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че по делото е останало недоказано от ищеца в първоинстанционното производство, обстоятелството, че е предоставена мощност от 39 kW в обекта на въззивника. Твърди се, че липсва договор въз основа на който да е осъществена доставка на ел. енергия, респ. осигурен достъп до ел. мрежа. Сочи се, че през по-голямата част от периода – от 19.05.2021 г. до 27.03.2024 г. в обекта на въззивника няма монтирано средство за техническо измерване /СТИ, електромер/, а снабдяването е ограничено то доставчик последна инстанция. Излага, че при липсата на СТИ липсва фактическа възможност за ползване на ел. енергия. Сочи, че неправилно съдът е приел, че клиентът използва ел. енергията за небитови нужди. Твърди, че 1 искът за главницата е недоказан, поради което недоказан се явява и акцесорния иск за лихва.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ЕнергоПро Продажби“ АД не е представила писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалбата е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на спорните обстоятелства по делото пред въззивния съд е изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза, която съдът не възприема в отговора й по първи и втори въпрос, предвид обстоятелството, че в тази част същата е изготвена въз основа на информация предоставена устно от служител на „Енерго Про Продажби“, която вещото лице не е видял и проверил лично, нито е част от материалите по делото. При изслушването на вещото лице в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, същото посочи, че служител на „Енерго Про Продажби“ е извършил проверка в базата им данни, в която фигурира регистриране на въззивника като небитов клиент и е заявил мощност от 39 kW въз основа на заявления от 26.06.2020 г. За тези обстоятелства не са представени документи на вещото лице, нито вещото лице само е извършило проверката.

На основание чл. 190 ГПК въззиваемия беше задължен да представи горепосочените заявления, като в указания срок същият не представи исканите документи. В съдебно заседание, неговият процесуален представил, призна, че такива заявления не съществуват и липсват в представляваното от него дружество. С оглед това, следва да се приеме за установено, че липсват заявления от И. Н., с които същият да е заявил използване на ел. енергия за стопански небитови нужди в размер на 39 kW.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по последния поставен въпрос. От него се установява, че за периода, в който няма монтиран СТИ /19.05.2021-27.03.2024 г./, фактически абонатът няма достъп до ел. мрежата и фактически не би могъл да потребява ел. енергия.

От фактура № 0350795806 от 20.05.2024 г. /с падеж 28.05.2024 г./ и приложение А към нея е видно, че за клиентски номер ***** е начислена мрежова услуга за достъп до средно/ниско напрежение за м. от юли 2021 до март 2024 г. на стойност 1 140, 77 лева с ДДС.

От фактура № 0350379154 от 14.05.2024 г. /с падеж 22.05.2024 г./ и приложение А към нея е видно, че за клиентски номер ***** е начислена мрежова услуга за достъп до средно/ниско напрежение за м. април 2024 на стойност 26, 03 лева с ДДС.

От фактура № 0351538985 от 14.06.2024 г. /с падеж 24.06.2024 г./ и приложение А към нея е видно, че за клиентски номер ***** е начислена 2 мрежова услуга за достъп до средно/ниско напрежение за м. май 2024 на стойност 43, 38 лева с ДДС.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обектива, пълна и компетентно изготвена, се установява, че в периода 19.05.2021-27.03.2024 г. в обект с абонатен № ****, находящ се в с.

П., не е било монтирано ново СТИ след демонтирането на дотогавашното СТИ тип АМТ B2E-FA4TI4.

При така достигнатите фактически изводи, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове от „Енерго Про Продажби“ АД срещу И. Г. Н. с пр. квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията в размер на 1210,18 лв., представляваща главница за мрежови услуги – цена на достъп до разпределителната мрежа по фактури, издадени от 14.05.2024 г. до 14.06.2024 г. за обект на потребление с абонатен №****, находящ се в с. П., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2024 г. и 30, 03 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение от падежа на всяка от фактурите до 02.08.2024 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 94 от 06.08.2024 г. по ч. гр. д. № 200/2024 г. по описа на РС – Трявна.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

98а, ал. 1 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия между него и ответника, по което последния има качеството на „небитов“ клиент и по силата на което е предоставил достъп до разпределителната мрежа при съответната мощност през съответния период и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ищеца по акцесорния иск с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86 ЗЗД е да докаже, в условията на пълно и главно доказване, възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

Предмет на спора пред настоящата инстанция е дължимостта на претендираните суми по издадени фактури за начислена от „Енерго Про Продажби“ ответника такса за достъп до електроразпределителната мрежа за 3 периода 01.07.2021-31.05.2024 г. за обект с клиентски номер ***** в с. П..

По отношение на наличието на облигационно правоотношение между страните, настоящата инстанция намира следното: Съгласно § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г./, в 30-дневен срок от 26.06.2020 г. датата на влизането в сила на ЗИД на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г./ крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 01.10.2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, в съответната лицензионна територия.

Според § 15, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г./ в случай, че до 30.09.2020 г. небитов клиент на електрическа енергия не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия следва да се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия". За целите на доставката на електрическа енергия страните следва да сключат типов договор със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. По силата на § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ / обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г./ до 31.08.2020 г. КЕВР следва да утвърди образец на типовия договор, с който се уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа енергия и за прекратяване на договора.

В § 15, ал. 5 е предвидено, че смяната на доставчика се извършва при условията на чл. 95, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а.

Разпоредбите на чл. 95а, ал. 1 и ак. 2 ЗЕ предвиждат, че доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл.

94а, ал. 1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че ищецът е небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33в ДР на ЗЕ , т. е. клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. В случая И. Н., който е физическо лице и за да бъде регистриран като „небитов“ клиент следва да декларира обстоятелството, че ел. енергията в обекта ще се ползва за задоволяване на небитови нужди пред доставчика, доколкото обикновено физическите лица се третират като битови клиенти за разлика от юридическите лица, които се 4 регистрират като небитови клиенти, тъй като дейността им по презумпция има стопански характер. В случая не се установи, вкл. след като „Енерго Про Продажби“ беше задължено по реда на чл. 190 ГПК да представи заявлението, с което И. Н. е заявил, че обектът ще бъде използван за небитови нужди, поради което на осн. чл. 161 ГПК настоящата инстанция приема, че такова заявление липсва.

По делото липсват доказателства и за това процесният обект да се е ползвал за небитови такива – обстоятелството, че в приобщената към делото справка от Агенцията по вписванията е посочено, че И. Г. Н. е собственик на имот в с. П., Община Трявна, представляващ първи етаж - магазин от двуетажна жилищна сграда, цялата от 272,62 кв.м. в ПИ 82 в кв.11 по плана на с. П., Община Трявна не изпълнява в пълнота разпределената доказателствена тежест - направеното в ЗЕ разделение на два вида клиенти /битови и небитови/ е в зависимост от различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще я потребяват. Съответно липсва изискване за сключване на договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, респ. изискване да се сключи типов договор с досегашния доставчик с посочения срок до 30 юни 2021 г., при което от 1 юли 2021 г. да са били налице предпоставките за снабдяване на И. Н. с ел. енергия от „Енерго Про Продажби“ АД в качеството му на ДПИ.