Решение № 10445 от 27.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10445 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110123071 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от П. Н. П. срещу ..............

С исковата молба ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 20/01.02.2018 г. е заемала при ответника длъжността ........... при месечно трудово възнаграждение в размер на сумата 953 лв. съгласно допълнително споразумение № 72/18.03.2021 г. Твърди, че на 03.02.2022 г. й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение /„ТПО“/ с изтичане срока на предизвестието – 30 дни, на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, вр. чл.326, ал.2 КТ. Счита, че с изтичане срока на предизвестието ТПО е прекратено, независимо че не й е била връчвана заповед за прекратяването му, доколкото последната в случая има само информативен характер.

Твърди, че впоследствие на заеманата от нея длъжност е било назначено лице, което също като нея е било придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Счита, че ТПО е прекратено незаконосъобразно.

Оспорва предизвестието да е подписано от лицето, посочено като негов автор – ......., евентуално – доколкото подписът е положен със запетая, оспорва лицето, подписало предизвестието, да е имало представителна власт. В тази връзка твърди, че към датата на издаване на предизвестието ....... е била в 6-месечен отпуск, а заместващият я служител ......... е била под карантина заради положителен тест за Ковид 19 от 01.02.2022 г. и е била в отпуск поради временна неработоспособност. На следващо място, сочи, че предизвестието й е било връчено от лице, което не е служител на ответника – .........

Счита, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който с прекратяване на ТПО на формално посоченото основание преследва друга цел, различна от законовата, доколкото на заеманата от нея длъжност впоследствие е назначено лице, което също като нея е пенсионер.

Моли съда да постанови решение, с което 1) да признае за незаконно 1 уволнението й и да го отмени; 2) да я възстанови на предишната й работа; 3) да осъди ответника да й заплати сумата 5 718 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 03.03.2022 г. – 03.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.04.2022 г. до изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ............. - гр. София, с който оспорва исковете. Счита, че ТПО е законосъобразно прекратено. Счита, че има право да прекрати ТПО на работещ пенсионер, за което е достатъчно да изяви воля за това. Наред с посоченото, твърди, че ищцата е била в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения поради заболяване – дископатия, която не й е позволявала да изпълнява основни физически движения, непосредствено свързани с нейната длъжностна характеристика – тоалет на ползвателите на социална услуга, които не могат да извършват това сами, да се грижи за личната им хигиена, да сменя спалното им бельо.

По отношение на предизвестието твърди, че същото е подписано от .........., която към този момент е замествала директорката ......., която е била в продължителен болничен. Със заповед № 21/22.10.2021 г. за неин заместник е назначена счетоводителката Свилена Г.ева, която обаче се разболяла от Ковид 19 и със заповед № 3/28.01.2022 г. била назначена да я замества за времето на болничния медицинската сестра ........... Твърди, че предизвестието е връчено на ищцата от .........., а не от ........, която е служител „Човешки ресурси“ в друго общинско учреждение към Столична община – ........ и е станала неволен свидетел на връчване на предизвестието, тъй като се е намирала на мястото в този момент. Моли съда да отхвърли предявените искове.

С протоколно определение от 14.09.2022 г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ до размера на сумата от 5 889, 54 лв. за периода 03.03.2022 г. – 03.09.2022 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ.

Безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов договор № 20/01.02.2018 г., по силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността ............

Безспорно е между страните и че трудово правоотношение помежду им е възникнало, след като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Представена е заповед № 21/22.10.2021 г. на директора на ........ – ....... по време на отсъствието й правомощията на директора да се изпълняват от заместника ......... – счетоводител-касиер. Посочено е, че заместникът има правомощията да замества директора и в частта работодател, като му се делегират правата да назначава и освобождава работници и служители в Центъра, както и да подписва всички документи, свързани с трудовоправните взаимоотношения /трудови, допълнителни споразумения, заповеди за освобождаване, предизвестия за прекратяване на трудов договор, заповеди за отпуски и др. Посочено е, че в случай на належащо отсъствие на заместника ......... същият има право да делегира необходимите правомощия на социален работник или медицинска сестра на Центъра със своя заповед.

Със заповед № 3/28.01.2022 г., по отношение на която между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че е подписана от ........., е наредено по 2 време на отсъствието й по време на болничен за периода 01.02.2022 г. – 10.02.2022 г. да бъде замествана от .......... – медицинска сестра. Посочено е, че й се делегират права да подпише и връчи предизвестието на П. Н. П..

Не се спори между страните, че към датата на издаване на тази заповед директорът на ........ – ....... е била в отпуск и не е била на работа. Видно от заповед № 3/28.01.2022 г., същата е подписана със запетая, а както беше посочено, страните не спорят кое е лицето, подписало заповедта, а именно - ......... в качеството й на заместващ директора в този период.

Не е спорно, че на 03.02.2022 г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение при посочено основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. Видно от последното, до ищцата е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение – считано от деня след изтичане на стока на предизвестието в размер на 30 календарни дни. Безспорно е между страните и че подписът, положен в предизвестието за директора на ........, е на лицето ...........

Със заповед № 6/07.03.2022 г. на директора на ........ – ......., на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 07.03.2022 г.

Безспорно е между страните обстоятелството, че след прекратяване на трудовото й правоотношение и за целия период, за който се претендира обезщетение, ищцата не е започнала друга работа.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че при последен пълен отработен месец от ищцата – м.11.2021 г. и брутно трудово възнаграждение за него, възлизащо на сумата 981, 59 лв., размерът не обезщетението за оставане без работа за периода 03.03.2022 г. – 03.09.2022 г. е в размер на сумата 5 889, 54 лв. Изчислен е и вариант след приспадане на 10% данък по ЗДДФЛ – в размер на 5 300, 59 лв. нетно трудово възнаграждение.

Безспорно е между страните, че след прекратяване на процесното трудовото правоотношение с ищцата на заеманата от нея длъжност е било назначено лице, което към момента на сключване на трудовия договор с ответника е било придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищцата е да докаже възникването на трудово правоотношение с ответника със соченото в исковата молба съдържание, както и че същото е било прекратено от страна на работодателя.

В тежест на ответника-работодател е да установи при условията на пълно и главно доказване законност на уволнението. С оглед уволнителното основание, в тежест на ответника в случая е да докаже, че трудовото правоотношение е възникнало, след като ищцата е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно чл.328, ал.1, т.10б КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпоредбите на чл.328, ал.1 КТ уреждат редица изчерпателно изброени отделни 3 безвиновни основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл.328, ал.1 КТ. В това производство съдът се ръководи само от изложените в уволнителната заповед факти и проверката му е само за тяхното наличие.

Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е датата на връчване на заповедта за уволнение, а при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, какъвто е процесният случай – с изтичане на срока на предизвестието. Предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент /в посочения смисъл – решение № 664 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 664 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 192/2009 г. на ВКС, IV ГО и др./.

В конкретния случай по делото се установява, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с предизвестие, връчено на 03.02.2022 г. , като от страна на ищцата се оспорва работодателската компетентност на подписалото го лице. Безспорно е между страните, че това е лицето ...........

В тежест на работодателя е да докаже, когато уволнението не е извършено от ръководителя, че то е извършено от лице, разполагащо с работодателска власт, било то при условията на заместване или по делегация при надлежно овластяване /в посочения смисъл – решение № 346 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г. на ВКС, IV ГО/.

В случаите, когато работодателят е юридическо лице или неперсонифицирано образувание (§1, т.1 от ДР на КТ), работодателските функции (власт, включително правомощията да прекратява трудови правоотношения, т.е. да уволнява работници или служители) се осъществяват от името на работодателя от физическо лице, което е оправомощено (натоварено) с тях по силата на нормативен акт или на вътрешноорганизационен акт – с изрични разпоредби от същите, или с оглед ръководната длъжност и/или функциите на представителен орган, осъществявани от това физическо лице (което е най-честата хипотеза), или по силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице, което вече е натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС). По същия начин – по силата на същите актове става и оправомощаването с работодателските функции на лице, което временно да замества титуляра при отсъствие, включително поради ползване на разрешен отпуск. В тези случаи заместващият поначало (освен ако има изрични ограничения, установени със съответния акт) осъществява в пълен обем работодателските функции, включително правомощията да уволнява работници или служители по време на отсъствието и докато трае заместването – до завръщане на титуляра (в този смисъл – също разясненията, дадени с ТР № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ВКС, IV ГО). През времетраенето на разрешения му отпуск (независимо от вида му) титулярът е поначало във фактическа невъзможност да осъществява работодателските функции поради отсъствието си. Тази невъзможност е и правна – той се лишава от упражняването на работодателската власт, включително от компетентността (правомощията) да прекратява трудови правоотношения (да уволнява работници или служители), тъй като през времетраенето на отпуска той не може да осъществява всички функции на заеманата от него длъжност 4 при работодателя (поначало ръководна и/или такава с представителни правомощия), а всички тези функции (респ. – част от тях, ако има изрични ограничения в съответния акт, от който произтича заместването) се осъществяват единствено от заместника му, тъй като именно това е и целта на заместването /в посочения смисъл – решение № 148 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 4053/2021 г. на ВКС, IV ГО/.