Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 26.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 126/2023
Вид
Решение № 85
Подписан
26.03.2024
В сила
26.04.2024
Състав
НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Търговско дело № 20232100900126 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК 117047646, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ***, представлявано от Лора Николаева Събева, за осъждане на ответниците „Влани М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 205271388, със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ***, представлявано от Н. П. И., като издател на запис на заповед, и Н. П. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. Ц. Р. № ** като авалист на ценната книга, да заплатят солидарно на ищеца сума в размер от 70 500 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 18.03.2022 г., с падеж на предявяване, ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на исковата молба на 11.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

С Определение № 528/01.06.2023 г. делото е спряно по отношение на ответника „Влани М” ЕООД.

Ищецът чрез процесуален представител твърди, че ответното дружество е издало в полза на „Еконт Експрес“ ООД запис на заповед, който е авалиран от ответника Н. П. И.. С нотариални покани записът на заповед е предявен на 06.01.2023 г. на издателя „Влани М” ЕООД и на авалиста Н. П. И. в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като според ищеца плащане не е извършено и до настоящия момент.

1

По отношение ответника Н. П. И. е посочено, че той е авалирал записа на заповед, поради което е солидарно отговорен с първия ответник – издателя – за заплащане на сумата от 70 500 лева и на законната лихва от датата на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане.

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът Н. И. е изложил доводи за неоснователност на иска. Посочил е, че записът на заповед е нередовно предявен, поради което не е настъпила изискуемост на вземането. На следващо място е посочено, че записът на заповед е издаден с обезпечителна функция за евентуални задължения по конкретно каузално правоотношение с ответното дружество – договор по чл. 22 ЗПУ от 04.10.2018 г., по който то не дължи суми. Същата главница е предмет на предявен по-рано иск по търг. д. № 318/2022 г. на ОС – Русе. Моли съда да отхвърли предявения иск. Иска присъждане на разноски.

По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която са изложени твърдения и обосновка за претендираните суми – признат е фактът, че записът на заповед е издаден по посочения от ответника каузален договор, но ищецът сочи, че този договор е развален от ищеца поради неизпълнението му от ответника –ЕООД (н.). Изложено е, че дължимата по договора сума възлиза на 141297,83 лева, като за част от тази сума – 70797,83 лева, е предявена претенция по цитираното дело в ОС – Русе, а предмет на настоящия главен иск е остатъкът от 70500 лева.

Ответникът Н. И. не е представил писмен отговор срещу допълнителната искова молба.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Представен е запис на заповед, издаден на 18.03.2022 г. от „Влани М“ ЕООД, с който се е задължил на предявяване да заплати на „Еконт експрес” ООД сума в размер на 70500 лева. Като авалист по записа на заповед се е задължил Н. П. И.. Ценната книга е предявена за плащане чрез връчване на нотариални покани на длъжниците, които, видно от отбелязването от нотариуса, не са връчени лично, а чрез залепване на уведомление на 22.12.2022 г.

2

Приложен по делото е договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 04.10.2018 г., сключен между „Еконт експрес” ООД в качеството му на пощенски оператор и „Влани М“ ЕООД в качеството му на партньор. С договора „Еконт експрес” ООД е възложил, а „Влани М“ ЕООД се е съгласил да извършва дейности по изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги, като обхватът и обемът на възложените услуги е уведен в чл. 6 от договора. В раздел VI от договора са уведени финансовите отношения между страните, като цената на пощенските и допълнителните услуги се заплаща от потребителите и партньорът е длъжен да събере от потребителите дължимите от тях стойности на услугите. Уредено е, че тези средства са собственост на „Еконт експрес” ООД и „Влани М“ ЕООД е длъжно да извършва отчет на постъпленията и да ги превежда по банкова сметка на „Еконт експрес” ООД в края на всеки работен ден. При неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка.

От своя страна „Влани М“ ЕООД има право на възнаграждение за извършените дейности по изпълнение и разпространение на пощенски услуги, като размерът на възнаграждението е уговорен в договора.

Видно от приложеното към настоящото т. д. № 318/2022 г. на ОС – Русе същото е образувано по исковата молба на „Еконт експрес” ООД срещу „Влани М“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 70797,83 лева главница, частично от общо дължимите 141297,83 лева, представляваща задължение по договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 04.10.2018 г., както и неустойка за забава в размер на 21677,60 лева. С Решение от 30.05.2023 г., постановено по делото и влязло в сила на 29.06.2023 г., исковите претенции са уважени.

От изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени вземания от „Влани М“ ЕООД в общ размер на 173972,88 лева, формирани от 9627,29 лева задължения, описани в споразумителен протокол от 10.08.2022 г., 6967,81 лева липса касова наличност офис Бургас Н. И. съгласно ревизия, 158 980,00 лева липса в касата офис 8027, 5397,78 лева по фактури, издадени от ищеца на ответника. От общият размер на задълженията е приспаднат платен депозит от 7000 лева.

3

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Иван Карашанов е посочил, че към месец август 2022 г. е бил експерт рекламационно производство в ищцовото дружество. В това качество е извършил ревизията в офис Бургас – Н. И. – мобилен офис, като е съставил констативни протоколи, тъй като е констатирал липси на пратки и пари.

Свидетелят Ц. П. е посочил, че към август 2022 г. и към настоящия момент работи като заместник главен счетоводител във фирма „Дани финанс и ко“ и тази фирма обслужва „Еконт експрес“ ООД съгласно договор за счетоводно обслужване. Едно от задълженията му като заместник главен счетоводител е да следи касовите наличности на офисите, които са под управлението на „Еконт експрес“ ООД или локален партньор. В „Еконт експрес“ ООД работел със софтуерна програма „Контеса Мария“, където се отразяват всички движения на офисите в реално време. На 10-ти август сутринта проверил паричните потоци на офис Бургас - Н. И. и констатирал, че има отразен разходен ордер в размер на 158 980 лева. След това звъннал на Н. П.. Той споделил, че ги е внесъл по една от банковите сметки на „Еконт експрес“ ООД. След това последвала проверка от негова страна дали наистина е постъпила сумата, откъдето разбрал, че не е постъпила. Впоследствие П. не е внасял пари по това свое задължение.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 535 и сл. ТЗ.

В настоящия случай е налице запис на заповед, съдържащ задължителните реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ, поради което същият е действителен. Предвид характера си на едностранна и абстрактна правна сделка, записът на заповед е породил задължение за издателя му да заплати посочената в него сума на падежа, посочен в него. Неоснователно е възражението, наведено от процесуалния представител на ответника, че записът на заповед не е надлежно предявен за плащане, поради което и задължението по него не е изискуемо. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, когато записът на заповед е с падеж на предявяване, сумата по него е изискуема веднага след издаването му, т. е. не е необходимо нарочно предявяване, за да стане 4 вземането по него изискуемо. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяване на ценната книга на длъжника по нея.

Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Този извод следва от обстоятелството, че при записа на заповед издателят поема задължението да плати още при съставянето на ценната книга, за разлика от менителницата, която е нареждане за плащане и при нея се поставя въпросът относно предявяването й за приемане и предявяването й за плащане. Следователно по отношение на записа са неприложими правилата за акцепта, защото задължаването на прекия длъжник и неговия авалист става със самото издаване на ценната книга. Разбирането, че отговорността на издателя на записа на заповед се ангажира, дори и записът на заповед да не бъде предявен за плащане, е безспорно и в съдебната практика – Решение № 1221/30.11.2000 г. по гр. д. № 1305/2000 г., V гр. отд. ВКС; Решение № 740/18.04.2002 г. по гр. д. № 1148/2001 г. – V гр. отд. ВКС; Определение № 203/11.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 15/2010 г., II т. отд.; Определение № 78/ 13.11.2008 г. на ВКС по т. д.

№ 522/2008 г., II т. отд. В случая е предвидено, че записът на заповед е платим на предявяване, следователно документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя и неговия авалист.

На следващо място, в случая записът на заповед е надлежно предявен за плащане посредством връчване на нотариална покана както на издателя, така и на авалиста, видно от приложените по делото нотариални покани с отбелязвания върху тях от нотариус с район на действие РС Средец.

Поканите до „Влани М“ ЕООД и до Н. И. са връчени посредством залепване на уведомление, като е отбелязано, че в дадения 2-седмичен срок никой не се е явил за получаване на книжата в кантората на нотариуса. Настоящият съдебен състав намира, че предявяването, осъществено чрез нотариална покана, е допустим способ за предявяване на записа на заповед съгласно разпоредбата на чл. 592, ал. 2 ГПК, като процесуалният закон, както и чл. 50 ЗННД са предоставили на нотариуса компетентност да връчва книжа по реда и правилата, уредени в ГПК.

Следващото наведено от авалиста възражение е, че между страните е било налице каузално правоотношение – договор за изпълнение на пощенски услуги, по което ответникът не дължи процесната сума. Посочено е 5 още, че вземането, предмет на настоящото производство, се дублира с вземането, за което е предявен иск по т. д. 318/2022 г. на ОС – Русе.

Относно допустимостта на възражения на авалиста, основани на правоотношението между приносителя и издателя на записа на заповед, е налице задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, II т. о., според което менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави хонората – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (освен възражението относно формата), така и личните (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, освен когато и авалистът е страна по каузалното правоотношение. В случай че не е страна по каузалното правоотношение, относителни възражения на авалиста са допустими, когато приносителят на ефекта е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста, каквито твърдения в случая не са изложени. Поетото поръчителство от физическото лице не променя характера на сключената сделка и не прави поръчителя страна по същата. Договорът за поръчителство има акцесорен характер, поради което поръчителят може да се позовава на всички лични възражения на главния длъжник. Ето защо и ответникът – физическо лице, не може да прави възражения, произтичащи от твърдяното каузално правоотношение.