Решение № 93 от 01.06.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100753 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. А. Р., ЛНЧ **********, роден на *** г. в ***, с адрес: *****, чрез пълномощник, срещу Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: ***. Предявен е иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, пр. 2 от Семейния кодекс (СК) и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК.

В исковата молба, уточнена с молба от 30.03.2023 г. и в о.с.з., проведено на 11.05.2023 г. по делото, ищецът твърди, че ответницата, е бивша негова съпруга, като бракът им, сключен на *** г., е прекратен с Решение № 20169902/10.08.2021 г., постановено по гр.д. № **/2020 г., по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав, влязло в законна сила на 10.08.2021 г.

Твърди се още, че през времетраене на брака са придобили урегулиран поземлен имот IX-71, в квартал 11 по подробния устройствен план на мах.

„Гламек“, село Церово, Община Своге, Софийска област, одобрен със Заповед № 168 от 12.06.1992 г. на ОНС – София, с площ от 1 120 кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ от 85 кв.м. и разгърната застроена площ от 170 кв.м., масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 30 кв.м., и заедно с всички трайни подобрения и приращения в имота, при граници на имота: улица с о.т. 61-60, УПИ Х-70, УПИ VII-69 и УПИ VIII-71, всички в квартал 11 по плана на населеното място, който имот е индивидуализиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 169, том II, peг. № 1672, дело № 341/08.10.2010 г. на А.Ч. – нотариус с peг. № ** по регистъра на Нотариалната камара. Сочи се, че покупната цена за описания имот е 10 000 евро, съгласно 1 нотариалния акт, която да бъде заплатена на продавачите чрез банков кредит, а действителната продажна цена на имота е в размер на 19 000 евро, уговорена с Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.08.2010 г., като купувач и по предварителния, и по окончателния договор е ответницата. Твърди се също, че на 22.06.2010 г., преди сключване на предварителния договор, ищецът е получил по негова банкова сметка с IBAN:

*** сумата от 13 800 евро по наследство от родителите му, преведени от неговия брат Е. Р., които са използвани за заплащане на част от продажната цена на описания недвижим имот, а именно на сумата от 9 000 евро, от които 1 900 евро – капаро по предварителния договор. Тъй като ответницата не е разполагала с парични средства, за заплащането на остатъка от продажната цена от 10 000 евро е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот по Програма „Премия“ HL 49508/27.09.2010 г. със страни по договора:

„Юробанк И Еф Дж и България“ АД, в качеството на кредитор, от една страна, а, от друга страна, ищецът и ответницата, в качеството на кредитополучатели, като ответницата е фигурирала като страна по договора за кредит единствено в качеството на съпруга на ищеца. Излагат се твърдения, че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение по сметка в банката с IBAN: ***, като задълженията по договора за кредит са заплащани единствено от него и продажната цена на недвижимия имот е платена със средства от личен характер – парични средства, съставляващи наследство, от личен влог на ищеца и трудови възнаграждения на ищеца, които са изключени от обхвата на чл. 21 от СК и имат статут на „друго лично имущество“ по смисъла на правната норма, поради което намира презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за опровергана. Твърди се, че ответницата не е влагала никакви средства по влога, открит на името на ищеца, същата нямала никакъв принос (материален и нематериален) в придобиването на имота, не е полагала грижи за семейството, не е участвала в издръжката на домакинството и не е реализирала доходи, които да й позволят да участва в издръжката на семейството, получаваното от ищеца трудово възнаграждение по трудов договор със „***“ ЕООД значително надвишавало възнаграждението на ответницата, като последното било в размер, който да осигури единствено покриване на собствените на ответницата нужди от издръжка, страните нямали родени от брака деца, за да се зачете тази форма на принос, ответницата не е участвала и с труд в домакинството, поради което не може да бъде зачетена и тази форма на принос в придобиването на имуществото по време на брака, като всички средства за издръжка на домакинството са осигурявани изключително от ищеца. Излагат се твърдения, че страните са в окончателна фактическа раздяла от 09.08.2015 г., както и че не са живели заедно през периода от декември 2008 г. до март 2009 г., когато ищецът е живеел в България, а ответницата – във Великобритания. Ищецът счита, че влагането на лични средства и фактическата раздяла изключват съвместния принос. Твърди се, че изложеното е относимо и към придобитите по време на брака движими вещи – три броя моторни превозни средства (също закупени с лични средства на ищеца, а последното – и по време на фактическата раздяла), както следва: 1) лек автомобил марка Волво В 40 с регистрационен № **, двигател № **, рама № *** – Свидетелство за регистрация на МПС № 006596488/15.07.2014 г., придобито за сумата от 1 700 лева и със застрахователна стойност 2 200 лева; 2) лек автомобил марка Мерцедес Е 300 2

ТД с регистрационен № **, двигател № **, рама № ** – Свидетелство за регистрация на МПС № **/15.07.2014 г., придобито за сумата от 3 200 лева и със застрахователна стойност 2 500 лева; 3) лек автомобил марка Волво ХЦ 90 с регистрационен № ***, двигател № **, рама № *** – Свидетелство за регистрация на МПС № **/16.01.2020 г., придобито за сумата от 4 000 лева и със застрахователна стойност 4 000 лева. Поради това, иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик, съответно съсобственик на описания по-горе недвижим имот и на движимите вещи (горепосочените моторни превозни средства) поради липса на принос в придобиването им. При условията на евентуалност, с оглед изложените твърдения, че ищецът е получавал многократно по-високи доходи от ответницата, без каквото и да било участие финансово на бившата му съпруга в издръжката на домакинството и направени необходими ремонти, и подобрения на недвижимия имот, се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде определен на ищеца по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, което се изчерпва с индивидуализираните в исковата молба недвижим имот и движими вещи – моторни превозни средства, а именно в размер на 99/100 идеални части поради значително по-голям принос.

Претендира разноски.

От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор, както и уточнителна молба към него, представена в о.с.з. от 15.05.2023 г. по делото. Оспорена е фактическата обстановка описана в исковата молба.

Оспорва се твърдението на ищеца, че ответницата няма принос за придобиването на процесния имот и леки автомобили. Твърди се, че след сключване на брака между страните в ***, поради невъзможността ищецът да отговори на изискванията на местното законодателство за жилище и доходи, двамата заминали за **, където ответницата от 2001 г. работила и живеела с малолетната си тогава дъщеря, и се настанили в общинското жилище, дадено на ответница от преди брака с ищеца. Там ищецът се опитвал да започне бизнес, регистрирал фирма за транспортни /предимно хамалски/ услуги извършвани с личен труд от ищеца, като поради невъзможност да наеме персонал ответницата често му е помагала и дори претърпяла инцидент като паднала по стълбите, носейки разглобен гардероб на клиент, счупила китката на дясната си ръка, спукала крайните фаланги на пръстите на лявата ръка и основата на носа. През 2006 г. ответницата по документи дарила на брат си нейната 1/2 ид.ч. от наследствен апартамент в ***, като се твърди, че всъщност брат й и е платил нейния дял, а ответницата е дала от получените от брат й пари 12 000 британски лири на ищеца, за да ги вложи в бизнеса, а последният обещал да ги върне, когато бизнесът потръгне, но до момента не ги е върнал. Твърди се още, че ответницата изтеглила и кредит от 5 000 британски лири, с уговорката ищецът да го изплаща, но кредитът бил върнат от приходи на ответницата. Фирмата на ищеца била служебно закрита и той за определен период от време нямал право да регистрира друга фирма и за да спасят част от движимото имущество /бусове и леки коли/, собственост на тази фирма и да помогне на семейството, брата на ответницата Н. Н. Т. на 01.03.2007 г. регистрирал нова фирма със същата дейност, в която позицията секретар се заемала от ответницата, а на 01.03.2008 г. управлението на 3 фирмата било прехвърлено на ответницата, като ищецът заемал позицията секретар. Приходите от тази дейност били незадоволителни и ищецът започнал все по-често да говори за това двамата със съпругата му да се преместят в България, тъй като в родината си Нидерландия й във Великобритания ищецът не съумявал да реализира добри доходи, не притежавал собственост, нямал приятели и роднини, на които да разчита.

Същевременно се твърди, че ищецът знаел, че в България ответницата притежавала собствено жилище, придобито преди брака, находящо се в ***, притежавала земеделски земи и малко преди брака й с ищеца е закупила от бившите си свекър и свекърва на името на малолетната си дъщеря апартамент, находящ се в ***, както и че ответницата като медицинска сестра лесно щяла да намери работа и че същата с помощта на роднините и приятели си в България щяла да му помогне и той да си намери работа, защото същият и до настоящия момент не говорел български език. През 2007 г. се наложило ответницата да продаде жилището си в *** за сумата от 36 000 евро, като една част от тези пари дарила на дъщеря си за закупуване на жилище в Англия, а останалата част от около 20 000 евро запазила за себе си и в годините разходвала за задоволяване различни нужди на семейството, включително за ремонт и обзавеждане на къщите в процесния имот. Твърди се още, че ответницата през декември 2008 г. намерила работодателя, при който ищецът работи понастоящем. В периода март – октомври 2009 г. двамата били отново в Обединеното кралство, закрили фирмата там и през ноември 2009 г. дошли в България, като ответницата започнала работа в „*** - **, като с цел да бъдат спестени разходи на семейството от наем, се настанили в апартамента на дъщерята на ответницата на ул. „**“ № **, което довело до конфликти и съдебни дела между ответницата и бившите й свекър и свекърва, които си били запазили правото на ползване върху апартамента при продажбата му, а и до напрежение и финансови загуби за ответницата за разноски, в покриването на които ищецът не взел участие. Това мотивирало страните да бъде закупен на 08.10.2010 г. процесният недвижим имот, който не бил годен за обитаване и страните продължили да живеят в апартамента на дъщерята на ответницата до 21.05.2014 г., когато в изпълнение на съдебно решение го предали на бившите свекър и свекърва на ответницата. След това последната договорила с брат си за известно време безвъзмездно, тя и ищецът да живеят в собствен на брат й апартамент, находящ се в ***, който бил семейното жилище на страните до прекратяването на брака им. Твърди се, че през месец август 2015 г. ответницата заминала на обучение във Великобритания, като се оспорва твърдението на ищеца, че на 09.08.2015 г. е настъпила окончателна фактическа раздяла между тях, като се твърди, че ищецът продължил да живее безвъзмездно в апартамента, собственост на брата на ответницата. Твърди се също, че за периода от м. декември 2008 г. до м. февруари 2009 г. също не е налице фактическа раздяла между бившите съпрузи, а ответницата е била във Великобритания, защото имала насрочена доста преди това очна операция, като след този период ищецът също се е върнал във Великобритания, а после двамата са заживели в България и бракът им продължил 11 години. Твърди се, че ответницата никога не е оставала без работа – както във Великобритания, така и в България, като в периода от 2003 г. до 2009 г. е реализирала във Великобритания доходи над определения необлагаем минимум

Разпечатката съдържа 16 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b30cdd54-16c5-422b-b523-aa8fbe87d561