Решение № 173 от 15.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002103303 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 14679/09.05.2023г., подадена от М. Х. Ч. и П. А.

Ч., чрез процесуалния представител адвокат В. Л. - АК Х., срещу решение № 378/23.03.2023г. по в. гр. д. № 3298/2022г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260027/15.09.2022г. по гр. д. № 326/2019г. на Първомайския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Н. Х. Н. иск за делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) № .... с площ от 890 кв. м., с предназначение за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, находящ се в кв. 61 по действащия регулационен план на [населено място], обл. П., от 1994г., при граници: улица, УПИ № ...., УПИ № ....,УПИ № .... и УПИ № ....9, ведно с построените в него: двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв. м. на всеки етаж, състояща се от първи етаж, включващ два гаража, четири избени помещения и коридор, и втори жилищен етаж, включващ кухня-трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, помощно помещение и коридор, и ведно със съответните части от общите части на сградата; масивна стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м. и навес с оградни стени и със застроена площ от 26 кв. м. и са присъдени разноски по делото.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат довод, че въззивният съд не е извършил преценка и анализ на 1 всички доказателства по делото и доводите на страните и не е формирал собствени изводи, че неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, а не е дал вяра на показанията на свидетелите на ищците, че само декларативно е посочил, че св. П. В. Х. е заинтересована от изхода на спора поради спорове с ответника, но не е отчел обстоятелството, че същата е майка на съделителите М. Х. Ч. и Н. Х. Н. и е пряк участник в осъществяването на обсъжданите събития, че само декларативно е отбелязал, че процесният имот е СИО на наследодателя Х. Н. Х. и свидетелката П. В. Х. и не е съобразил нейните показания по отношение предаването на владението.

За неправилен считат извода на въззивния съд, че предаването на владението на ответника Н. Х. Н. още приживе на наследодателя Х. Н. Х. е доказано, особено с оглед заявеното от преживялата съпруга на наследодателя, че уговорка за предаване на владението не е имало.

Поддържат, че самостоятелно владение ответникът е установил едва през 2017г., когато се е противопоставил на ползването на жилището на втория етаж от сестра му и племенника му.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това имотът бъде допуснат до делба, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба Н. Х. Н. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. Я. К. от АК-П., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №4008/12.12.2023г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за значението на изявлението на наследодателя имотът да остане на един от наследниците по закон, ако имотът е притежаван в режим на СИО от наследодателя - важи ли това изявление и за преживелия наследодателя съпруг по отношение на неговата част от имота и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението.

По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Когато един имот принадлежи на двама съпрузи в режим на СИО, изявлението на единия от тях, че желае имотът да остане на едно от техните деца, не би могло да има за последица предаване на владението върху целия имот, нито на предаване владението върху идеална част от този имот, тъй като имотът се съпритежава в неделима съсобственост. Изявлението на единия от съпрузите не обвързва другия съпруг. В подобна хипотеза, за да се приеме, че е налице предаване на владението, е необходимо както изявление и на двамата съпрузи, които притежават имота в режим на СИО.

Съображенията за това са следните:

Изявлението само на един от съсобствениците в хипотеза, при която имотът се съпритежава в неделима съсобственост, че съсобственият имот следва да остане на един от техните низходящи поради това, че са дарили другия си низходящ със сума пари за закупуване на жилище, не може да бъде приравнена на предаване на владение. Предаване на владението в 2 подобна хипотеза може да се осъществи само при наличието на изявление в този смисъл изходящо и от двамата съсобственици (съпрузи). Изявлението на единия родител, че желае имотът да остане на едно от децата, не може да ангажира волята и на другия родител за притежаваната от последния идеална част от имота, придобит в режим на СИО.

Разпореждането с притежаван в режим на СИО недвижим имот трябва да се извърши съвместно от двамата съпрузи, както и предаването на владението, което има за последица придобиване на правото на собственост, ако бъде упражнявано явно, необезпокоявано и непрекъснато за период от 10 години.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускане.

Искът за делба е предявен от М. Х. Ч. и П. А. Ч. с твърдението, че процесният имот е съсобствен, като те притежават съответно ищцата Ч. 15/24 идеални части от УПИ и 4/6 идеални части от построените в него сгради на основание наследствено правоприемство от баща си Х. Н. Х. и покупко-продажба, а ищецът Ч. 3/24 идеални части от УПИ и 1/6 идеални части от построените в него сгради на основание наследство от баща си А. Ч.. Поддържат, че част от имота е бил придобит по наследство от общия на страните наследодател Х. Н., баща на ищеца Ч. и ответника Н., а друга част възмездно, при режим на СИО, заедно със съпругата му П. В. Х., включително построените сгради в имота. След смъртта на наследодателя Х. Н. възникнала съсобственост върху имота на основание наследяване между наследниците му по закон - съпругата П. В. Х. и децата му - ищцата Ч. и ответника Н.. През 2017г. съпругата П. Х. продала на дъщеря си, ищцата Ч., притежаваната от нея по наследство и прекратена съпружеска имуществена общност, идеална част от процесния имот. След смъртта на съпруга на ищеца Ч., част от имота се наследил и от сина й - П. Ч., също ищец в производството.

Ответникът Н. Х. Н., в отговора на исковата молба поддържа, че е придобил процесния УПИ, построените в него стопански сгради и жилището на втория етаж от построената двуетажна масивна жилищна сграда, по силата на упражнявано непрекъснато давностно владение за периода от 1997г. до датата на подаване на отговора. Изложил е твърдения, че владението му е предадено доброволно от родителите му, които изразили намерение имотът да остане за него, като компенсирали дъщеря си с парична сума за закупуване на жилище.

Поддържа, че договорът за покупко-продажба на част от имота, сключен между майка му и сестра му през 2017г., му е непротивопоставим, доколкото към датата на разпореждането имотът е бил придобит от него, той е бил собственика на имота, поради което майка му не е имала права, които да прехвърли и сделката не произвежда вещно-правен ефект по отношение на него. Счита, че до делба следва да бъде допуснато единствено жилището на първи етаж от построената жилищна сграда, ако притежава необходимите характеристики да бъде самостоятелен обект на правото на собственост.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че чрез договор за покупкопродажба, сключен с нотариален акт № 64, том 2, дело № 175/1974г. по описа на Районен 3 съд – Първомай наследодателят Х. Н. Х. е придобил една втора идеална част от дворното място, учредено право на строеж и реализиране в това дворно място на приземния и първи етаж на двуетажна жилищна сграда, по време на брака му с П. В. Х., при режим на СИО.

Посочено е, че тази идеална част му е прехвърлена от неговия баща Н. Х. Н., който е признат за собственик на имота въз основа на обстоятелствена проверка, за което е съставен н.а.№97/1974г. Прието е, че останалата една втора от дворното място Х. Н. Х. придобил по наследство, след смъртта на родителите си и отказа от наследство от страна на сестра му.

Взето е предвид, че през 1976г. без строителни книжа и разрешение наследодателят и съпругата му построили узаконените с Акт за узаконяване № 8 на ОНС П. стопански постройки, а намиращата се северозападната част на двора стара паянтова къща премахнали след 1978г.

Съобразено е, че Х. Н. Х. е починал на 07.08.2005г. и оставил законни наследници съпругата си П. Х. и децата си М. Ч. и Н. Н., като на 17.10.2017г. П. Х. сключила с М. Ч., по време на брака й с А. П. Ч., договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния УПИ и 4/6 идеални части от находящите се в границите му сгради, оформен с нотариален акт № 41, том 4, рег. № 4421, дело № 620 от 17.10.2017г. по описа на нотариус Н. К., № на НК 428, район на действие Районен съд - Първомай. Констатирано е, че след смъртта на съпруга на ищцата А. П. Ч., неговата идеална част от имота, придобита в режим на СИО, е наследена от нея М. Ч. и сина им ищеца П. Ч..

Установено е, че в жилищната сграда са обособени три самостоятелни обекта - два гаража и едно жилище с прилежащи складови помещения, тъй като, въпреки, че първи етаж на жилищната сграда е обособен като самостоятелно жилище и се ползва като такова, то не отговаря на строителните правила и норми, на които следва да отговаря такъв обект жилище, поради липса на светла височина, както към момента на построяването на сградата, така и след това, до настоящия момент.

Прието е за безспорно установено, че след построяване на процесната жилищна сграда, наследодателят Н. и съпругата му, както и децата им, ищецът М. Ч. и ответникът Н. Н., заживели в жилището на втория етаж, където живели заедно, докато ищцата Ч. се омъжила и през 1991г., напуснала жилището и се установила със съпруга си в [населено място].

Складовите помещения на първи етаж, след построяване на жилищната сграда, се ползвали за съхранение на фураж. След като ответникът сключил граждански брак в средата на 1996г. в жилището заживяла и съпругата му, а през 1997г. се родило и детето им. Прието е, че тогава родителите на ответника отстъпили ползването на жилището на втория етаж на ответника и семейството му, а те се установили в преустроените като жилище помещения на приземния етаж, където живеел наследодателя Н. до смъртта си, а съпругата му, П. Х. и към момента. До 2017г. дворът, селскостопанските постройки и построената жилищна сграда се стопанисвали от ответника, който извършвал ремонти, грижил се за имота и го ползвал, при пълно разбирателство и липса на каквото и да е противопоставяне от страна на родителите си или сестра си, като в устроеното жилище на първи етаж освен родителите му, живял известно време при баба си и ищецът Ч., който предпочитал да прекарва повече време с братовчед си и родителите му в жилището на втория етаж.

4

За безспорно е прието също така, че през 2017г. отношенията между страните се влошили драстично, като ответникът се противопоставил на ползване на жилището на втория етаж от ищците, което провокирало и съдебни спорове.