Определение № 213 от 20.04.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Сливен, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500131 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Г. Д. против Определение №270 от 26.01.2023г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3741/2022г. по описа на същия съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело №С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на СРС.

Жалбоподателката Г. чрез пълномощника адв. П. П. от САК твърди, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Посочва, че не е налице предпоставката по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като по делото пред СЕС не се решава спор със СПН, а се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС. В случая по-скоро се касаело за спиране по чл.229, ал.1, т.7, вр. с чл.631, ал.1 от ГПК, което основание обаче също не било налице. Законодателят бил предвидил спиране на конкретното висящо производство, по което е отправено запитване, но не и възможност за спиране на всички граждански производства по подобни спорове. Висящо тълкувателно дело не можело да бъде основание първоинстанционен и въззивен съд да абдикират от задължението си да разрешат спора по свое вътрешно убеждение, така би бил налице временен отказ от правосъдие. Счита, че първоинстанционните съдилища не могат да спират производства, поради образуване тълкувателни дела, независимо дали са висящи пред СЕС, ВКС или ВАС. На последно място излага подробни съображения, че въведените по настоящото дело основания за нищожност в по-голямата си част не са засегнати от въпросното преюдициално запитване и не са предмет на разискване в 1 производството пред СЕС. С оглед изложеното, частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените по обжалването разноски.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другите страни, като в законоустановения срок е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, с който се оспорва жалбата първо като неоснователна. Ответното дружество счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че поставените от СРС въпроси по преюдициалното запитване касаят възраженията на ищцата, свързани с нищожността на процесните договори.

Посочва, че на основание чл.633 от ГПК решенията на СЕС имат пряко приложение и са задължителни за всички държавни органи и съдилища в България. Отговорите на СЕС по поставените преюдициални въпроси щели да обосноват правните изводи и правилното прилагане на закона при решаване на настоящия спор.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по гр.д.№3741/2022г. по описа на Сливенски районен съд е образувано въз основа на предявени в условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване искове от Е. Г. Д. против „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и „Ай тръст“ ЕООД, гр. София за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №2536045 от 15.03.2022г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП и прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 15.03.2022г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и като заобикалящ изискванията на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.

В хода на процедурата по чл.131 от ГПК, на 24.01.2023г. по делото е подадена молба от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, с която моли съда да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради отправено преюдициално запитване по гр.д. №124262/2022г. на СРС до Съда на Европейския съюз по въпроси, по които постановеното тълкуване ще имало значение за правилното решаване на делото, образувано пред СлРС.

С атакуваното определение №270/26.01.2023г., СлРС е приел искането за основателно и е спрял производството по гр.д. №3741/2022г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на дело №С-714/22 по описа на СЕС, образувано по преюдициално запитване на СРС.

Препис от определението за спиране на делото е връчено на Е. Г. Д. на 06.02.2023г.

Частната жалба против определението е подадена на 07.02.2023г.

2

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна и като такава следва да се уважи.

Съобразно общите правила на ГПК, съдът спира производството при наличието на предвидените в закона предпоставки за това.

Съдът спира производството според чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е. следва да е налице преюдициалност /обусловеност/ на едното дело спрямо другото. Преюдициален е този спор, по който със СПН ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

В случая, районният съд е постановил спиране поради образуване на производство по тълкуване правото на ЕС пред Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено от СРС по производството по гр.д.

№124262/2022г. на СРС.

Въззивният съд намира, че соченото от ответника и прието от първоинстанционния съд основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК не е налице.

Делото, образувано пред СЕС по запитване на национален съд на държава – членка, не е преюдициално за образуваните пред други съдилища в държавите – членки дела, по които се поставят за разрешаване същите въпроси по приложение на правото на ЕС.

Както е изяснено в Тълкувателно решение № 8/ 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, спирането на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, която е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. С решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Затова националният съд не може да постанови спиране на производството пред себе си поради наличие на връзка на преюдициалност между делата. С оглед на това отправеното преюдициално запитване по гр.д №124262/2022г. по описа на Софийски районен съд и образуваното по него дело пред СЕС не би могло да се приеме като основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството пред СлРС.

Отправянето на запитване до СЕС е основание за спиране на производството по делото, по което е отправено самото запитване – чл.631, ал.1 от ГПК /тогава 3 основанието за спиране ще бъде чл.229, ал.1, т.7, вр. с чл.631, ал.1 от ГПК/, но не и по всички останали дела, висящи пред другите съдилища в страната, касаещи подобни правни спорове. Такова основание за спиране на всички подобни дела законодателят не е предвидил в процесуалния закон, независимо от последващата задължителност на решението на СЕС за всички съдилища в страната. Следва да се отбележи и факта, че законодателят не е предвидил евентуалното противоречие на вече постановен съдебен акт с решение на СЕС по преюдициално запитване, като основание по чл.303 от ГПК, обуславящо отмяна на влязлото в сила решение.

Производството може да бъде спряно само на изрично предвидено в закона основание и липсата на такова прави искането неоснователно.

Само следва да се посочи и факта, че значителна част от въведените в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д. №3741/2022г. на СлРС, основания за нищожност да договора за потребителски кредит са различни от тези предмет на преюдциалното запитване, както и че предмет на производството пред СлРС е и договор за поръчителство, като основанията за неговата нищожност категорично са извън отправеното преюдициално запитване до СЕС по делото на СРС.

С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране за неоснователно.

Тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, то атакуваното определение за спиране следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Частният жалбоподател е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство и с оглед изхода на спора по частната жалба – основателност на същата, такИ. следва да му се присъдят в размер от 15лв. платена държавна такса. Частният жалбоподател е представляван от пълномощник – адв. П., осъществяващ безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на него следва да му се присъди възнаграждение за въззивното производство в размер на 400лв., определено на основание чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №270/26.01.2023г., постановено по гр.д.№3741/2022г. по описа на Сливенски районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на дело №С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на СРС.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на процесуалните 4 действия.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООС, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ да заплатят на Е. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ 1В-6 сумата от 15лв., представляваща разноски в настоящото производство за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООС, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ да заплатят на адв. П. С. П. от АК – София, с личен №**********, код по БУЛСТАТ *********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 400лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на частния жалбоподател Е. Г. Д. в частното въззивно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5