Решение № 3272 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3272 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330116063 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, дължи на ищеца сумата от 713,97 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 07.11.2019 г. – 06.06.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, както и мораторна лихва в размер на 66,97 лв. за периода 31.01.2020 г. – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, ІІ гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб.№ ***. Ответникът притежавал качеството потребител, тъй като бил собственик на водоснабдения обект. Твърди се, че за процесния периода в имота на ответника липсвало годно измервателно устройство, противно на нормативно установените задължения на потребителя, и отчетът на предоставените услуги се осъществявал по реда на чл. 25 от ОУ на 1 дружеството и ежемесечно били начислявани по 5 куб.м. доставена питейна и отведена канална вода за един обитател. В открито съдебно заседание се конкретизира, че са начислявани по 10 куб.м. вода, за двама души. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми, която заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Представени са писмени доказателства по опис и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.

М. М., чрез назначения по делото ***адв. С. В., който оспорва исковата претенция. Счита, че от представените писмени доказателства не се установява начинът, по който начислена сумата от 713,97 лв. за потребеното количество вода. Оспорват се представените справка за неплатени задължение и карнети, като изтъква, че в карнетите е записано начисляване на по 10 куб.м. вода на месец за процесния период, а в исковата молба се твърдяло, че са начислявани по 5 куб.м. Оспорва твърдението, че липсва годно измервателно устройство в процесния водоснабден обект. Оспорват се още редовността на воденето на отчетите и начислените количества вода в представените карнети. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, ** гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване 2 наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че А. М. е собственик на имота или че в негова полза е учредено вещно право на ползване. Постъпила е справка от Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив с изх.№ *** г., от която е видно, че е подавана данъчна декларация за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, но от лицето Щ. Н. В.. В декларацията като съсобственик е посочена Р.В..

Липсват данни за роднинска връзка между ответника и посочените две лица, нито пък ответникът е посочен като съсобственик в декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Други доказателства от ищеца във връзка с това дали А. М. е носител на вещно право на собственост или на ползване върху имота на ул. „***” № ** не са ангажирани. Действително, процесната партида се води на името на ответника, което е видно и от представените карнети и известието за нередовен водомер. Изложеното обаче, не е достатъчно да обоснове извод, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не се установява А. М. да е собственик или ползвател на имота. Обстоятелството, че М. се е разписал на известието за нередовен водомер, също само по себе си не му придава качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

По делото също така не са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, които да установят при условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество е отчитало коректно количеството доставена питейна вода и отведена канална вода. В тази насока са представени единствено водените карнетни листи за процесния период, които обаче се намират за изолирани и сами по себе си не могат да установят посоченото обстоятелство.

Не е ясно как се е осъществявал отчетът от инкасатора и дали отчетените количества са точно осчетоводени. Липсват и данни относно живущите в имота, което да обоснове служебното начисляване именно на 10 куб.м. вода, т.е. за двама души.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. При това положение, искът като неоснователен ще се отхвърли.

Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

3

Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът А. М. М. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 713,97 лева, представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 07.11.2019 г. – 06.06.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, както и мораторна лихва в размер на 66,97 лева за периода 31.01.2020 г. – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, ** гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4