Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3614 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12481/2025
Вид
Решение № 3614
Подписан
15.07.2026
В сила
08.08.2026
Състав
Весела Петрова Кърпачева

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3614 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112481 по описа за 2025 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Л. С. К., че последният дължи на ищеца сумата от 171,56 евро (с левова равностойност 335,55 лв.), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.04.2021 г. – 05.07.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, както и мораторна лихва в размер на 44,02 евро (с левова равностойност 86,09 лв.) за периода 31.07.2021 г. – 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – ***г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *****г. по ч.гр.д. № *** по описа за **** г. на Районен съд Пловдив, ***гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **** в качеството си на ползвател – собственик, на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **. Посочва, че за процесния период от 01.04.2021 г. – 05.07.2022 г. в обекта на ответника били предоставяни услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, за което били издадени фактури. В имота на потребителя количеството предоставени ВиК услуги е определяно при условията на липсващо измервателно устройство.

Начислявано е количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или 10 куб.м. Сочи, че вписаният водомерен номер***** представлявал системен такъв в картотеката на дружеството и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство. Поради незаплащане на дължимите суми, била 1 начислена лихва за забава върху претендираната главница. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № *** по описа за ****г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. С. К., чрез особения представител адв. З. Д. З., със становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове.

Оспорва ответникът да е потребител на водоснабдения имот, доколкото не бил собственик, ползвател, наемател. Сочи, че е неоснователно начисляването на сумите поради липса на водомер, доколкото не е посочена начална дата, от която е начислявана служебно вода. Оспорва записите в карнетите, доколкото ответникът не ги е подписвал. Сочи, че ответникът не е получавал уведомление за неизправност или липса на измервателно устройство, нито е била констатирана такава неизправност или липса на какъвто и да е начин.

Релевира възражение за погасителна давност на вземанията преди ***** г., представляващи периодични плащания главница и лихви. Оспорва автентичността на всички представени от ищеца документи, както и положените подписи под карнетите. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. №****по описа за **** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане № **** г. е дал указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За да се признае основателността на заявената главна искова претенция, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, следното: 1) Наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника относно доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода; 2) Че ответникът е потребител, в качеството му на собственик на имота, на услугите за периода, обхващащ исковия предмет, касаещ обекта, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **; 3) Че ищецът е изправна страна по договора; 4) Установяване на точния размер на претенциите.

Отношенията по повод предоставянето на водоснабдителни и 2 канализационни услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. Валидна облигационна връзка възниква само с лице, имащо качество „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) Въз основа на изложените нормативни актове, за да е налице облигационно отношение между страните по спора е необходимо ответната страна да има качество собственик или ползвател на имота, за който се предоставят горепосочените услуги. В писмения отговор на ответника се излагат възражения относно валидността на изградената връзка между страните.

В хода на настоящото производство не са предоставени доказателства от ищеца, че ответната страна притежава право на собственост върху процесния имот, въпреки разпределената от съда в доклада доказателствена тежест. По делото не е представен титул за собственост, удостоверяващ, че ответникът е придобил правото на собственост върху водоснабдения имот, предмет на спора. Наред с изложеното, от изисканите декларации от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив (л. 56 и сл. от делото) се установява, че за имота, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № ** са подавани декларации по чл.14 ЗМДТ, но не ответникът е декларатор по тях, а трети за спора лица. Не се установява ответникът да е собственик на водоснабдения имот и от постъпилото писмо от Община Пловдив, дирекция „Общинска собственост“ (л.76 от делото), съгласно което за процесния имот е отстъпено право на строеж в полза на О. Ю. Ю. и Ю. М. В. Посочените лица нямат връзка с ответника, не са негови праводатели, доколкото липсват доказателства за противното по делото. От справката от СГКК се установява, че в имота с идентификатор № *** на адрес гр. П., ул. „С.“ № *** има построени общо девет сгради, за които обаче е отразено, че са собственост на трети за спора лица, като никъде в записванията не фигурира името на ответника.

Също така следва да се отбележи, че отчетът в имота е извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като не е установявано присъствие на ответника, от което по косвен път да се направи извод за ползване на услугите, предоставени от водоснабдителното дружество. На това самостоятелно основание искът подлежи на отхвърляне.

В обобщение съдът намира, че не е установена първата материалноправна предпоставка, за да бъде уважен искът, а именно лицето – ответник да притежава качество ,,потребител“ на услугите, чиято стойност се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записи на дружеството партидата на имота се води на ответника, не може да се приеме за доказателство пред съда относно собствеността върху имота. Качеството ,,собственик“ би могло да се констатира чрез нотариален акт за имота, договор с предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот или проверка в Службата по вписванията.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният главен иск е неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Предвид неоснователността на главната претенция, следва да се отхвърли и искът за акцесорното вземане за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

3

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250 против Л. С. К., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул.

„С.“ №***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 171,56 евро (с левова равностойност 335,55 лв.), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.04.2021 г. – 05.07.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, както и мораторна лихва в размер на 44,02 евро (с левова равностойност 86,09 лв.) за периода 31.07.2021 г. – 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****г. по ч.гр.д. № ***по описа за *** г. на Районен съд Пловдив,*** гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4