Решение № 372 от 09.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. П., 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500432 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 362/08.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2021522102540 Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на ищцата Е. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“М.“ № 107, че ответницата Й. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., общ.П., ул.“Х.А.“ № 5 не е собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост от: УПИ XVIII2018 в кв.147 по плана на гр.С., одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928 кв.м., който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 в квартал 147 по плана на гр.С. с площ на поземления имот от 965 кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с 928 кв.м., при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр.С., ул.“Х.А.“ № 5, обл.П., ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от 60 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 17 кв.м и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи:

УПИ XIX-2009, УПИ III-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица Х.А..

Отменил е по реда на чл.537 ал.2 от ГПК за ½ идеална част констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по 1 наследство и давностно владение № 120, том II, рег. № 3599, дело № 297/01.09.2020 г. на Нотариус Т.Д., с район на действие РС- П., вписана в Нотариалната камара с рег. № 422 - Акт № 140, том 19, дело № 3259/2020 г., дв. вх. рег.№ 5522/01.09.2020 г. на Службата по вписвания - П..

Осъдил е Й. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., общ.П., ул.“Х.А.“ №5 да заплати на Е. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. “М.“ № 107, с процесуален представител - адв.С. М., вписан в АК П., със съдебен адрес: гр.П., бул.“Ш. С.“ № 187, ет.5 да заплати на Е. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“М.“ № 107 разноски по делото в общ размер на 850 лева.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Й. М. С. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че С. не е отблъснала владението на ищцата и съответно не е придобила на основание изтекла придобивна давност нейната ½ ид.ч. от спорния наследствен имот. По делото били събрани гласни доказателства, от които можел да се направи несъмнен извод за преобръщане на владението, при което ответницата се е превърната от държател във владелец на наследствените идеални части от имота на сестра си. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че при всяко посещение на съпруга на ищцата в двора на имота ответницата е викала полиция и е вдигала скандал за това, че нахлуват в собствения й имот и това е продължавало във всичките години, след като през 2003 г. ответницата се установила да живее в имота на совите родители до датата на предявяване на исковата молба. Не било установено Е. да притежава лични вещи в наследствения имот, а и тя никога не е притежавала ключ нито от дворната врата, нито от къщата. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Д. чрез нейния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на районния съд за основателност на претенцията.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за устаонвено следното:

2

В исковата си молба против Й. С. ищцата Е. Д. е твърдяла, че с ответницата са сестри и единствени наследници на М.К.М., бивш жител на гр.С., починал на 24.07.2000 г. и Й. И. М., бивш жител на гр.С., починала на 09.10.2003 г.

Приживе М.К.М. придобил на 20.05.1963 г. с нотариален акт за покупко-продажба, том II, дело 592/1963 г., издаден от съдия при Пазарджишки народен съд, следния недвижим имот, находящ се в гр.С., общ.П., а именно: УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.111 - десети за имот хиляда деветстотин шестдесет и седем в квартал сто и единадесет, заедно с построената в него полупаянтова жилищна сграда, състоящ се от 950 деветстотин и петдесет квадратни метра, застроен и незастрон, по плана на гр.С., Пазарджишко, при съседи: Г.Б., М.М., Е. Й. и улица. Описанието на имота е извършено, съгласно действащия към онзи момент регулационен план на гр.С..

Ищцата е твърдяла, че след смъртта на М.К.М. и Й. И. М., техните наследници - Е. М. Д. и Й. М. С. придобили по наследство по 1/2 идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, като от 2003 г. до март 2021 г. Д. упражнявала в пълен обем правата си на собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.

През месец март 2021 г., когато посетила Община С., за да заплати дължимите от нея данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, установила, че Й. С. се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост, по силата на който последната е призната за собственик на целия имот на основание давностно владение и наследство. Констативният нотариален акт бил вписан в СВп - гр. П. с Акт №140, том 19, дело № 3259/2020 г., дв. вх. рег. № 5522/01.09.2020 г. При съставянето на констативния нотариален акт, пред нотариуса бил представен нотариален акт за покупко-продажба, Акт № 95, том II, дело 592/1963 г., издаден от Съдия при Пазарджишки народен съд, а описанието на имота било извършено съгласно действащия план на гр. С. от 1980 г. и представлявал УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 в кв.147 по плана на гр.С., одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928 кв.м, който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 в квартал 147 по плана на гр.С. с площ на поземления имот от 965 кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с 928 кв.м, при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр.С., ул.“Х.А.“ № 5, обл.П., ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от 60 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 17 кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи:

УПИ XIX-2009, УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017

3 и улица Х.А..

Ищцата е твърдяла, че ответницата не е владяла като своя притежаваната от Е. Д. 1/2 идеална част от правото на собственост от наследствения имот, а напротив, след смъртта на родителите си в продължение на години двете сестри били водили преговори да извършат доброволна делба на недвижимия имот, а по-късно и преговори за покупкопродажба. Ищцата била предложила на ответницата да изкупи притежаваната от нея 1/2 идеална част, но ответницата отказала, тъй като не притежавала друго жилище и нямало къде да живее. Тогава Е. Д. предложила на сестра си Й. С. да изкупи собствената на ищцата 1/2 идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, но ответницата отговорила, че няма финансова възможност и при първа възможност ще й заплати нейната 1/2 идеална част от правото на собственост от недвижимия имот и ще оформят нотариално прехвърлянето на имота.

Именно поради обстоятелството, че ответницата нямала къде да живее, ищцата я оставила да живее в недвижимия имот, но това по никакъв начин не водело до извод за своене на цялата вещта.

Твърдяла е, че в периода 2003-2015 г. многократно е посещавала недвижимия имот и къщата в него, в които имала множество собствени движими вещи - бял кухненски диван, пералня, масивен гардероб, пътеки, одеяла, чугунени радиатори и други. През 2013 г. във връзка с поредните между сестрите разговори да бъде извършена покупко-продажба, ищцата Е.

Д. упълномощила с нотариално заверено пълномощно съпруга си Н.Б.Д. да я представлява пред държавни и частни институции и да извършва действия на управление и разпореждане с притежаваните от нея недвижими имоти, в това число наследствените й такива. Така през пролетта на 2013 г. Н.Б.Д. в качеството си на пълномощник на ищцата посетил недвижимия имот и жилищната сграда в която бил влязъл, и започнал разговори с ответницата за ликвидиране на съсобствеността между сестрите, но помежду им се разразил спор, тъй като ответницата заявила, че нямала пари и нямало къде другаде да живее и по тази причина подала сигнал в РУП - С., който бил регистриран.

Дежурен униформен от РУП-С. посетил адреса и регистрирал сигнала.

Спорът между страните се разразил в къщата, а при пристигането на униформен от РУ-С. страните били разпитани от него на пейка, находяща се в дворното място.

В допълнение на изложеното ищцата е твърдяла, че от 2003 г. до 2020 г. е заплащала изцяло всички дължими данъци и такса битови отпадъци за притежаваната от нея 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот, за което представя платежни нареждания към Община С.. Твърдяла е, че към настоящия момент ответницата е сменила ключовете на входната врата на 4 къщата и не допускала ищцата в недвижимия имот, основавайки се на придобитата по давност 1/2 идеална част на ищцата.

Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за нейната 1/2 идеална част обосновавало правния интерес на Е. Д. да оспори собствеността до този размер и да отрече правото на собственост на Й. С. до размера на ½ ид.ч. от наследствения имот. Обосновава се с мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което било прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Владението като фактическо отношение бил част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължавало от наследниците по право, независимо, че само един от тях оставал в наследствения имот. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, това го правело държател на техните идеални части и било достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.

Ищцата е твърдяла, че от ответницата не било налице осъществено десетгодишно явно манифестирано, несъмнено, спокойно отричане на владението и съответно не били отречени правата на ищцата като съсобственик. В конкретния случай липсвали действия от страна на ответницата, чрез които да е обективирала спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си в период от десет години. Липсвало и явно, несъмнено и продължително владение от страна на ответницата, тъй като обстоятелството, че ищцата като нейна сестра я е оставила да живее там, поради липсата на друго жилище не водело до извод за своене на вещта.

Твърди, че ответницата била държател на собствената на ищцата 1/2 идеална част и не бил изминал период по-дълъг от 10 години, в които ответницата да е владяла имота и да е демонстрирала, че владее същия за себе си. Напротив, ищцата посещавала имота, неин пълномощник бил водил преговори с нея и се е стигало до спор, за който бил изпратен сигнал в РУ-С. през 2013 г. Владението не е било необезпокоявано, напротив на ответницата били противопоставяни собственически права от страна на ищцата лично и чрез нейни пълномощници.

Ищцата била плащала данъци за притежаваната от нея идеална част от недвижимия имот от датата на наследяване до 2020 г. когато установила, че с декларация по чл.14 ЗМДТ имотът бил деклариран като собственост на ответницата. Твърдяла е, че едва през март 2021 г. ответницата била демонстрирала спрямо Д. намерение за своене на имота, когато била сменила ключовете на входната врата и препятствала достъп на ищцата.

Разпечатката съдържа 33 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b30c1e68-993d-4533-a1db-6e70884b17c6