Определение № 1286 от 25.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1286 гр. Шумен, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500519 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 3564/25.07.2025 г. на РС – Велики Преслав, депозирана от В. В. В. с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. ...., обл. ..., ул. „....” № ..., ет. ..., чрез пълномощника адв. С. А. М. от ШАК, п р о т и в Определение № 377/19.06.2025 г. по гражданско дело № 20233610100043 по описа за 2023 година на Районен съд – Велики Преслав, В ЧАСТТА, с която с която, на осн. чл. 231, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил производството по извършване на допуснатата с влязло в сила съдебно решение делба, както и в частта му, с която, на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът е постановил събиране от всеки от съделителите на държавна такса при прекратяване на дело за делба не по спогодба.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Сочи, че по въпроса следва ли в изпълнение на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ГПК съдът да прекрати дело за делба във втората й фаза, когато спряното по общо съгласие на страните производство не е възобновено по искане на някоя от тях в законоустановения шестмесечен срок, съдебната практика безпротиворечиво, вкл. при действието на отменения ГПК(1952), дава отрицателен отговор, основан на особеността на производството за съдебна делба във втората му фаза, обслужваща правото на съделителите да се делят.

В тези случаи ако производството бъде прекратено, съдът би лишил съделителите от правото им на делба, тъй като при прекратяване на делбеното дело преди постановяване на решение за извършване на делбата правото на 1 делба остава нереализирано, а след това прекратяване съделителите не биха могли да заведат ново дело за делба, а ако заведат такова - то би било прекратено е оглед разпоредбите на чл. 299 от ГПК. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика: определение № 129/14.03.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 100/2012 г., I г.о., определение № 2170/14.07.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 2486/2023 г., II г.о., решение № 2408/23.08.1982 г. на ВКС по гр.д. № 1854/1982 г., І г.о., решение № 433/11.02.1983 г. на ВКС по гр.д. № 3811/82 г., I г.о., определение на ОС - Шумен по в.ч.гр.д. № 70/2024 г., определение от 23.03.2015 г. на ВПРС по гр.д. № 145/2013 г., ІІІ с-в, определение от 07.05.2013 г. на ВПРС по гр.д. № 301/2011 г., IІІ с-в и определение от 30.06.2011 г. на ВПРС по гр.д. № 427/2009 г.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Другата страна – Г. В. В., в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, не е подал отговор на частната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Първоинстанционното производство е делба ІІ фаза.

С постановеното в първата фаза на делбата Решение 75/08.05.2024г. по гражданско дело № 20233610100043 по описа за 2023 година на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на като необжалвано, е била допусната делба между посочените страни на имоти при съответните квоти.

Във втората фаза на делбата, с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г. производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по взаимно съгласие между страните.

В рамките на 6-месечния срок, предвиден в чл. 231, ал. 1 от ГПК, никоя от страните в производството не е поискала възобновяване на делото. Ето защо, на осн. чл. 231, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт, с който прекратил производството по делото, в частта относно извършването на делбата - втора фаза и осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса при прекратяване на делото, на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ГПК , спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. В трайната 2 си практика – определение № 129/14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 100/212 г. I г. о. на ВКС; определение № 302/27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3527/2013 г. на I г. о. на ВКС; определение № 2170/14.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2486/2023 г. на II г. о. на ВКС, ВКС приема, че делбеното производство, намиращо се във фазата по извършване на делбата, не може да бъде прекратено на това основание, тъй като това би лишило съделителите от право на делба. В тази фаза на производството шестмесечното бездействие на страните по спряно по взаимно съгласие производство, има значение на оттегляне на иска. Това процесуално действие, обаче, предприето във втората фаза на делбата е недопустимо, предвид наличието на влязло в сила решение за допускане на делбата.

Прекратяването на производството поради бездействието на страните ги лишава от правото им да прекратят съсобствеността, както и от възможността да предявят ново дело за делба. Производството във втората фаза на делбата може да бъде прекратено при настъпване на нов факт, водещ до прекратяване на съсобствеността – погиване на имота, отчуждаване на имота от съделителите и други. При изводите за недопустимост на прекратяване на производството във фазата по извършване на делбата поради шестмесечно бездействие на страните след спиране на производството по общо съгласие, делото следва да бъде внесено в архив по аналогия с чл. 60, ал. 2 от ПАС .

Предвид гореизложеното, съдът намира, че производството по делото неправилно е било прекратено поради процесуално бездействие на страните във втората фаза по делбеното производство, след спиране на производството по общо съгласие.

Тъй като определението е незаконосъобразно в частта, с която производството е прекратено, то се явява незаконосъобразно и в частта, с която на осн. чл. 9 от ТДТКССГПК, съдът е постановил събиране от всеки от съделителите на държавна такса при прекратяване на дело за делба не по спогодба.

Ето защо, определението в обжалваните части - за прекратяване и за държавните такси - следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Определение № 119 от 15.02.2024 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 70/2024 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 377/19.06.2025 г. по гражданско дело № 20233610100043 по описа за 2023 година на Районен съд – Велики Преслав, В ЧАСТТА, с която с която, на осн. чл. 231, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил производството по делото, в частта относно извършването на делбата - втора фаза, както и В ЧАСТТА, с която, на осн. чл. 9 от ТДТКССГПК, съдът е 3 постановил събиране от всеки от съделителите на държавна такса.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Велики Преслав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4