Решение № 318 от 30.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Бургас , 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500943 по описа за 2021 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Бургасбус“ ЕООД , ЕИК 812114464, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Индустриална“ № 1, представлявано от управителя Петко Драгнев, подадена чрез пълномощник адв.Ж.М., против решение № 37/29.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 4614/2020 г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение „Бургасбус“ ЕООД е ОСЪДЕНО на основание чл.200, ал.1 КТ да заплати на Я.З.К. от гр.***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Св.Климент Охридски“ № 1, ет.2, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на пета метатарзална кост на дясното ходило, причинени при трудова злополука, настъпила на 19.01.2020 г. на Автогара „Запад“, гр.Бургас, при изпълнение на трудовите й задължения, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2020 г. до окончателното плащане, като искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата до пълния предявен размер от 18 000 лв. и за законната лихва върху главницата за времето от 09. до 18.01.2020 г.

С решението „Бургасбус“ ЕООД е ОСЪДЕНО да заплати на Я.З.К. сумата от 545 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди при същата трудова злополука, от която сума: 17.40 лв. – потребителска такса по чл.37, ал.2 ЗЗО, 312 лв.

1

– за закупуване на канюларен винт Ф4.5, 75 лв. – за закупуване на постоперативна обувка и 140.60 лв. – за медикаменти (инжекции) и прилагането им, ведно със законната лихва върху сумата от 17.40 лв., начиная от 19.01.2020 г. до окончателното плащане, като искът е ОТХВЪРЛЕН по отношение на мораторната лихва за периода от 09. до 18.01.2020 г.

С решението „Бургасбус“ ЕООД е ОСЪДЕНО да заплати на Я.З.К. сумата от 454.89 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-Бургас да заплати сумата от 500 лв. за държавна такса и СМЕ, а Я.З.К. е осъдена да заплати на „Бургасбус“ ЕООД направените по делото разноски от 64.71 лв. за СМЕ и 431.38 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба на „Бургасбус“ ЕООД първоинстационното решение се обжалва в осъдителната му част – за присъждане на сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди при трудовата злополука, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата разноски в размер на 454.89 лв., а по сметка на БРС – 500 лв. за държавна такса и СМЕ. Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита, че в обжалваната му част същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения за прекомерно завишен размер на присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД, като се счита, че същото не е определено според степента и характера на увреждането, срокът и интензитетът на понесените болки и страдания, липсата на трайни последици от трудовата злополука и липсата на неудобства за ищцата занапред. В тази връзка се сочи, че съдът се е позовал само на показанията на водения от ищцата свидетел, без да вземе предвид показанията на водените от ответника свидетели и без да е обсъдил всички допуснати доказателства, установяващи продължителността на претърпените болки и страдания, като не е отчел и факта на връщане на ищцата на работа. Не е взета предвид и приетата по делото съдебномедицинска експертиза, съгласно която, ако ищцата не е стъпила накриво, не би се получила травмата. Не са обсъдени от районния съд и представените от дружеството писмени доказателства, съгласно които са изпълнени изискванията за безопасност на труда и именно липсата на дължимото внимание при работа от страна на ищцата е довело до настъпване на трудовата злополука, като в случая тя е проявила небрежност. В тази връзка се оспорва като неправилен извода на съда за липса на съпричиняване на вредите от страна на ищцата и за отхвърляне на възражението по чл.201, ал.2 КТ, за което са изложени подробни съображения. Сочи се също, че съдът неправилно не е приложил и разпоредбата а чл.200, ал.3 КТ, като не е намалил размера на дължимото обезщетение на ищцата с полученото от нея обезщетение по общественото осигуряване в размер на 1965.78 лв., съобразно представеното удостоверение от НОИ. Предвид горното, въззивникът счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен, тъй като увреждането на ищцата не е изключително тежко, след проведено лечение има пълно възстановяване, като неблагоприятните последици от травмата не са за цял живот и не са такива, които да обуславят определяне на обезщетение в размер на 10 000 лв., като не е 2 взето предвид и наличието на съпричиняване.

В заключение, моли въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваната част и да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като същото бъде намалено на основание чл.201 КТ, поради съпричиняване и на основание чл.200, ал.3 КТ със сумата от 1965.78 лв., изплатени на ищцата от НОИ, като съответно бъде разпределена и отговорността за разноските по делото. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Я.З.К. , подаден чрез пълномощника адв.Р.Д., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се възражението на въззивника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, тъй като по делото не е установена груба небрежност от работника по време на трудовата злополука. Оспорва се и възражението във въззивната жалба за приспадане на сума по чл.200, ал.3 КТ, тъй като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал обезщетение от общественото осигуряване, защото те обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени неимуществени вреди. Счита се за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на присъденото обезщетение, за което също са изложени съображения. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените разноските във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по исковата молба на Я.З.К. против „Бургасбус“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 18000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки, страдания и неудобства, причинени вследствие на трудова злополука на 19.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, и сумата от 545 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, представляващи стойността на заплатена потребителска такса и разходи за лечение.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е работила в ответното предприятие на длъжност “чистач производствени помещения” по силата на трудов договор № 6/09.01.2020 г., с ключен като срочен договор – до 13.07.2020г., като трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № 137/15.07.2020 г. на управителя на 3 дружеството, поради изтичане на срока за изпитване. Твърди се, че на 19.01.2020 г. ищцата изпълнявала трудовите си задължения на Автогара „Запад“, гр.Бургас, като при слизането от автобуса, който е почиствала, е стъпила накриво, паднала на земята и получила счупване на метатарзална кост на десния крак. Непосредствено след злополуката ищцата била откарана със специализиран медицински автомобил в “УМБАЛ – Бургас“ АД, където е била приета за лечение и на 20.01.2020 г. е била оперирана, като в крака й е бил поставен канюларен винт Ф4,5, а след операцията е била изписана на 23.01.2020 г. В тази връзка, с Разпореждане № 5104-02-9/03.02.2020 г. на ТП на НОИ – гр.Бургас претърпяната злополука е била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Твърди се, че в резултат на трудовата злополука ищцата е претърпяла и продължава да търпи физически болки и душевни страдания; временната й нетрудоспособност е била повече от 5 месеца; получила е посттравматичен синдром, изразяващ се в настъпили неврози; накуцва с десния крак; изпитва затруднения при придвижване пеш и при извършване на по-интензивни движения, въпреки че ползва ортопедични обувки, като изпитва затруднение и при отглеждане на детето си. Предвид това, претендира за осъждане на ответника-работодател да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 18000 лв., ведно със законната лихва, считано от увреждането до окончателното плащане, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 545 лв., представляващи заплатена от нея потребителска такса по чл.37, ал.2 от ЗЗО от 17.40 лв. и разходи за закупуване на канюларен винт Ф4,5 от 312 лв., за закупуване на постоперативна обувка от 75 лв. и 140.60 лв. за закупуванео на медикаменти /инжекции/ и прилагането им.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни. Твърди се, че сумите за имуществените вреди не са били изплатени на ищцата, тъй като тя не е представила в дружеството доказателства за направени разходи съгласно действащия КТД. По отношение на иска за обезщетяване на неимуществените вреди се твърди, че на ищцата е проведен инструктаж във връзка с безопасността на труда на 13.01.2020 г., а трудовата злополука е настъпила поради допуснато от нейна страна невнимание – под формата на груба небрежност. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване на вредите по чл.201, ал.2 КТ и се иска намаляване на претендираното обезщетение, включително и след приспадане на получено обезщетение от общественото осигуряване на основание чл.200, ал.3 КТ.

Страните са ангажирали по делото писмени и гласни доказателства, както и съдебномедицинска експертиза, за установяване на твърденията и възраженията си.

След анализ на събраните доказателства, с първоинстанционното решение БРС е приел, че предявеният иск по чл.200 КТ е доказан по основание, като е прието за безспорно установено, че на 19.01.2020 г. ищцата е претърпяла трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, вследствие на която са й причинени неимуществени вреди – претърпени от болки и страдания, съответно – причинноследствената връзка между тях. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът е определил размерът на дължимото обезщетение, като е взел предвид, 4 че непосредствено след настъпване на процесния инцидент ищцата е изпитала много силни болки, претърпяла е оперативна интервенция, при която й е поставен канюларен винт Ф4,5 , около три месеца не е могла да се придвижва сама и е изпитвала интензивни болки , а впоследствие на 18.08.2020 г. е установено наличието на синовит и тендосиновит, което е наложило прилагане на медикаменти (инжекции), като една година след инцидента функцията на крайника е възстановена, но дясното стъпало е с непълна екстензия и флексия – понякога, при натоварване с продължително ходене, стоене права и носене на обувки без ортопедични стелки се проявяват болки, което препятства ищцата да полага труд повече от пет-шест часа на ден, като същите според вещото лице по СМЕ постепенно ще отшумяват.

Предвид това, районният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата физически и психически дискомфорт (болки и страдания) като продължителност и интензитет, е в размер на 10 000 лв. В тази връзка, съдът е преценил за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване и намаляване размера на обезщетението по чл.201, ал.2 КТ, като е приел, че същият не е ангажирал надлежни доказателства ищцата да е проявила груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, тъй като се касае за неволно стъпване накриво при слизане от автобуса, който тя е почиствала . За неоснователно е счетено и възражението на ответника по чл.200, ал.3 КТ за приспадане на сумата от 1965.78 лв., представляваща изплатени на ищцата от НОИ обезщетения за временна неработоспособност, като е прието, че претенцията касае обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а не за имуществени такива – пропуснати ползи в размер на неполучени трудови възнаграждения. По тези мотиви, БРС е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, а за разликата до претендираното обезщетение от 18 000 лв. е отхвърлил претенцията като неоснователна.