Определение № 260106 от 05.07.2021, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 973/2020
- Вид
- Определение № 260106
- Подписан
- 05.07.2021
- Състав
- КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.156,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е град Горна Оряховица, 05.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА при секретаря и с участието на прокурора ………………………….., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 973 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Определение по чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ищците
Р.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, и Т.Т.К. с ЕГН **********, с адрес ***, против А.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, и М.Г.Г. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с предмет – положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Извършена процедурата по чл.131 от ГПК. В рамките на предоставения му едномесечен срок, ответникът А.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адв. Людмила Илиева от ВТАК, със съдебен адрес ***.
Извършена процедурата по чл.131 от ГПК. В рамките на предоставения му едномесечен срок, ответникът Д.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адв. Людмила Илиева от ВТАК, със съдебен адрес ***.
Извършена процедурата по чл.131 от ГПК. В рамките на предоставения й едномесечен срок, ответницата М.Г.Г. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, не депозира писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след като провери редовността и допустимостта на предявения иск и на отговорите на исковата молба, като разгледа направените искания за събиране на доказателства, и след изтичане на срока по чл.
131 от ГПК, намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът следва да състави проект за доклад по реда на чл.146 от ГПК. Следва да бъдат допуснати като писмени доказателства представените от ищците с исковата молба документи, като допустими, относими и необходими. Следва да се допуснат и поисканите от ищците и от ответниците гласни и писмени доказателства.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА гр. дело № 973/2020г. по описа на ГОРС за 24.09.2021 година в 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ИЗВЪРШВА
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва :
Обстоятелства, от които произтичат правата, претендирани от ищеца :
Твърди се в исковата молба, предявена от ищците Р.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, и Т.Т.К. с ЕГН **********, с адрес ***, че с писмен предварителен договор с дата 02.05.2001г. те са купили от наследниците на Георги Г.Г., б.ж. на гр. Горна Оряховица, починал на 28.09.1986 г., а именно : Анка Александрова Г. от гр. Г. Оряховица, А.Г.Г. от с.г., Д.Г.Г. от с.г., действащ със съгласието на майка си Галина Иванова Гавраилова, и М.Г.Г., действаща чрез своята майка и законна представителка Евгения Андонопуло, недвижим имот, находящ се в с.Джулюница, община Лясковец, област В.Търново, представляващ урегулиран поземлен имот V-296, в квартал 41, с площ от 790 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански сгради, при граници: улица, УПИ VI-295 УПИ Ш-297 УПИ1У-296 и УПИ VII-294. Заявяват, че само от Д.Г.Г., към този момент непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Галина Иванова Гавраилова, и от М.Г.Г., към този момент малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка Евгения Андонопуло, купили урегулиран поземлен имот IV-296, в квартал 41 по регулационния план на с.Джулюница, община Лясковец, обл. В.Търново, целият с площ от 692 квадратни метра, незастроен, при граници: на север: улица, на изток: имот 296-УПИ V-296, на юг: имот 297 и на запад: улица. Посочват, че двата недвижими имота са едно дворище и между тях няма никаква ограда или разделителна граница. Твърдят, че уговорената цена са заплатили в деня на сключване на договора и от тогава - 02.05.2001г. до днес живеят и владеят гореописаните недвижими имоти като собственици, необезпокоявани от никого повече от 18 години. Сочат, че тъй като имат необходимото от закона владение, ищецът Р.К. отишъл при нотариус, за да се снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка, но там му казали, че за 1/2 идеална част от УПИ IV-296, в квартал 41, незастроен, целият с площ от 692 кв.м., при граници: на север: улица, на изток: имот 296- УПИ V-296, на юг: имот 297, на запад: улица, по регулационния план на с.Джулюница, община Лясковец, област В.Търново, е издаден нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1295, том VII, рег.№ 4833, дело № 1004 от 2019г. /05.12.2019 г./ на нотариус Иван Мазнев, вписан под № 284 на
Нотариалната камара. Заявяват, че съгласно посочения нотариален акт, ответникът А.Г.Г., като купувач, е закупил от Д.Г.Г. наследената от него 1/2 идеална част от незастроения недвижим имот, описан по-горе, който имот същият продавач е продал и на ищците. Посочва, че при изповядване на сделката при нотариуса са представени същите документи, които били представени и на ищците при сключване на предварителния договор. Твърдят, че по силата на този договор и безпрепятстваното владение от ищците повече от 18 години, те са придобили собствеността и на тази част от имота. Считат, че ответникът и продавачът са заблудили нотариуса, и ответникът е закупил имот, който не е собственост на продавача Д.Г.Г.. Сочат, че се опитали доброволно да уредят взаимоотношенията си с ответника, но той отказал. Заявяват, че за тях не съществува друга възможност, освен по съдебен ред да защитят правата си, поради което и на основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявяват настоящия установителен иск.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците А.Г.Г. с ЕГН **********, Д.Г.Г. с ЕГН ********** и М.Г.Г. с ЕГН **********, че ищците Р.Г.К. с ЕГН ********** и Т.Т.К. с ЕГН ********** са собственици, на основание покупко-продажба и давностно владение, на следния недвижим имот, находящ се в с.Джулюница, община Лясковец, представляващ УПИ IV-296 в квартал 41 по регулационния план на селото, с площ на целия имот от 692 кв.м., незастроен, при граници: на север: улица, на изток: имот 296-УПИ V-295, на юг: имот 297 и на запад : улица. Молят съда да осъди ответниците да им заплатят направените съдебни и деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответниците :
1/ В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. Людмила Илиева от ВТАК, със съдебен адрес:***. Ответникът Г. счита претенцията за процесуално допустима. Не спори, че на 02.05.2001г. в град Горна Оряховица А.Г. се е подписал под договор за покупко-продажба на недвижим имот, приложен към исковата молба от ищците. Не спори, че единият описан в него недвижим имот, а именно : „парцел-неурегулиран поземлен имот V-296 в квартал 41 по плана на село Джулюница, обл.
Велико Търново, с площ от 790 кв.м., ведно с построените в него къща и стопански сгради, при граници : улица, парцел IV-296, парцел III-297, парцел VII-294 и парцел VI-296 ...” от деня на подписване на договора, е във владение на ищците. Не спори, че двата имота, описани в договора от 02.05.2001г. са съседни и имат обща граница.
Спори, че такова владение е започнало от ищците и по отношение на втория имот описан в процесния договор, за който се води и настоящото производство, а именно: УПИ IV - 296 в квартал 41 по регулационния план на селото, с площ от 692 кв.м., незастроен. Спори фактическото твърдение, че по отношение на този имот третият ответник М.Г.Г., действала към момента чрез своята майка Евгения Андонопуло, е полагала подписа си, като твърди, че такъв подпис върху документа липсва. Твърди, че ищците никога не са започвали да осъществяват фактическа власт, както и владение по отношение на процесния незастроен УПИ IV - 296 в квартал 41, което да е основание за уважаване на тяхната претенция. Твърди, че този имот е останал да се ползва от ответника А.Г. със знанието и без противопоставянето както на ищците, така и на другите двама ответници. Твърди, че ищците никога не се формирали собственическо отношение към този незастроен имот. Счита като доказателство за това, че непосредствено след подписването на договора от 02.05.2001г. дъщерята на ищците е декларирала пред Община Лясковец само застроеното дворно място УПИ V-296 в кв. 41, но не и процесния УПИ IV-296 в кв.41. Твърди още, че непосредствено преди снабдяването на ищците с нотариален акт по обстоятелствена проверка за УПИ V-296, имотът отново бил предеклариран пред Общината, като от името на тяхната дъщеря той вече е заявен като тяхна собственост. Заявява, че тази административна процедура ищците не са предприемали по отношение на незастроеното дворно място.
Счита, че в този смисъл у тях никога не е формирано отношение за този имот като за техен собствен. Твърди, че през целия период от 2001 година и към днешна дата процесният имот се владее само от А.Г., поради което и през месец декември 2019 година той е закупил от племенника си Д.Г.Г. притежаваната от него 1/2 ид. част от имота.
С оглед на горното, оспорва изцяло ищцовата претенция.
Моли съда да му присъди всички направени от него разноски по делото до неговото окончателно приключване.
2/ В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. Людмила Илиева от ВТАК, със съдебен адрес ***. Счита претенцията за процесуално допустима. Не спори, че на 02.05.2001г. в град Горна Оряховица Д.Г. се е подписал под договор за покупко-продажба на недвижим имот, приложен към исковата молба от ищците. Не спори, че единият описан в него недвижим имот, а именно: „парцел - неурегулиран поземлен имот V-296 в квартал 41 по плана на село Джулюница, обл. Велико Търново, с площ от 790 кв. м., ведно с построените в него къща и стопански сгради, при граници : улица, парцел IV-296, парцел III-297, парцел VII-294 и парцел VI-296…” от деня на подписване на договора е във владение на ищците. Не спори, че двата имота, описани в договора от 02.05.2001г. са съседни и имат обща граница.
Спори, че такова владение е започнало от ищците и по отношение на втория имот, описан в процесния договор, по отношение на който се води и настоящото производство, а именно: УПИ IV-296 в квартал 41 по регулационния план на селото с площ от 692 кв.м., незастроен. Спори фактическото твърдение, че по отношение на този имот третият ответник М.Г.Г., действала към момента чрез своята майка Евгения Андонопуло, е полагала подписа си, като твърди, че такъв подпис върху документа липсва. Твърди, че ищците никога не са започвали да осъществяват фактическа власт, както и владение по отношение на процесния незастроен УПИ IV-296 в квартал 41, което да е основание за уважаване на тяхната претенция. Заявява, че имотът е останал да се ползва от ответника Д.Г. със знанието и без противопоставянето както на ищците, така и на другите двама ответници. Твърди, че ищците никога не са формирали собственическо отношение към този незастроен имот. Счита като доказателство за това, че непосредствено след подписването на договора от 02.05.2001г., дъщерята на ищците е декларирала пред Община Лясковец само застроеното дворно място УПИ V-296 в кв.41, но не и процесния УПИ IV-296 в кв.41. Твърди още, че непосредствено преди снабдяването на ищците с нотариален акт по обстоятелствена проверка за УПИ V-296, имотът отново бил предеклариран пред Общината, като от името на тяхната дъщеря той вече е заявен като тяхна собственост. Посочва, че тази административна процедура ищците не са предприемали по отношение на незастроеното дворно място.
Счита, че в този смисъл у тях никога не е формирано отношение за този имот като за техен собствен. Твърди, че през целия период от 2001 година и към днешна дата процесния имот се владее само от А.Г.Г., поради което и през месец декември 2019 година Д.Г. формално му е прехвърлил и притежаваната от нето 1/2 ид. част от имота.
С оглед на горното, оспорва изцяло ищцовата претенция.
Моли съда да му присъди всички направени от него разноски по делото до неговото окончателно приключване.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b30b91b4-291e-4337-8616-9d3ac1f6e6a8