Решение № 527 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Варна, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Красимир Т. Василев

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500085 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 269604/07.11.2022г. по регистратурата на ВРС подадена от Е. И. К. и Н. Е. Ч. срещу Решение № 260412/20.10.2022г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260448/05.12.2022г. и двете постановени по гр.д. № 15133/2020г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от жалбоподателите Е. И. К. и Н. Е. Ч. срещу Т. П. Ч. искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, както следва:

1/ за осъждане на ответницата на основание чл. 109 ЗС да преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, намираща се южно от ул.„Л.К." на същата жилищна сграда, като възстанови и не премахва огражденията между тази покривна тераса обща част и терасите, прилежащи към жилището на ответника;

2/ за осъждане на ответницата на основание чл. 109 ЗС да почисти, поддържа и да отремонтира сифона на прилежащите терасите на жилището си и да допусне отремонтиране на сифона на общата част откъм паркинга на сградата;

3/ за осъждане на ответницата на основание чл. 109 ЗС да отремонтира изолацията и да измаже терасата към жилището й, находяща се в ъгъла на сградата откъм ул. „Л.К.", отбелязана в цвят на схемата на имота, приложена към исковата молба;

4/ за осъждане на ответницата на основание чл. 109 ЗС да осигури достъп за 1 проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса - обща част, отбелязана с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба;

5/ за осъждане на ответницата да заплати на ищцата К., в качеството й на ползвател на жилище, следните суми, представляващи вреди от противоправното поведение на ответницата Ч., изразяващо се във възпрепятстване на ремонта на обща част от сградата, неподдържане в изправно състояние на прилежащите към жилището тераси и използване на общата покривна част от домашните й любимци без редовно почистване и въпреки решение на ОС на ЕС, премахване на огражденията между имота й и общата част на сградата, които вреди представляват суми, необходими за възстановяване и ремонт на жилището, върху което ищцата К. притежава право на ползване, необходими за почистване на повредените мазилки, измазване, изолиране, боядисване на следните помещения, а именно сумата от 4400 лева, както следва : за южната спалня - 1100 лева; за банята - 300 лева; за терасата откъм ул. „Л.К. - 1600 лева; за таванът на дневната - 800 лева; за южната стена на хола - 300 лева; за терасата откъм паркинга на сградата - 300 лева, на основание чл.45 от ЗЗД и е осъдил Е. И. К. и Н. Е. Ч. да заплатят на Т. П. Ч. сторени по делото разноски в размер на 2076 лева на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивниците – Е. К. и Н. Ч. заявяват становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Твърди се, че първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения и е направил незаконосъобразни изводи при преценка на доказателствата.

Посочват, че течовете от терасите на ответницата, предвид некачествено извършения ремонт, а така също поради запушения сифон, са причина за настъпилите увреждания в жилище № 12, по отношение на който Е. К. твърди, че притежава право на ползване, а Н. Ч.

– че е собственик на ½ ид.част от него, съгласно уточняващата молба от 17.02.2023г.

Посочват, че жилището и е увредено – подпухнал таван на терасата й, следи от теч и влага по стената на хола и тавана на дневната стая, течове в ъгъла на южната спалня, увредени мазилки, включително таванът на банята, които изискват ремонти дейности. Считат, че са налице основания за уважаване на предявените искове за преустановяване на неоснователните действия и бездействия на ответницата, както и искът за обезщетяване на претърпените от въззивницата К. имуществени вреди. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Т. П. Ч., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Посочва се, че първоинстанционният съд е извършил законосъобразен анализ на събраните доказателства по делото като правилно е приел, че извършеният по-рано от ищцата ремонт на общата тераса е изпълнен некачествено и именно това е причината за ронене на мазилката и запушване на сифоните. Счита за правилен и извода на съда, че достъпът до общата покривна тераса може да се осъществява, чрез ремонт на покривната капандура в стълбищната клетка на последния етаж и чрез стационарна стълба. Излага се, че е извършен ремонт на терасите към жилището на ответницата, а уврежданията на имота на ищците се дължи на бездействието на етажната собственост по поддържане и ремонт на общите части на сградата /общата покривна тераса/. Посочва, че правилно е отхвърлен искът 2 за възстановяване на ограждения между общата тераса и терасата към жилището на ответницата, поради недоказаност такива ограждения изобщо да са били поставяни.

Поддържат се възраженията за липса на причинно-следствена връзка между уврежданията в жилището на въззивниците и твърдяните като незаконосъобразно действия и бездействия на въззиваемата. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените във въззивната инстация съдебно-деловодни разноски.

Във връзка с дадени на въззивниците указания за отстраняване на нередовности на исковата молба в хода на въззивното производство, същите чрез процесуалния си представител са заявили, че собственици на процесния имот при равни квоти от по ½ ид.част са Н. Ч. и Нина К., а ищцата Е. К. е носител на правото на ползване върху целия апартамент № 12. Уточняват изрично, че предявените искове нямат за предмет защита на правото на собственост по отношение на притежаваните ид.части от общите части на сградата, нито претендират парично обезщетение във връзка с тях. Уточнили са, че сифони има в личната тераса на ответницата, както и на покривната тераса - обща част. Посочили са, че искането касателно личната тераса на ответницата е за извършване на ремонт, тъй като предходно извършеният такъв е некачествен, не е поставена водоустойчива изолация на терасата към ап.№ 14 откъм ул.“Л.К.“, в следствие на което са налице течове към жилището на долния етаж. По отношение на иска за осигуряване на достъп до терасата обща част ищците уточняват, че в сградата не е имало друг конструктивно обособен достъп до общата тераса извън този през жилището на ответницата.

В съдебно заседание въззиниците – Е. К. и Н. Ч. поддържат въззивната жалба и предявените искове и молят да бъдат уважени. Претендират за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – Т. Ч., чрез процесуалния си представител поддържа заявеното становище за неоснователност на предявените искове и моли решението, с което са отхвърлени като неоснователни да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Също претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Е. И. К. и Н. Е. Ч. срещу Т. П.

Ч. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, намираща се южно от ул. „Л.К." на същата жилищна сграда, като възстанови и не премахва огражденията между тази покривна тераса обща част и терасите, прилежащи към жилището на ответника; ответницата да почисти, поддържа и да отремонтира сифона на прилежащите към жилището й тераси и да допусне отремонтиране на сифона на общата част откъм паркинга на сградата; да отремонтира изолацията и да измаже терасата към жилището си, находяща се в ъгъла на сградата откъм ул. „Л.К."; да осигури достъп през жилището си за проучвания и 3 отремонтиране на южната покривна тераса - обща част на сградата. Ищцата К. е предявила и иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за причинените на жилището – апартамент № 12 находящо се на ет.4 на ул.“Л.К.“ *** имуществени вреди в размер на 4400 лева в следствие виновното и противоправно поведение на ответницата изразяващи се в необходимост от почистване на повредените мазилки, измазване, изолиране, боядисване на стени в помещения - южната спалня, банята, ремонт на тръбата към сифона на горния етаж, на терасата откъм ул. „Л.К.“; таванът на дневната; южната стена на хола; терасата откъм паркинга на сградата.

Ищецът Н. Ч. твърди, че е собственик на ½ ид.част от апартамент № 12, находящ се жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Л.К.“ ***, както и ½ ид.ч. от 9,3978 % ид.ч. от общите части на сградата, която се намира в режим на етажна собственост. Ищцата Е. К. излага, че е носител на учредено в нейна полза ограничено вещно право на ползване върху целия апартамент № 12 включително и на прилежащите към апартамента общи части от сградата от собствениците Н. Ч. и Нина К.. С уточняваща молба от 17.02.2023г. двамата ищци, чрез процесуалния си представител излагат изрично, че с никой от предявените искове никой от тях не защитава правата си /на собственост и на ползване/ по отношение на общите части на сградата, в която се намира обекта им – апартамент № 12.

Посочват, че ответницата е собственик на ап. 14 в същата сграда, находящ се на горния /последен/ етаж. Твърдят, че от терасата прилежаща към собствения на ответницата апартамент, както и от покривната тераса, представляваща обща част на сградата има непрекъснати течове дължащи се на некачествено отремонтирани повърхностни настилки и сифони – тесни и често запушени, водещи до периодично увреждане – овлажняване на стени, тавани, подови настилки и мебели в долустоящия ап.12. Посочват, че терасите представляващи прилежаща част към апартамент № 14 са били отделени от терасата – обща част чрез преградни съоръжения, които ответницата премахнала и по този начин неправомерно използвала общите части включително чрез домашните си любимци.

Излагат, че достъпът до покривната тераса, представляваща по същество обща част на сградата е възможен само през имота на ответницата, но тя отказвала да допусне ищците за извършване на проучвания и ремонт на покривната част, включително за извършване на хидроизолация, с цел да бъдат преустановени течовете във връзка с взето в този смисъл решение на ОС на етажната собственост от 26.09.2017г. Поради неправомерното поведение на ответницата предявяват посочените искове, включително иск предявен само от Е. К. за осъждане на ответницата Ч. да заплати обезщетение за причинените на ап.12 имуществени вреди в размер на 4400 лева. Молят за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Т. Ч., в който чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на предявените искове. Счита, че ищцата К., като притежател на право на ползване, не е легитимира да предявява иск за защита на собственост по отношение на обекта в сградата в режим на етажна собственост. Оспорва се, че общото събрание на етажната собственост е взело решение, с което на ищцата К. е възложено извършването на ремонт на терасата обща част и поставяне на преградни съоръжения. Намира за недоказани твърденията на ищците, че вредите в жилището им са произтекли от поведението на ответницата при стопанисване и поддържане на терасите, прилежащи към имота . Оспорва се искането за задължаване на ответницата да осигури свободен и безконтролен достъп до жилището с цел достъп до общата тераса като посочва, че такъв е възможен и през 4 подпокривното пространство, включително през апартамента на съсед, както и чрез външно скеле. В тази връзка посочва, че ищцата самоволно, без възлагане от общото събрание на етажната собственост, е предприела действия по изолация на общата тераса, като за целта през 2017г. било монтирано без съответното разрешение строително скеле, а поставената изолация нарушила строителната конструкция на сградата, следствие на които некачествено извършени СМР са течовете към долния етаж. Посочва, че лично е направила разходи за поставяне на сифон на общата тераса, както и на терасите към апартамента й. Оспорва твърденията, че притежава кучета, които замърсяват общата тераса и сифоните. Твърди, че като собственик на самостоятелен обект притежава и процент ид.части от общите части на сградата, който и дава право да ги ползва по предназначение. Оспорва да е премахвала ограждания между нейните тераси и терасата обща част, тъй като такива не били поставяни по надлежния ред, нито с решение на ОС на ЕС. Оспорва настъпилите вреди в ап.№ 12 да са следствие на неправомерни действия от нейна страна, поради което счита че не носи отговорност за обезщетяването им. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.