Определение № 1659 от 31.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1659 гр. София, 31.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002102167 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7873/28.02.2025 г. на Р. С. С., чрез процесуалния представител адвокат С. Д. от САК, допълнена с последващи молби вх. № 10165/18.03.2025 г.; вх. № 11174/25.03.2025 г.; вх. № 15706/27.08.2025 г; вх. № 19460/23.10.2025 г.; вх. № 22084/27.11.2025 г.; и вх.

№ 22307/02.12.2025 г., срещу решение № 1529 от 16.12.2024г. по в. гр. д. № 2400/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 64/25.01.2024г. по гр. д. № 1639/2021 г. на Асеновградския районен съд, постановено в производството по извършване на съдебна делба, е обявен за окончателен по реда на чл. 350 ГПК проект за разделителен протокол, изготвен от съда и предявен на страните в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2023 г., на допуснатите до делба между С. С. К., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Д. С. Л., Р. Ш. и А. К. и Р. С. С., недвижими имоти поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес:

[населено място], [улица], площ: 309 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ведно със сградите, които попадат в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 37 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за 1 търговия; сграда с идентификатор *** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], площ:

272 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***,

*** и ***; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 352 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 326 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, на два дяла, както следва:

ДЯЛ ПЪРВИ: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място],

[улица], площ: 326 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ: 352 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Пазарната стойност на този дял е 115 860 лева.

ДЯЛ ВТОРИ: поземлен имот с идентификатор*** по КККР на [населено място], адрес: [населено място],

[улица], площ: 309 кв.м., трайно

2 предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, ***, ***, 5 ведно със сградите, които попадат в имота: сграда с идентификатор ***1 със застроена площ 37 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; сграда с идентификатор *** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адрес:

[населено място], [улица], площ: 272 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, квартал 71а, парцел ***, съседи ***, *** и ***. Пазарната стойност на този дял е 106870 лева, като се осъждат съделитителите, получили дял първи, да заплатят на съделителите, получили дял втори, сумата от 4 495 лева за уравнение на дела им.

-отхвърлена е претенцията на Р. С. С. против С. С. К., починал и заместен от Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., за заплащане на сумата от 2159,63 лева, представляваща разходи за поставяне на бариера през 2016 г. и сумата от 1500 лева, представляваща разходи за изравняване, настилка и осветление, направени през 2016 г. и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че приетото по делото удостоверение за наследници на починалия в хода на производството ищец С. К., не отразява верни данни и е издадено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното в о.с.з. на 12.12.2023г. доказателствено искане по чл.

190 ГПК за представяне на официален документ, издаден от властите в ЮАР. съдържащ данните на чл. 10. ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г.

Поддържа се, че в производството са конституирани лица, които не са правоприемници на починалата страна. Поддържа се, че съгласно чл. 229, ал.

1, т. 2 ГПК при смърт на страна, съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни, съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК като спирането на делото, 3 настъпва по силата на закона, без да е нужно да е било поискано от някоя от страните по делото, нито да е постановено разпореждане на съда за спиране.

Изложени са оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционното производство не е било спряно от момента на смъртта на С. С. К. до представяне на валиден документ, удостоверяващ смъртта му и са били проведени три открити (на 07.12.2022. 27.02.2023г. и 18.04.2022г.) и две закрити (на03.01.2023г. и 25.04.2023г.) заседания по делото с участие на страна, загубила своята правосубектност. Посочено е, че с определение № 1628/ 25.04.2023г. PC Асеновград е конституирал като страни Д. С. Л., Р. Ш., и А. К., без да даде възможност на ответницата да оспори своевременно документа - Удостоверение за наследници № РВТ23-УГ0-4595/19.04.2023г., което е накърнило правото й на защита.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства по наведени от страната оплаквания за процесуални нарушения пред първа инстанция, макар такива доказателства да не са поискани?

Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК .

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.

Касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд по претенциите по чл.346 ГПК на Р. С. С. против С. С. К., починал и заместен от Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., за заплащане на сумата от 2159,63 лева, представляваща разходи за поставяне на бариера през 2016г. и сумата от 1500 лева, представляваща разходи за изравняване, настилка и осветление, направени през 2016г. и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция частично прекратено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявените облигационни искове е под посочения в чл. 280, 4 ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част.

В останалата си част, касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1207/2015 г. на Карловския районен съд, е допусната делба на процесните недвижими имоти при квоти за С. С. К. 1/2 идеална част и за Р. С. С. 1/2 идеална част. Прието е, че влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост на допуснатите до делба имоти, участниците в нея и техните квоти като е задължително за страните, техните наследници и правоприемници, и обвързва съда във втората фаза на делбеното производство относно това кои имоти, между кои лица и при какви квоти следва да бъдат поделени. За неоснователно е прието възражението на ответницата, че липсват надлежни доказателства, че конституираните като страни в процеса наследници на С. К., са действително такива. Посочено е, че по делото е налице официален документ - Удостоверение за наследници от 18.04.2023 г. издаден от Община Столична, район Витоша, чиято материална доказателствена сила нито е оспорена от заинтересованата страна по съответния ред, нито са налице каквито и да е било други доказателства, които да опровергават съдържанието на документа.

Констатирано е, че в проведеното пред АРС на 12.12.2023 г. съдебно заседание, на което е присъствал процесуалните представител на ответницата и двете страни не са заявили никакви възражения по проекта за разделителен протокол, образуването на дялове и тяхната стойност. В обявения за окончателен разделителен протокол за извършване на делбата са образувани два дяла според броя колената на съделителите като всяко коляно е обезпечено с реален дял съобразно правата им и принципите на справедливост и съразмерност. Посочено е, че стойността на поделяемите имоти изцяло отговоря на действителната им пазарна цена, съгласно 5 заключението на съдебно- техническа експертиза. Посочено е каква е цената на всеки дял, колко са дяловете и каква сума за уравнение се дължи между съделителите. Формиран е решаващ извод, че при обявяването за окончателен на проекта за разделителен протокол са спазени изискванията на процесуалния закон по чл. 350 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/2009 г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.