Акт от 30.04.2018, Районен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 379 гр. Перник, 30.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ГК, в открито заседание на 03.04.2017 г.,

VI -ти състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д

Матеева при секретар Н Симеонова като разгледа гр.дело № 07740 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по чл. 415 ГПК от “Топлофикация Перник” АД срещу М.И.И.

ЕГН **********

*** че дължи: сумата1644.19лв. доставена но незаплатена топлоенеригя за топлофицирано жилище нах. се гр.Перник, посочения адм.адрес, от която сума главница

1501.73лв. за периода 01.05.2014-30.04.2015 изтекла лихва за забава 142.46лв. за периода 08.07.2014-02.02.2016г. както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението01.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите както и разноските по УИ и запов.производство.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Изтъква липса на облигационно правоотношение и с оглед наведеното твърдение, че е направила отказ от учреденото му вещно право на ползване Както и възражение за настъпила давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта :

С оглед предходно проведено заповедно производство и постъпило възражение в срока, то настоящият установителен иск се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ договорното отношение по продажба на топлоенергия за битови нужди в имот в сграда-етажна собственост има за страни топлопреносното предприятие и собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота.

От Нот. акт за дарение на недв.имот №……. том …н.дело № …. / …….. на нотариус Н.З. район на действие ПРС се установява че :

На 21.10.1997г. В.С.И.и

М.И.И. / ответницата / даряват на дъщеря си Л.В.А.- процесното жилище, като дарителите си запазват право да ползват безвъзмездно до края на живота си недв.имот, предмет на този договор за дарение.

Процесният период по делото е от 01.05.2014 до 30.04.2015г.

Дарителката М.И.И. прави отказ от запазеното право на ползване с нотариално завер.декларация акт № … том … общ.рег.№ 490 от 19.02.2018г. – след завеждане на заповедното производство 01.09.2017 и след завеждане на УИ—10.11.2017г. –т.е. за нуждите и изхода на процеса.

Т.е. за процесния период-

01.05.2014-30.04.2015г. – и за процесния топлофициран имот следва да се приеме, че спрямо нея е било налице ефективно упражнявано право на ползване на жилището, респ. на доставяната топлоенергия.

Приетата по делото декларация за отказ от право на ползване има КОНСТИТУТИВНО ДЕЙСТВИЕ и занапред във времето от датата на декларирането / в случая 19.02.2018г. / независимо от декларираните вътре факти – в случая, че не била ползвала имота последните 5 години.

На следващо място – налице е акт за смърт на другия ползвател В.С.И.№ 7 от 23.03.2018г.

/ също след процесния период/

Когато правото на ползване се учредява с договор между страните (както е в случая – дарение от 21.10.1997г.), от момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и няма срок, защото е учредено пожизнено- видно от НА.

След като се установи, че по време на процесния период двамата ползватели са били живи, и са били ползватели на това жилище, то ответницата следва да търпи последствията за 1/ 2 от задължението.

На следващо място – по възражението за частично погасени суми по давност :

Според приетото по делото заключение на вещото лице-икономист В.В., погасена по давност е обща сума 205.67лв. от която –главница 179.06лв. за периода

01.05.2014- 01.09.2014г. и лихва за забава

26.61лв. за периода 08.07.2014-02.02.2016г.

Извън периода на погасителна давност се дължат следните суми :

Общо 1438.52лв.,

От която главница 1322.67лв. за периода 02.09.2014-30.04.2015г.

Изтекла лихва за забава 115.85лв. за периода 09.11.2014-02.02.2016г.

Тъй като се установи, че другият ползвател е починал 19.03.2001г., то ответницата като преживяла съпруга- и единствен ползвател на жилището за процесния период 2014-2015г. дължи сумата изцяло.

Друг ползвател с учредено право на ползване доживот няма за процесния период.

Що се касае до приетата по делото

СТЕ, то вещото лице изрично сочи, че :

В топлофицираното жилище начислената цена е от ползвани : топла вода, отопление и сградна инсталация. Няма данни за обжалване на изравнителни сметки за съответните сезони , същите са влезли в сила.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на

ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските в исковото и заповедното производство.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат разноски:

По

УИ-57.54лв.за д.такса по уважените искове,150лв. за двете вещи лица 50лв. юк.възнаграждение 20лв.д.такса за съд.удостоверения По заповедното производство на ищцовата страна се дължат:

28.77лв.д.такса,

50лв.. юк.възнаграждение

Съобразно отхвърлената част на ответницата се дължат адв.разноски в размер : 104.38 лв. по запов.производство и 104.38 лв. по УИ

Предвид изложеното, съдът

Р

Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 415 ГПК от “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република срещу

М.И.И.

ЕГН **********