Решение № 104 от 20.09.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600229 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд - Варна, с присъда № 33 по НОХД № 711/2024г. по описа на същия съд, постановена на 10.06.2024г. е признал за виновен подсъдимия Л.

С. Ц. в извършване на деяние, наказуемо по чл.354а, ал.1 от НК за това, че на 21.07.2023 г. на път II-29 Варна - Добрич до разклона за с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна в ЛА „Пежо 4007" с peг. № В 6442 СА и в къща, находяща се в гр. Варна, рибарско селище „Малка чайка", без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - кокаин, с общо нетно тегло 2,52 гр. и с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент в него от 62,64% до 66,67%, на стойност 780,80 лева; хероин 6,04 гр. с установена наркотична субстанция до 15%, на стойност 302 лева; марихуана с общо нетно тегло 97,97 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 1,14%, на стойност 587, 82 лева и фентанил с общо нетно тегло 40,15 гр., на стойност 423,58 лева, всичко на 1 обща стойност 1867,80 лева. На основание чл. 54 от НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, който размер по реда на чл.58а, ал.1 от НК е редуциран с 1/3 и наложеното наказание възлиза н а ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

Със същата присъда подсъдимият Ц. е осъден да заплати направените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред АпС - Варна е образувано по жалба на подс. Ц. чрез защитника му - адвокат К. К. /АК-Варна/ с молба за изменение на присъдата и приложение на института на условно осъждане, както и за намаляване размер на кумулативно наложеното наказание „глоба“. В жалбата, както и в депозираното допълнение основно се акцентира на сравнително напредналата възраст на подсъдимия, семейното положение и обстоятелството, че полага грижи за съпругата си и единия от синовете си, които са с влошено здравословно състояние.

В с.з. пред настоящата инстанция подс. Ц., се явява лично и със служебно назначения му защитник - адвокат К. К. /АК-Варна/, който поддържа жалбата на сочените основания.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна изразява становище за законосъобразност и правилност на първоинстанционната присъда, счита че при индивидуализацията на наказанието са съобразени всички обстоятелства по делото, като моли същата да бъде потвърдена.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс. Ц. признава вината за стореното, моли изтърпяването на наложеното му наказание да бъде отложено, за да полага необходимите грижи за жена си и сина си.

В последната си дума пред настоящата инстанция моли за условно осъждане.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се преценява и като основателна по 2 следните съображения:

Съдебното производство пред ОС Варна е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива /л.26 от НОХД/; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти /л.27 от НОХД/.

В този смисъл съдът е изпълнил задълженията си, визирани в чл.372, ал.1 от НПК, като е разяснил правата на подсъдимото лице по чл.371 от НПК и го е уведомил, че доказателствата събрани от досъдебното производство и направените самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.

След като е установил, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд е изпълнил задълженията си по чл.372, ал.4 от НПК.

При констатиране на изискуемите предпоставки, правилно и законосъобразно е проведено съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК като е възприета фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подсъдимият Л. С. Ц. живеел със съпругата си в постройка в рибарско селище „Малка чайка" - Варна. Въпреки, че синовете му били наркозависими, той решил да се занимава с разпространение на наркотични вещества, предимно в гр. Добрич за да си набавя парични средства от продажбата им.

Уговарянето с клиенти осъществявал по мобилните си телефони, като предаването на наркотичните вещества се извършвало в гр. Добрич.

Придвижването от гр. Варна до гр. Добрич осъществявал с личния си автомобил марка „Пежо 4007" с peг. № В 6442 СА. Едно от лицата, на което подс. Ц. разпространявал наркотични вещества била свид. Яница Топалова, която го познавала и с прякора „Дядото". Обикновено, предаването на наркотичното вещество ставало в найлоново пликче, дозирано на половин грам.

По същият начин, на 21.07.2023 год., рано сутринта, подс. Л. Ц. отново потеглил с автомобила си за гр. Добрич, като предварително укрил под капака на резервоара за гориво на автомобила намиращите се в метални кутийки и полиетиленови пакети различни по вид наркотични вещества, приготвени за 3 разпространение.

В този ден полицейските служители в група „ТП" към РУ - Аксаково свидетелите А.Д. и Петър Петров, изпълнявали задачи по пътен контрол на движението на път II-29 Варна - Добрич. Около 07.45 часа, до разклона за с.

Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна те спрели със стоп палка автомобила на подсъдимия. След проверка на документите му извършили и тест за алкохол и наркотични вещества, който бил отрицателен. Св. А.Д. поискал подс. Ц. да отвори капачката на резервоара за гориво. Съмнителното поведение на подсъдимия и нежеланието му да окаже съдействие на полицейските служители, ги провокирало да предприемат претърсване на лекия автомобил - марка „Пежо 4007" с peг.№ В 6442 СА. Видно от съдържанието на изготвения протокол (л.29-л.30 от ДП) под капачката на резервоара за гориво били открити и иззети следните вещи: метална кутийка с квадратна форма с размери 6x6 см., с надпис „durex", съдържаща 14 бр. специфично сгънати найлонови пликчета и 1 бр. найлоново пликче специфично сгънато с по-голям обем; самозалепващ се полиетиленов плик с размери 12 х 8 см., съдържащ метална кутийка с квадратна форма, в която се намират 7 бр. бели прозрачни найлонови пликчета, сгънати по специфичен начин и 3 бр. черни на цвят полиетиленови пликчета, сгънати по специфичен начин, както и по-голямо, прозрачно на цвят, сгънато по специфичен начин пликче с по-голям обем. В купето на автомобила били намерени и иззети 2 бр. мобилни телефони: 1 бр. мобилен апарат марка „Му phone" с ИМЕЙ1:355497110178869 и ИМЕЙ2:355497110178877, ведно с 2 бр. СИМ карти

„Виваком", съответно с

№89359032300165751173 и

№89359032300161110127 и 1 бр. мобилен апарат марка „Samsung" с ИМЕЙ:355730094381681/01, ведно с 1 бр. СИМ карта с надпис „Yettel" с №89359050000530280810. За мобилните телефони подс. Ц. потвърдил, че са негови, но отрекъл да знае на кого принадлежат кутийките и пликчетата под капачката на резервоара, както и какво съдържат.

След като извършили претърсването на автомобила, полицейските служители отвели подсъдимия Ц. до обитаваната от него жилищна постройка, находяща се в гр. Варна, рибарско селище „Малка чайка". В условията на неотложност извършили претърсване и изземване, като в изготвения протокол (л.45-л.46 от ДП) е отразено, че са иззети: найлоново пликче с размери 6x5 см., съдържащо кафяво на цвят прахообразно вещество; плик с кафява на цвят 4 хартия, с размери 25 х 10 см., съдържащ суха зелено-кафява тревна маса; 2 бр. електронни везни - сини на цвят, с надпис „DIAMOND"- model 200" и „МАХ = 200 g", с надпис на гърба „DC 3 V C R 7#Х2"; 1 бр. сива на цвят електронна везна, с надпис на нея „Ming Heng Electronic Digital Scale", Max = 1 kg. d = 0,01 g. MH - 698 и 51 /петдесет и един/ бр. самозалепващи се празни найлонови пликчета, с размери 4x5 см.

От заключението на назначената по досъдебното производство ФХЕ /физикохимична експертиза -л.92-97 от ДП/ се установява, че в предадените за изследване обекти се съдържат високорискови наркотични вещества: кокаин, с общо нетно тегло 2,52 гр. и с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент в него от 62,64% до 66,67%; хероин 6,04 гр. с установена наркотична субстанция до 15%; марихуана с общо нетно тегло 97,97 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 1,14% и фентанил с общо нетно тегло 40,15 гр., а по повърхността на една от иззетите електронни везни - синя на цвят с надпис „DIAMOND"- model 200" и „МАХ = 200 g" и с надпис на гърба „DC 3 V CR 7#Х2" било установено наличие на „следи" от наркотична субстанция - тетрахидроканабинол.

От изготвената по делото СМЕ по писмени данни /л.99-л.105 от ДП/ е видно, че фентанилът и алфа метилфентанил са от 50 до 100 пъти потоксични от морфина /респ. хероина/. Смъртната доза е 2 милиграма и на територията на гр. Варна за периода са установени множество смъртни случаи при прием на такива вещества.

От изготвената по делото СОЕ /л. 123-130 от ДП/ е видно, че стойността на високорисковите наркотични вещества с общо тегло- 146, 68 грама, към датата на деянието е в общ размер на 1867, 80 лева, състоящи се от: кокаин, с общо нетно тегло 2,52 гр. и с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент в него от 62,64% до 66,67%, на стойност 780,80 лева- ; хероин 6,04 гр. с установена наркотична субстанция до 15%, на стойност 302 лева; марихуана с общо нетно тегло 97,97 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 1,14%, на стойност 587, 82 лева фентанил с общо нетно тегло 40,15 гр., на стойност 423,58 лева Тези вещества са поставени под контрол /забрана/, съгласно Списък I и II на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 година за упойващите /наркотични вещества/, ратифицирана от Р.България и Закона за 5 контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник бр. 30/1999 година. Имат наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство. Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите са включени в Списък № 1 към чл. 3, ал. 2 към ЗКНВП “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. В ДР §1 от ЗКНВП “Наркотични вещества” са всички вещества, естествени или синтетични, както и соли и препарати, произведени на базата на тези вещества, включени в списъците на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 год. и Конвенцията за психотропните вещества от 1971 год. Под наркотично вещество се разбира и всяко друго вещество или препарат, което може да предизвика токсикомания. Т.е. от изготвеното заключение и посочени норми следва, че изследваните обекти представляват „наркотично вещество”, доколкото съгласно цитираните разпоредби такива са всички упойващи и психотропни вещества – рискови и високорискови по смисъла на ЗКНВП.

Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ по метода на ДНК профилиране, обективирано в Протокол №24/ДНК - 79 на БНТЛ при ОДМВР - Бургас /л.136- л.138 от ДП/, по изследваните обекти №1, №2 и №3 /обтривки от вещи, иззети при извършеното претърсване в л.а. „Пежо 4007" с per. №В 6442 СА/ е открит клетъчен материал от подс. Л. Ц..

От протокола на извършеното хода на ДП процесуално-следствено действие - разпознаване на лица по фотоснимки /л.71-74 от ДП/, се установява, че свид. Яница Топалова категорично е разпознала под №2 от представения й фотоалбум подс. Л. Ц. като лицето, което й е разпространявало наркотични вещества.