Определение № 363 от 14.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Ловеч, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600297 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

С Определение № 70/07.05.2025 г., постановено по ЧНД № 101/2025 г.

Т.ският районен съд е потвърдил Постановление от 01.04.2025 г. на Красимир Йоловски – прокурор при Районна прокуратура – Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 375/2023 г. по описа на РУ-Т. при ОДМВР – Ловеч ,водено за престъпление по чл. 343 ал. 1 б“б“ пр. 2 във връзка с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, като правилно и законосъобразно.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал Т. Р., ЕГН **********, поради което чрез процесуалния си представител адвокат С. И. – ВТАК го обжалва в предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Счита същият за неправилен и моли да бъде отменен. Счита, че на страница 7 от автотехническата експертиза е представена схема и от нея ясно се вижда, че към момента в който пешеходецът навлиза на пътното платно, водачът на автомобила е имал техническата възможност да го види, тъй като е осветен от наличните светлини на автомобила. Изтъква, че при изчисленията за предотвратимост на ПТП вещото лице е приело, че опасността възниква , когато пешеходецът вече е на платното за движение и е след габарита на паркиралите в дясно автомобили, което противоречи на посочената по-горе схема. В тази връзка посочва, че времето за движение на пешеходеца от момента на навлизане върху платното за движение е по-голямо или изминава описаните в експертизата 3 м за около 2,59 секунди. В този момент автомобилът се е намирал на разстояние 24,2 м преди удара , което установява,че водачът на автомобила е имал техническата възможност да види пешеходеца, която навлиза на платното за движение. Счита, с оглед на обстоятелството, че в протокола за оглед на местопроизшествието е прието, че асфалтовата настилка е суха следва да се използва спирачно закъснение 6,7m/s2, при което опасната зона за спиране на автомобила при наличната 1 скорост преди ПТП 9,36 m/ s е 23,4 метра и водача на автомобила е имал техническата възможност да възприеме ,навлизащият пешеходец в платното за движение и да предприеме действия по намаляване на скоростта си . Освен това изтъква , че при изчисляване на опасната зона вещото лице приема време на реакция от 1,4 секунди, което счита за голямо, поради факта, че при наличието на пешеходец на тротоара, който навлиза на платното за движение водачът следва да бъде предпазлив и времето за реакция следва да е 1 секунда, което допълнително би намалило опасната зона и водачът би имал техническата възможност да спре още по-рано преди мястото на удара. Сочи, че с оглед на направените изчисления и при налична скорост на автомобила преди ПТП от 33 км/ч, опасната зона ще е около 19,6 метра, което с още поголяма степен доказва възможността водача да спре и да предотврати ПТП .

Излага, че в конкретния случай, с оглед на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП водачът следва да види навлизащия на платното за движение пешеходец , който е осветен от фаровете на автомобила , като той се явява предвидимо препятствие и водачът следва да намали скоростта си до скорост, която му би позволила да спре в случай на необходимост, както е в конкретния казус.

По изложените съображения счита ,че изводите на прокуратурата за неправилни , което влече незаконосъобразност на Постановлението за прекратяване. Сочи, че това е така , тъй като при изготвянето му е допуснато съществено процесуално нарушение , изразило се в липса на мотиви , които да са съобразени с доказателствата , съгласно чл. 199 ал. 2 от НПК. Моли настоящата инстанция да върне досъдебното производство на прокурора с указания, относно правилното прилагане на закона.

Срещу така постъпилата жалба е депозирано възражение от Я. К. Б., чрез адвокат А. М. - ЛАК. Излага подробни съображения като счита, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 20 и двете и хипотези, с оглед на обстоятелството, че от събраните на досъдебното доказателства се установява, че Б. не е имал техническа възможност да предотврати , чрез аварийно спиране ПТП. При изложените съображения приема ,че подадената жалба е неоснователна ,поради което моли настоящата инстанция да потвърди обжалваното Определение.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, приложените към делото доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Обвиняемия Я. К. Б., ЕГН ********** живеел в гр. Т., област Ловеч на улица „***“ № ***. Управлявал лек автомобил марка „***“ модел „*********“, с рег. № *** собственост на неговата майка Д.Р.Б.. Познавал Т.

Р..

Пострадалият Т. Т. Р., ЕГН ********** също живеел в гр. Т., улица „***“ № 5. На 02.12.2023 г. около 20.00 часа се прибирал към дома си, като се движел по тротоара на улица „***“. Преди това бил изпили около четири – пет бири. Пред дом № 1 на същата улица решил да я пресече от дясно на ляво, за да се прибере в дома си. На улицата на това място били паркирали лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил „***“ с рег. № ***, като между 2 тях имало празно място. На тротоара имало поставена ниска улична лампа тип „топка“, която светела много слабо, асфалтовата настилка била суха.

В същото време обвиняемия Б., движейки се управлявания от него автомобил по улица „***“ към главната улица, завил на дясно, възприел Р., спрял, но го ударил с преден десен калник. След това били извикани полицията и линейката. На място пристигнали свидетелите М. и Х., служители на РУ на МВР – гр. Т.. Към този момент пострадалият Р. не се намирал на мястото на произшествието, като лице с инициали А.

Костов/вероятно служител на РУ на МВР – гр. Т./ бил очертал мястото ,на което лежал Р.. Освен това същите установили, че предното обзорно стъкло на автомобила , управляван от Б. било спукано и е имало следи от удара.

От заключението на вещото лице по съдебно- медицинската експертиза се установява, че на пострадалия Р. е било причинено косо счупване с разместване на костни фрагменти на големия и малкия пищял на дясна подбедрица, повреда довела до трайно затруднение движението на долния десен крайник със срок на възстановяване не по-малко от четири – пет месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на пострадалия Р., на свидетелите М. и Х., заключението на вещото лице д-р Колибарска, протокола за оглед на местопроизшествието и обясненията на обвиняемия Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал. 5 от НПК съдът следва да се произнесе относно законосъобразността и обосноваността на

Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съобразявайки тази разпоредба настоящата инстанция приема ,че постановения от първата инстанция съдебен акт е необоснован. С жалбата си процесуалния представител на пострадалия е навел доводи, които са свързани с предмета на доказване, а именно - дали обвиняемия при конкретната пътна обстановка обективно е могъл да възприеме пострадалия в момента на стъпването му на платното за движение и с оглед на това да се установи, налице ли е виновно поведение от негово страна и следва ли да носи наказателна отговорност. В тази връзка първоинстанционния съд единствено е посочил, че възраженията му са недоказани, представляват защитна реакция, а изготвеното заключение е обосновано, кореспондира с останалия доказателствен материал и няма основание съдът да не го кредитира. Така формулирани в тази част мотиви не съдържат никаква конкретика, а представляват само общи фрази , като следва да се посочи, че и обжалваното Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Т. страда от същия порок. В него липсва задълбочен анализ на събраните до този момент доказателства и преди всичко на изготвената комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, съпоставени с останалите доказателства по делото и преди всичко с огледния протокол.

На първо място в комплексната съдебно медицинска и съдебно автотехническа експертиза се приема ,че ПТП е станало при облачно време и мокър асфалт и добра видимост. В протокола за оглед на 3 местопроизшествието на л. 21 от същия, изрично е посочено, че „, там е много тъмно, асфалтовата настилка е суха“. По отношение на механизма на причиненото увреждане от една страна се приема, че е налице съприкосновение на пешеходеца с преден десен калник в областта на десния долен крайник при изправено положение на тялото на пострадалия, вследствие на съприкосновение с движещия се автомобил, поради което тялото на пешеходеца придобива въртящ момент ,който води до последващото му завъртане около оста си при опорен десен крак ,счупване на крайника и падане на земната повърхност и че с оглед данните за завъртане на тялото при опорен десен крак „пострадалия навлиза в коридора на движение на ***а при средата на десния калник, качва се на капака и достига основаната на предно панорамно стъкло, след което пада вдясно от МПС“.

Така описания механизъм е вътрешно противоречив и от него не може да се направи извода относно това , къде е първото съприкосновение на пострадалия с лекия автомобил – както бе посочено по-горе съдебно – медицинската експертиза посочва – съприкосновение с преден десен калник, а комплексната , че пострадалият „при средата на десен калник“. Налице е противоречие между отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието и приетото от автотехническата експертиза – в протокола е отразено, че предно обзорно стъкло е счупено, а не предно панорамно стъкло както е посочено в комплексната автотехническа експертиза. Освен това последната приема, че лекия автомобил е започнал спиране, като в огледния протокол е посочено, че не са се установили спирачни следи. В експертизата липсва отговор относно това обстоятелство, както и относно в кой момент с оглед на механизма на причиняване на ПТП са получени и останалите описани в огледния протокол повреди на лекия автомобил, включително и върху дясната врата, както и в момента на съприкосновението между лекия автомобил и пострадалия какво е било разположението между тях.. По отношение на видимостта към мястото на удара вещите лица са посочили, че същата се открива, когато лекия автомобил е бил на 15-16 метра по дължина преди него, като не е посочено, съобразен ли е този факт с отразеното в огледния протокол обстоятелството, че обвиняемия се е движел на къси светлини. Не е установено, като не е изследван и въпроса при движение с посочената скорост и на къси светлини, в кой момент обективно обвиняемия да е могъл да възприеме пешеходеца, като се съобразят и спрените автомобили отдясно, както и обратното.

При горните съображения настоящата инстанция приема, че следва да се допусне назначаването на петорна комплексна автотехническа експертиза, която да отговори на поставените на досъдебното производство въпроси, както и на процесуалния представител на пострадалия и съобрази изложеното по-горе.

Налице е и непълнота на доказателства, с оглед на това, че следва да се установи кои лица първи са пристигнали на местопроизшествието и са възприели пътната обстановка . Техните показания също имат значение за изясняване на механизма на ПТП.

С оглед на посочените по-горе противоречия в изготвената комплексна 4 съдебно медицинска и автотехническа експертиза, липсата на отговор на поставените в жалбата на пострадалия пред първоинстанционния съд въпроси, настоящата инстанция приема ,че следва да се отмени Определение № 70/07.05.2025 г., постановено по ЧНД № 101/2025 г. на Т.ският районен съд, с което е потвърдил Постановление от 01.04.2025 г. на Красимир Йоловски – прокурор при Районна прокуратура – Ловеч, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 375/2023 г. по описа на РУ-Т. при ОДМВР – Ловеч ,водено за престъпление по чл. 343 ал. 1 б“б“ пр. 2 във връзка с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, като необосновано.