Решение № 7 от 08.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Н. Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 347 от 15.03.2023 г., постановено по търг. дело № 943/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение,14 състав е осъдил Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ООД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 41 914,63 лева с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016г. за м. юли 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.05.2021 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 11 875,90 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 41 914,63 лева за периода от 15.08.2018г. до 30.05.2021г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „МТК Гроуп“ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се заявява становище за неоснователността на същата.

В срока по чл.259 ГПК е постъпила и въззивна жалба от „МТК Гроуп“ООД срещу 1 решението в отхвърлителната му част на исковете с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане към съда да се отмени като неправилно в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло както са предявени.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична община по въззивната жалба на „МТК Гроуп“ООД.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца „МТК Гроуп“ООД, с която е поискал ответника Столична община да бъде осъден на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата сумата от 83 829,25 лв. с ДДС, представляваща дължимото (допълнително) възнаграждение по договор №СОА16-ДГ-561196/02.12.2016 г. за извършване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община за месец юли 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й погасяването; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23 774,91 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото (допълнително) възнаграждение по договор за извършване на обществен превоз №СОА16ДГ-56-1196/02.12.2016 г., за периода 15.08.2018 г. до 31.05.2021 г. Претендирал е присъждане на разноските по делото.

Ответникът Столична община е оспорил предявените искове като неоснователни поради съображения изложени в отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и се установява, че между страните по делото е бил сключен договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ561196/02.12.2016г. по силата на който „МТК Гроуп“ ООД се е задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, със срок на действие на договора от 8 години.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.1 от договора Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС. Възнаграждението е платимо на две вноски, както следва : 30 % авансово до 15 число на текущия месец и останалата част – до 14 то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег километри.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.4, т.2 страните са договорили механизъм за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената 2 на гориво-смазочните материали/ГСМ/ след датата на подписване на договора. За да е налице актуализация е необходимо промяната на цената на ГСМ да е повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпването на това условие страните по договора са се задължили да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните са се споразумели, че възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2,5%.

Съгласно чл.5, ал.4, т.3 от договора при настъпване на условието за актуализация на цената, всяка от страните има правото да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивирано писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок до 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.

Видно е от представената по делото и приета като доказателство справка от НСИ цените на природния газ за крайните небитови клиенти за периода юли-декември 2016 г. до м.юли 2018 г.(в който попада и процесният месец) са увеличени спрямо цените в периода юли- декември 2016 г. (в който попада месецът на подписване на процесния договор) с повече от 20 % независимо от това в коя група потребители би попаднал ищецът. В справката е посочено, че изследването е изготвено на база по приложената методология, съобразно изискванията на Регламент (ЕС)2016/1952.

Видно е от приетата и неоспорена от страните в производството пред първостепенния съд съдебно-икономическа експертиза, че увеличението на цената на природния газ за второто шестмесечие на 2018 г., сравнена с цената през второто шестмесечие на 2016 г. е с над 50 %, като за всеки вид цена и група са посочени в табличен вид в заключението. Според заключението на ССчЕ по задача № А.2), Б.8), Б.9) и Б.10) размерът на неплатеното възнаграждение за месец юли 2018 г., за изминалите общо километри от 465 718, 065, формирано в резултат от увеличението с 5 %, е 83 829, 25 лв. ДДС. Възнаграждението за този пробег, платимо при цена от 3, 15 лв/км, възлиза на 1760 414, 28 с ДДС, докато заплатеното възнаграждение е в размер от 1 676 585, 03 лв. От заключението и от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се изяснява, че разделено на две (т.е. при прието увеличение от 2, 5 %), размерът на допълнителното възнаграждение би бил 41 914, 63 лв.

Вещото лице в заключението по задача Б.6. е изяснило, че увеличението на цената на природния газ през второто шестмесечие на 2018 г. спрямо второто шестмесечие на 2016 г.е с 53, 39 % , а спрямо второто шестмесечие на 2017 г. – с 15, 04 % съгласно данните от НСИ .

Същите данни, сравнени обаче на база цената на която е купувал природен газ ищеца, показват увеличение през м.юли 2018 г. спрямо м.декември 2016 г. с 26, 55 %, а спрямо м.юли 2017 г. – с 29, 03 %.

3

Във втори вариант на заключението на вещото лице, размерът на допълнителното възнаграждение е изчислено и възлиза на 62 871, 95 лв. с вкл.ДДС, на база индексираната цена при 3, 75 % увеличение (или равна на 3, 1125 лв./км.), което вещото лице е приело за реалния и справедлив процент, с който следва да се увеличи възнаграждението.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

По въззивната жалба на Столична община съдът намира, че следва да се ограничи само до доводите за неправилност на решението, както те са посочени в жалбата, съобразно правилото на чл.269 ГПК.

На основание цитираната по-горе разпоредба на чл.5, ал.3, т.2 от договора страните са постигнали съгласие цената за извършената от изпълнителя транспортна услуга за всяка календарна година от изпълнението предмета на договора да бъде индексирана/увеличавана/ при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните НСИ спрямо цената на датата на подписване на процесния договор.

В настоящия случай от приетата в производството пред първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че за процесния период- м. юли 2018г. действително е налице увеличение на цената на природния газ за второто шестмесечие на 2018 г., сравнена с цената през второто шестмесечие на 2016 г. и което увеличение е с над 50 %, като за всеки вид цена и група са посочени в табличен вид в заключението.

Следователно, правилни са изводите на първостепенният съд, че се установява наличието на предпоставките за актуализиране на цената на километър пробег съгласно чл.

5, ал.4, т.2 от договора за месец юли 2018 година.

С оглед разрешаване на спора между страните дали с оглед извършването на индексацията по чл.5, ал.4, т.2 от договора следва преди това да е изчерпана процедурата по т.3, съдът извърши тълкуване на уговорките на страните съобразно чл. 20 ЗЗД. Последната цитирана разпоредба предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В конкретния случай 4 страните са предвидили, че при настъпване на основанието за индексация, е необходимо всяка от страните да направи до другата мотивирано предложение за изменение на цената на услугата и ако не бъде то прието ще се счита, че възнаграждението за километър маршрутен пробег ще е променено само с 2,5%. Следователно това е минималния размер на индексацията, който ще е дължим дори и страните да не са постигнали съгласие за по-голям размер в хода на процедурата по постигане на споразумение, предписана в чл. 5, ал.4, т.3 от договора, стига само да е настъпило предвиденото в договора условие за индексиране на възнаграждението- промяната на цената на природния газ, с който доставчикът на услугата зарежда автобусите посредством с които се осъществява превозната услуга, която е предмет на договора.

С оглед така изразената воля на страните, извеждана от формулировката по т. 3 следва да се заключи, че изменението на цената от минимум 2,% в тази хипотеза настъпва автоматично, без да се изисква отделно и изрично съвпадане на нови волеизявления на страните по договора - със сключването на споразумения към договора, а ако изпълнителят претендира промяната да е в по-значим размер от тази минимална цена, следва да се постигне изрично споразумение между страните за индексирането на цената, представляваща стойността на услугата предоставяна от изпълнителя по договора.

На следващо място, неоснователно е и възражението, основано на факта, че договорът е бил сключен след провеждане на конкурсна процедура, в която ищецът сам бил посочил цената, оценявайки своите възможности да я постигне. Меродавни са в случая са не конкурсните книжа, които имат отношение единствено към начина на формирането на предложената от изпълнителя цена, въз основа на която е бил предложен за изпълнител на поръчката, а изрично предвидената в договора възможност за индексация на цената при настъпването на предвидените в договора условия, което само по себе си няма отношение към конкурсната процедура, тъй като е извън условията за оценка на офертата на изпълнителя.