Определение № 1014 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1014 гр. София, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500803 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от НАП, чрез Ю. Т. П., в качеството му на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Входящ контрол и координация“, сектор „Специализиран“, против Определение № 129 от 18.03.2025 г., постановено по т.д.257/2024 г. по описа на ОС- Благоевград, с което, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, е върната частна жалба с вх.№2921/21.02.2025 г. по описа на ОСБлагоевград, подадена от НАП, против Разпореждане №63/27.01.2025 г., постановено по делото.

В жалбата се твърди, че указанията на съда в едноседмичен срок от получаване на съобщението НАП да отстрани констатираните в обстоятелствената част нередовности - да представи доказателства за надлежна представителна власт на пълномощника по смисъла на чл. 32 ГПК са връчени на 10.03.2025 г., като на в дадения от съда срок е представено пълномощно, тъй като от разпореждането не става ясно точно какво доказателство следва да представя на съда. Сочи се, че така даденото указание с разпореждането е неточно, а именно:„ доказателства за надлежна представителна власт на пълномощника по смисъла на чл.32 от ГПК“. Твърди 1 се, че след като в пълномощното е посочено, че Ю. Т. П. е правоспособен юрист, това е достатъчно условие да представлява агенцията. Обратното би означавало, че следва към пълномощното винаги да се прилага и удостоверението за юридическа правоспособност. Допълва, че ако съдът в разпореждането бе посочил точно кое доказателство е необходимо да се представи, за да бъде удостоверена представителната власт, щяло е да бъде приложено в срока и към пълномощното. Излага се, че Ю. Т. П. заема длъжността Главен публичен изпълнител при ТД на НАП София и е с юридическо образование от 2018 г., като в подкрепа на това твърдение към частната жалба е приложено Удостоверение за юридическа правоспособност № 791 издадено и заверено от министъра на правосъдието от 12.10.2018 г.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а частна жалба с вх.

№2921/21.02.2025 г. по описа на ОС-Благоевград, подадена от НАП, да бъде администрирана от САС.

Апелативен съд-София, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по правилността на обжалваното определение, настоящият състав взе предвид следното:

От фактическа страна:

Производството пред ОС-Благоевград е образувано по искова молба на Национална агенция по приходите, представлявана от Р. С., чрез М. С .П. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София, против „Лактобацилус Булгарикус“., ЕООД, Ли Ч. и Д. У. Д..

С Разпореждане №63/27.01.2025 г., постановено по делото, съдът, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, чл. 374, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 129, ал. 2 от ГПК, е върнал исковата молба на НАП, ведно с приложенията, и е прекратил производството по делото.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба с вх.

2

№2921/21.02.2025 г. от НАП, като с Разпореждане от 24.02.2025 г. съдът е приел жалбата за нередовна и е указал на страната да се представят доказателства за надлежна представителна власт на пълномощника по смисъла на чл.32 ГПК. Съобщение за дадените указания е връчено на НАП на 10.03.2025 г. С молба от 12.03.2025 г. е представено пълномощно №438/11.07.203 г., съгласно което изпълнителният директор на НАП е упълномощил Ю. Т. П.-правоспособен юрист на длъжност публичен изпълнител в дирекция

„Събиране“ при ТД на НАП гр. София да представлява НАП и изпълнителния директор на НАП като подписва и подава искови молби, въззивни, касационни жалби, на основание чл.216 от ДОПК и осъществява процесуално представителство по тези дела до приключването им във всички инстанции.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е приел, че указанията от 24.02.2025 г. не са изпълнени, тъй като представеното по делото пълномощно е издадено на основание чл.32, ал.1, т.3 от ГПК, съгласно която разпоредба представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец, като в случая е налице пълномощно,което създава представителна власт за упълномощения, но при наличие за упълномощения и на другите качества- да бъде лице, което е юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в учреждението. Съдът е приел, че не са представени доказателства дали упълномощеното лице Ю. Т. П. е служител с юридическо образование, поради което на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върнал частната жалба.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.32, ал.3 от ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. От това може да се направи извод, че юридическите 3 лица и едноличният търговец могат да осъществят процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой служител - лице, което е с тях в трудово / служебно правоотношение, при условие, че служителят има юридическо образование /правоспособност/, независимо от характера на заеманата от него длъжност – „юрисконсулт” или друга длъжност. Разликата в длъжностите се проявява в това, че задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност „юрисконсулт” е наличието на юридическа правоспособност на лицето, каквото изискване може да не е налице по отношение на друга длъжност, изпълнявана от служител, притежаващ юридическо образование. И в двата случая законодателят приема, че за осъществяването на професионална защита на юридическите лица и едноличните търговци по делата е достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях служител.

Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, с които текстове се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът следва да е дал конкретни, точни, ясни и изчерпателни указания на страната за отстраняване на констатираните нередовности. Исковата молба, съответно жалбата не следва да бъдат върната поради неотстраняване на нередовности, за които на ищеца не са дадени конкретни и ясни указания. Указанията на съда следва да са дадени по такъв начин, че те да могат да бъдат възприети от страната еднозначно, да указват и начина, по който тя може да бъде отстранена, тъй като общите, неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото, съответно за връщане на жалбата.

В процесния случай настоящият състав счита, че указанията на ОСБлагоевград, дадени с Разпореждането от 24.02.2025 г., не са конкретни и ясни и не указват начина, по който нередовностите на частната жалба могат да бъдат отстранени. Препращането от съда към разпоредбата на чл.32 от ГПК не представлява точно посочване на недостатъка и начина, по който той следва да бъде отстранен, доколкото е видно, че по делото в полза на Ю. Т. П. е представено надлежно пълномощно от изпълнителния директор на НАП.

Ако съдът при преценката си за редовност на частната жалба е достигнал до 4 извода, че пълномощното по делото не е достатъчно да изпълни изискванията на чл.32 от ГПК, то същият е следвало да посочи ясно и конкретно, в какво се състои неизпълнението на изискванията на чл.32 от ГПК, както и че страната следва да представи доказателства за притежаването от страна на Ю. Т. П. на качеството юрисконсулт или лице с юридическо образование. Указанието на съда да се представи доказателство за надлежна представителна власт на пълномощника не е достатъчно пълно, доколкото пълномощното по делото е актът, създаващ представителната власт в полза на упълномощения, а дали същият отговаря на изискването за притежаване на юридическо образование е въпрос на второстепенна проверка и доказване от страната. В случая съдът не е указал на страната, че следва да докаже, че упълномощеното лице може, съгласно чл.32, т.3 от ГПК, да бъде пълномощник на НАП по пълномощие.

На следващо място и в допълнение следва да с изтъкне, че към процесната частна жалба е представено Удостоверение за правоспособност №791/12.10.2018 г., издадено от Министерство на правосъдието в полза на Ю.

Т. П., с което настоящият състав счита, че се доказва факта на притежаване не само на юридическо образование от процесуалният представител на НАП, което е предпоставка за придобиване на юридическа правоспособост, съгласно чл.294, ал.1 от ГПК, но и юридическа правоспособност.

С оглед изложеното, обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за надлежно администриране на частна жалба с вх.

№2921/21.02.2025 г. по описа на ОС-Благоевград, подадена от НАП, против Разпореждане №63/27.01.2025 г., постановено по делото.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 129 от 18.03.2025 г., постановено по т.д.257/2024 г. по описа на ОС- Благоевград, 17-ти състав.

5

ВРЪЩА делото на ОС- Благоевград за надлежно администриране на частна жалба с вх.№2921/21.02.2025 г. по описа на ОС-Благоевград, подадена от НАП, против Разпореждане №63/27.01.2025 г., постановено по т.д.257/2024 г. по описа на ОС- Благоевград, 17-ти състав.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6