Решение № 397 от 28.10.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Карлово, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101369 по описа за 2025 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.1 ГПК, предявен от В. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „***“ №***, чрез адв. С. Н. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, със законни представители М. Г. и М. К..

Ищецът твърди, че по изпълнителен лист от 08.12.2011г., издаден по ЧГД №1644/2011г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК: 130697606 следните суми:

305.35 лева – главница по Договор за кредит № PLUS-01257215; 20.94 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г., до 30.07.2009 г.; 78.00 лева – законна лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 14.10.2011 г.; 25.00 лева – разноски по делото за платена държавна такса; 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За събиране на сумата по горепосочения изпълнителен лист взискателят образувал изп. 1923/2012г. по описа на ЧСИ К. П., per. №824 КЧСИ.

1

След издаването на изпълнителния лист били извършени долуописаните действия по събиране на вземането на взискателя:

На 16.07.2012г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело.

На 15.09.2012г. е присъединен НАП по изпълнителното дело.

На 27.12.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение – невръчена.

На 27.12.2012г. е наложен запор на трудово възнаграждение, получавано в „ПАС Комерс ООД“.

На 27.12.2012г. е наложен запор на банкови сметки, получавано в „Алфа Банк“ АД.

На 31.01.2013г. е наложен запор на вземане от „Кредит Агрикол“ ООД.

На 31.01.2013г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, връчена на 11.02.2013г.

С печат на ЧСИ върху справка с изх. №4716/26.01.2015г. е насрочен опис за 22.02.2015г.

С печат на ЧСИ върху справка с изх. №11191/27.02.2015г. е насрочен опис за 13.03.2015г.

Изпратена е призовка на 11.03.2015г. до длъжника.

На 09.09.2015г. е постъпила молба с приложен договор за цесия от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД без приложено уведомление по чл.99 от ЗЗД

На 19.04.2016г. е изпратено съобщение до първоначалния взискател по изпълнителното дело, че същото е прекратено спрямо „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

На 19.04.2016г. е изпратено съобщение до „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

На 19.04.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Строй Комерс“ ООД.

На 27.04.2016г. е постъпил отговор от работодателя - трето задължено лице.

На 25.05.2016г. са постъпили 3,31 лв.

2

На 29.06.2017г. е постъпило искане от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за налагане на запор на банкови сметки.

На 11.08.2017г. е изпратено запорно съобщение до „БАНКА ДСК“ АД и съобщение до длъжника за предприетите изпълнителни действия.

На 22.06.2018г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи, без платени такси по т.20 от ТТРЗЧСИ.

На 27.08.2018г. е изпратена призовка до длъжника за опис на движими вещи, който не се е състоял, не са платени и авансови такси от взискателя.

На 27.08.2018г. е изпратено запорно съобщение до работодател „АДИСА“ 76 ЕООД.

На 06.12.2018г. е постъил отговор от работодател, че длъжникът не е служител на дружеството.

На 20.02.2019г. постъпва молба за извършване на опис, като такъв не е извършван, не са плащани и авансови такси от взискателя.

На 08.01.2020г. е постъпило плащане от длъжника в размер на 181,25 лв., с които са погасени платени авансови такси от взискателя и т.26 към ЧСИ К. П..

Насрочен е опис за 15.12.2021г., като са изпратени призовки до страните от дата 08.11.2021г., като опис не е извършван, не са заплащани и авансови такси.

На 15.12.2021г. е постъпила молба от длъжника по изпълнителното дело, с което уведомява ЧСИ, че не живее на адреса, на който е насрочен описа и няма движими вещи, както и че е хоспитализиран.

Насрочен е опис за 14.11.2023г., като са изпратени призовки до страните от дата 27.09.2023г. Описът не е извършван, не са заплащани авансови такси от взискателя.

С извършените плащания са погасявани единствено платени авансови такси по ТТРЗЧСИ, но не и суми по издадения изпълнителен лист.

Ищецът счита, че не дължи сумите описани в изпълнителния лист, тъй вземането е погасено по давност. В. Д. В. моли исковата молба да се счита като изрично волеизявление от негова страна, с което той се позовава на изтеклата погасителна давност.

3

Ищецът сочи, че съгласно актуалната задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Сочи, че давността, съгласно чл.116 б. „в“ от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно били изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

Ищецът твърди, че с Тълкувателно решение №3/2020г. по тълк. дело №3/2020г. на ОСГТК е прието, че: „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС“.

С оглед изложеното, ищецът счита, че давността на вземането последно е била прекъсвана на на 31.01.2013 г., когато е наложен запор на вземане от трето задължено лице „Кредит Агрикол“ ООД. Изпълнителното дело било прекратено по право на 31.01.2015г., още преди да бъде подадена молба за 4 конституиране като взискател по изпълнителното дело от страна на ответното дружество с приложения договор за цесия. След като изпълнителното дело е прекратено по право, то приетото с Тълкувателно решение №3/2020г. по тълк. дело №3/2020г. на ОСГТК разрешение било неприложимо. Давността на вземането за главница изтекла на 31.2015г., а на основание чл.119 от ЗЗД, били погасени и задълженията за лихви и разноски. Лихвите, за разлика от главницата, се погасявали с по-краткия 3-годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“, пр. второ от ЗЗД.

Извършените действия по изпълнителното дело, след като е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, не можели да прекъснат давността на вземането, а и следвало да се вземе предвид, че молбите от ответното дружество са подавани от лице без представителна власт, доколкото липсвало упълномощаване от страна на ответното дружество към подавалите по изпълнителното дело молби лица.

В допълнение ищецът посочва, че самите разпореждания на съдебния изпълнител за насрочване на опис, без да са реално извършвани и без да има заплатени авансови такси, не представлявали годни изпълнителни действия, които да прекъснат давността на вземането на взискателя. В тази връзка била и съдебната практика.

Съгласно съдебната практика двугодишният срок за перемпция започвал да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи било приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не можели да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Ето защо и исканите от ответника изпълнителни действия не били прекъснали нито срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нито давностните срокове за вземанията, тъй като исканите изпълнителни действия не са извършени и не са могли да бъдат извършени по причина, за която взискателят отговаря – неуведомяване за цесията и невнасяне на необходимите такси за изпълнението.

От данните по изпълнителното дело се установявало, че договорът за цесия е представен без приложено уведомление до длъжника за уведомяване 5 по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената цесия, като съдебният изпълнител е конституирал на осн.чл.429 от ГПК новия взискател по изпълнителното дело.

До датата на предявяване на иска с правно основание чл.439 от ГПК всички подавани молби по изпълнителното дело били от лица, без представителна власт, без да има представено пълномощно от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД към тях, както и липсвало потвърждаване на представителната власт на лицата, подали молбите по изпълнителното дело.

Ето защо подаваните молби с искане за предприемане на изпълнителни действия не прекъсвали давността на вземането на взискателя. Предвид горното, ищецът счита, че вземането на взискателя по изпълнителното дело е погасено по давност.

На следващо място, видно от материалите по изпълнителното дело било, че от една страна взискателят не е привнесъл авансови такси за извършване на изпълнителни действия, а наред с това липсвали и протоколи на съдебния изпълнител за извършван опис на движими вещи, т. е. изобшо съдебният изпълнител не бил посещавал постоянния или настоящия адрес на длъжниците по изпълнителното дело, за да се осъществи изпълнителният способ. В тази връзка поставянето на печат от съдебния изпълнител с текст:

„Насрочвам опис на движими вещи“ също не съставлявал годно изпълнително действие, което да прекъсне давността на вземането, тъй като липсвали призовки адресирани до страните, както и нямало посочени място и час, в които ще се извърши изпълнителното действие.

По отношение на липсата на редовно уведомяване на страната за извършената цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, ищецът счита, че нито молбата на цедента за конституиране на цесионера, нито последващите молби на цесионера за конституирането му и за предприемане на действия за принудително изпълнение, включително и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както и молбата за образуване на последващите изпълнителни дела, както и предприетите изпълнителни действия са годни да прекъснат срока на погасителната давност, тъй като по делото не са събрани доказателства длъжникът да е надлежно уведомен за цесията, а годни да прекъснат давността, съгласно разпоредбата на закона и т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС били само действия предприети от кредитора спрямо длъжника по отношение на конкретното вземане. Конституирането на цесионера като взискател по делото на основание настъпило частно правоприемство не било 6 действие, което прекъсва давността, тъй като не се касаело за конституирането на нов присъединен взискател по смисъла на чл. 456, 458, 459 ГПК (по негово искане или по право), а за частен правоприемник на досегашния взискател, на мястото на последния.