Решение № 282 от 08.07.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 328/2024
- Вид
- Решение № 282
- Подписан
- 08.07.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- Красимир Лесенски
Други актове по делото
- Протокол № 525 от 17.04.2024 · Красимир Лесенски
- Протокол № 746 от 10.06.2024 · Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178д · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200328 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ... от ... г. на Н. към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.178д от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на В. С. П. с ЕГН: ********** от гр.
Пазарджик, ул. „Д.Г.” № 99, ет.3, ап.7.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от В. С.
П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението. Излага допълнителни доводи. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща надлежно упълномощен представител. В писмото, с което са изпратени материалите по преписката в съда, се застъпва становище за потвърждаване на НП.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателката е наказана за това, че на ... г. в гр. Пазарджик, бул.
„Б.“ № 13 е паркирала собствения си лек автомобил „Н.К.“ с рег. № ... на място за хора с трайно увреждане. Това било установено от актосъставителя Й. И. и негов колега. Полицейските служители установили паркирания автомобил в близост до знак, указващ място за паркиране на автомобили на хора с трайно увреждане. Според свидетеля И. автомобилът на жалбоподателката не бил паркиран до самия знак, а на съседно място, като хоризонталната маркировка била много избледняла и не се виждало кои места са за хора с трайно увреждане. Пак според полицейския служител на мястото липсвало указание, че се касае за две места, предвидени за паркиране на хора с трайно увреждане. Самата жалбоподателката заявила пред полицейските служители, че видяла знака, но на него не е имало указание, че са повече от едно место за паркиране на хора с трайно увреждане и затова спряла встрани, като липсвала хоризонтална маркировка, която да указвала, че там също е такова място. Полицейският служител И. съставил АУАН на жалбоподателката, подписан и получен с възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
По делото е разпитан като свидетел Й. И., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля. Същите са ясни, категорични, логични, като се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Дадени от свидетеля показания са дадени от лице, което не е заинтересовано пряко от изхода на делото. Видно от показанията на свидетеля на мястото не имало указание, че се касае за две места, предвидени за паркиране на хора с трайно увреждане, като хоризонталната маркировка била много избледняла и не се виждало кои места са за хора с трайно увреждане. В тази връзка съдът изиска информация от община Пазарджик. От получения отговор е видно, че на мястото са предвидени две места за паркиране на хора с трайни увреждания, като 2 поставени знаци Д21 и Т17. В тази насока е приложена и снимка, като няма данни обаче дали към датата на нарушението и двата знака са били налични на мястото. Освен това е посочено, че Генералният план за движение на Община Пазарджик е приет през 2005 г. със срок на валидност 2010 г., като не се съдържа по обем и дейностите по хоризонталната пътна маркировка, съответно няма данни за положена такава.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
На жалбоподателката е вменено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП . В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката е паркирала собствения си лек автомобил „Н.К.“ с рег. № ... на място за хора с трайно увреждане в гр.
Пазарджик, бул. „Б.“ № 13. В същото време от показанията на полицейския служител - актосъставителя И. е видно, че на мястото не имало указание, че се касае за две места, предвидени за паркиране на хора с трайно увреждане, като хоризонталната маркировка била много избледняла и не се виждало кои и колко места са за паркиране на хора с трайно увреждане. В същото време жалбоподателката е била спряла не пред самия знак, а на съседно място. От писмото на Община Пазарджик е видно, че на мястото са предвидени две места за паркиране на хора с трайни увреждания, като поставени знаци Д21 и Т17, но липсват данни дали и двата са били налични към датата на нарушението, като няма и данни за положената хоризонталната пътна маркировка. При това положение твърденията на жалбоподателката пред полицейските служители, че не е имало указания, че местата за паркиране на лица с трайни увреждания са повече от едно и съответно е липсвала хоризонтална маркировка, поради което тя е възприела знака и е паркирала не пред него, а в съседство, отговарят на действително случилото се, тъй като се потвърждават както от показанията на полицейския служител И., така и от получената информация от Община Пазарджик.
Ето защо от обективна страна деянието по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е извършено, но от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателката е действала виновно и 3 съответно не е налице субективният елемент от състава на административното нарушение. Обстоятелството, че лекият автомобил е бил паркиран на място за хора с трайно увреждане в гр. Пазарджик, бул. „Б.“ № 13 и това е било известно на жалбоподателката, като елемент от състава на ангажираната отговорност, подлежи на установяване и доказване по категоричен и несъмнен начин. Доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху АНО.
Последният не ангажира никакви доказателства в тази насока, като дори от показанията на актосъставителя И. не може да се извлече, че жалбоподателката е била наясно, че в гр. Пазарджик, бул. „Б.“ № 13 са били налице две места за паркиране на хора с трайно увреждане и въпреки това е паркирала собствения си лек автомобил „Н.К.“ с рег. № ... на едно от тях.
Точно обратното - категорично от показанията на полицейския служител И. се установява, че жалбоподателката е паркирала на съседно място след знака, като не е имало указания, че местата за паркиране на лица с трайни увреждания са повече от едно и съответно е липсвала хоризонтална маркировка за това обстоятелство. При това положение е налице явно само едно предположение от страна на АНО, че деянието е извършено и от субективна страна.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установи жалбоподателката да е била наясно към момента на паркиране на автомобила на процесната дата, че прави това на място, определено за паркиране на хора с трайно увреждане. Липсват доказателства в тази насока.
Извършването на деянието от субективна страна подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният не ангажира доказателства в тази насока, поради което не е налице субективния елемент на извършено нарушение. По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателката, като е приложен договор за 4 правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., като са представени и доказателства за плащането му. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати сумата от 480 лв. на жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Н. към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.178д от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на В. С. П. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „Д.Г.” № 99, ет.3, ап.7.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на В. С. П. с ЕГН:
********** от гр. Пазарджик, ул. „Д.Г.” № 99, ет.3, ап.7 сторените по делото разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5