Решение № 56 от 21.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. ХАСКОВО, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500050 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №187/30.Х.2023 г. постановено по гражданско дело №240/2023 г. Районен съд-Свиленград осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша" № 2, да заплати на С. Е., гражданин на Република Турция, роден на **********г., с адрес за призоваване: гр.***, ул.*** чрез пълномощника си адвокат И. А. И. от АКХасково, сумата 500,00 (петстотин) лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано о т 04.05.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.242, ал.1, б. „д" от НК - по Досъдебно производство № 7/2021 г. по описа на ТО 1

„МРР Южна морска", представляващо преписка вх.№ 344/2021 г. на Окръжнапрокуратура - Хасково, което наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор, като отхвърля иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 600,00 лева до пълния предявен размер от 20000,00 лева.

С решението се осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша" № 2, да заплати на адвокат И. А. И. от АК-Хасково, с ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, сумата 57,50 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност.

С решение №188/30.Х.2023 г. постановено по гражданско дело №240/2023 г. Районен съд-Свиленград допуска поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 187/30.Х.2023 г., така че в отхвърлителната част на диспозитива на съдебното решение,вместо:

"Отхвърля иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 600,00 лева до пълния предявен размер от 20000,00 лева.“ да се чете "Отхвърля иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 500,00 лева пълния предявен размер от 20 000,00 лева." С определение №710/19.ХII.2023 г. постановено по гражданско дело №240/2023 г. Районен съд-Свиленград изменя постановеното по делото Решение № 187 от 30.10.2023 г, в частта му за разноските, имаща характер на определение, така че:

„Осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.

„Витоша" № 2, да заплати на адвокат И. А. И. от АК - Хасково, с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, сумата 400,00 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.".

Обстоятелства по въззива

Представена е въззивна жалба от С. Е., гражданин на Република Турция, роден на **********г. чрез процесуалния му представител адв.И. И. против решение №187/30.Х.2023 г. постановено по гражданско дело №240/2023 г. на Районен съд-Свиленград,с която се иска отмяната му в обжалваната част за 2 отхвърлянето на предявената осъдителна претенция над присъдената сума от 500 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.,като неправилно и незаконосъобразно.

Присъденият от съда паричен еквивалент на неимуществените вреди,които следва Прокуратурата на Република България да обезщети от 500 лв. били явно несправедлив и несъответстващ на преживяното от въззивникът-над два месеца бил със статут на обвиняемо лице за тежко умишлено престъпление,мярка за неотклонение, с наложена забрана за напускане пределите на страната,лишен от пастпорта си и правото си на труд,от възможността за свободно придвижване,включване в регистрите за криминално проявени лица чрез полицейска регистрация,задържане на МПС чрез което си изкарвал прехраната като шофьор.Дори да се приемело,че става дума за обичайните вреди от повдигане на обвинение,които се презумирали,присъдения размер на обезщетение бил изключително занижен и несъобразен с хипотезата на чл.52 от ЗЗД.

Насрещната страна Прокуратура на Република България представя отговор на въззивната жалба,с която извежда неоснователността на същата.Присъденото обезщетение било адекватно на преживените вреди от ищееца,поради което и постановеното решение на РС-Свиленград следвало да се потвърди като правилно.Излагат се подробни доводи в тази насока.

Правни съображения

В рамките на инициираната от въззивника второинстанционна проверка н а съдебното решение на Районен съд-Свиленград се установи,че същото е допустимо и валидно в рамките на проведения служебен контрол,изискуем от чл.269 от ГПК.В тази насока не се излагат и доводи от страните.Основното искане на въззивника е насочено към правилността на съдебния акт,обосновано с неправилното прилагане на закона по отношение размера на присъденото обезщетение на неимуществени вреди,което било занижено и не отговаряло на правилата на чл.52 от ЗЗД

Между страните няма спор по установените факти по делото,а и същите еднопосочно се извличат от събраните надлежно относими,допустими и необходими доказателства относно предмета на делото по чл.153 о тГПК,като в тази насока е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца в 3 рамките на процесуалната му доказателствена тежест съобразно чл.154 от ГПК.Установената фактическа обстановка извежда,че действително са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България,тъй-като е осъществена хипотезата на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ спрямо въззивника.

Така досъдебното производство № 7/ 2021 г. описа на ТО „МРР Южна морска", е образувано за престъпление по чл.242, ал.I, б. „д" от НК - за това, че на 27.II.2021г., през ГКПП „Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл.

Хасково, с товарен автомобил марка „ДАФ", с влекач с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, са пренесени през границата на страната, от Република.Турция в Република България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, а именно: 14868 броя опаковки от по 200 грама, съдържащи изделие за пушене с водна лула /наргиле/, марка „Ramses Royal", с общо тегло на всички опаковки 2973,60 кг., на обща стойност 1 011 024 лева.

С постановление от 28.II.2021 година С. Е. е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление и му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари" в размер на 10 000,00 лв.Чрез дадените обяснения по това дело въззивникът,сочи че,като водач на автомобила има задължение да достави натоварената в камиона стока от началната до крайната точка на дестинацията, и при митническите проверки да представи придружаващите товара документи, предадени му от изпращача,като не се признава за виновен.

С постановление на прокурор при ОП - Хасково от 28. II.2021 г., на С. Е. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България", с друг такъв акт на прокурор при ОП-Хасково от същата дата временно му са отнети документите за задгранично пътуване - до приключване на наказателното производство.С протокол за отговорно пазене от 18.III.2021г. товарният автомобил марка „ДАФ", с влекач с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, ведно с два броя талони и един брой контактен ключ, са предадени за съхранение в склад на Агенция „Митници" в ТД „Южна морска“.

В хода на това досъдебно производство са извършени поредица процесуално-следствени действия-оглед на местопроизшествие, оглед на 4 веществени доказателства, разпити на свидетели, назначаване на стокова оценъчна и техническа експертизи и др., без обвиняемото лице да участва в същите.

На 27.IV.2021 г. с постановление влязло в сила на 04. V.2023 г. на прокурор при ОП - Хасково г. наказателното производство по ДП № 7/ 2021 г. описа на ТО „МРР Южна морска" е прекратено,мярката за неотклонение „гаранция в пари" и мярката „забраната за напускане на пределите на Република България" са отменени.

Прекратяването на досъдебното производство водено против С. Е. е обусловено от липсата на доказателства за обективни и субективни признаци на престъплението, за което на ищеца е повдигнато обвинение,като е прието че в случая лицето, подало митническата декларация подлежи на административна санкция,и липсвали доказателства за пряк умисъл у ищеца.В акта на прокуратурата е изведено,че за извършеното деяние митническите служители са съставили на ищеца Акт за установено административно нарушение № 158/27.02.2021г., квалифицирано като такова по чл.233, ал.III от ЗМ.

Предвид на изведените обстоятелства прокуратурата е станала страна по материално-правно отношение на деликтна основа,тъй-като с описаните противоправни действия е причинила вреди от неимуществено естество на пострадалия С. Е..Поради статута на делинквента и увредения, и начина на пораждане на щетите, увреждането попада в обхвата на действие на особения ЗОДОВ. Безспорни са автора на противозаконните действия и причинната връзка с интервенирането в правната сфера на въззиваемия в изцяло негативен аспект.В продължение на над два месеца-за времето от 27. II.2021 г. до 04.V.2021 г. С. Е. неоснователно е бил обект на наказателно преследване, което в последствие е прекратено, с обвинение за тежки умишлени престъпления,наказуеми с кумулативно налагане на наказания „Лишаване от свобода“ от три до десет години и с „Глоба“ от двадесет хиляди до сто хиляди лева,предвид санкционната норма на чл.242 ал.I б.“Д“ от НК.

Следва да се съобрази,че самото повдигане на обвинение и участие в наказателно производство обуславят единствено отрицателни преживявания и очаквания-предстояща наказателна репресия,търпене на процесуалните ограничения,участие в процесуални действия ,което е съществена личностна 5 принуда, нарушаваща основните човешки права.Ищецът е адресат на обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.242 ал.I б.“Д“,чиято санкционна част предвижда значителна по степен и вид наказателна репресия-кумулативно налагане на наказания „Лишаване от свобода“ от три до десет години и с „Глоба“ от двадесет хиляди до сто хиляди лева.Самото очакване от страна на обвиняемото лице на осъществяване на тази заплаха е твърде интензивна негативна интервенция в правната му сфера.Следва да се съобрази и че С. Е. е чужд гражданин с повдигнато обвинение в чужда на него страна,което обстоятелство само засилва негативните му преживявания.От друга страна спрямо него е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева,която е значителна като сума,създава сериозни затруднения по осигуряването й, и допълнително утежнява положението му.Същевременно му е наложена забрана да напуска пределите на страната и му се отнема и паспорта,с което същият се лишава от възможността да пътува в Република Турция при близките си,да упражнява правото си на труд,да получи подкрепа от познати и роднини,което още повече катализира отрицателните му преживявания.Впрочем самото престъпление,за което е водено досъдебното производство, е пряко свързано с осъществяваната трудова дейност от Е. като водач,осъществяващ международни превози,поради което и неизбежно за него са формирани негативни репутационни щети в трудовата му дейност.За периода на воденото досъдебно производство Е. е принуден да остане против волята си в Република България,да е на разположение на водещите досъдебното производство органи,да си осигури подслон,без възможност обаче да си осигури прехраната и доходи.Тези обстоятелства взети в своята цялост извеждат значителна по степен отрицателна модулация на живота на С. Е. във всичките му аспекти-човешки,семеен,приятелски,трудов и т.н. продължила със сигурност повече от два месеца.Следва да се посочи и че от самото начало на досъдебното производство ищецът твърди,че няма отношения към повдигнатото обвинение и че е невиновен,каквото се установява и след повече от два месеца,видно от прекратителното постановление на прокуратурата,обсъдено по-горе.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси на конкретното обвиняемо лице. Вредите се изразяват в нравствените, 6 емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,респ. производството е прекратено, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,като се накърняват моралните и нравствените ценности у личността.