Решение № 662 от 11.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Велико Търново, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500600 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подадена чрез пълномощника му адв. Пл. А. от АК - Плевен срещу решение № 587/02.05.2023г. по гр.д. № 2212/2022г. на ВТРС, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди в размер на 2464, 58 лв. по договор за автомобилна застраховка „Каско+“ от 25.03.2022г., както и в частта за присъдените разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Развиват се доводи, че кражбата на катализатора на автомобила не е покрит застрахователен риск, тъй като съгласно клаузата на т. 2.2.3 от раздел II ОУ не се покриват частични щети вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли, както и че по клаузата на т.2.3 от ОУ покрит риск е единствено отнемането на цялото МПС чрез кражба или грабеж. В тази връзка се изтъква, че е налице изрично уговорено изключение от застрахователното покритие на полицата относно отнемането на отделни части, агрегати, възли или детайли на застрахованото МПС.

Възразява се, че след като кражбата на катализатора е изключен застрахователен иск жалбоподателят правилно и законосъобразно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408 ал. 1 т. 4 КЗ. По тези съображения се сочи, че неправилно районният съд е присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди, поради което се иска отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявената искова 1 претенция. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК ответникът по жалбата е подал отговор по нея, с който оспорва същата като неоснователна. Заема се становище, че по клаузите „Супер“ и „Кражба и грабеж на цялото МПС“ покрити застрахователни рискове са събития, които могат да доведат както до пълна, така и до частична щета на застрахованото МПС. Развиват се съображения, че правилно районният съд въз основа на заключението на вещото лице е приел, че процесния катализатор не е агрегат, възел или детайл на застрахованото МПС, за да намери приложение изключението по т. 2.2.3 от раздел II ОУ. В тази връзка се акцентира, че в посочената клауза липсва като изключен риск „отнемането на части“ от МПС, както сочи въззивникът в жалбата си.

Изтъква се, че при тълкуване на договора в съответствие с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД се стига до извода, че кражбата на катализатора не попада в приложното поле на клаузата за изключени рискове. С тези доводи се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение в атакуваната му част с присъждане на разноски

В останалата си част, с която предявения иск с правно основание чл. 405 ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 3535, 42 лв., представляваща разлика между уважения размер на иска и пълния предявен разме, решение № 587/02.05.2023г. по гр.д. № 2212/2022г. на ВТРС, поради необжалването си, е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 405 ал. 1 КЗ за осъждане на ответния застраховател да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 6 000 лв. за претърпени от него имуществени вреди, причинени от настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договор за автомобилна застраховка „Каско+“. В исковата молба се твърди, че с комбинирана застрахователна полица № ***, валидна от 25.03.2022г. до 24.03.2023г., притежавания от ищцата л.а. *** е застрахован по рисковете включени в клаузата „Кражба и грабеж на цяло МПС“. Сочи се, че в периода 06.05.2022г. – 11.05.2022г. е настъпил покрит застрахователен риск – кражба на катализатор на автомобила, за 2 разследването на която било образувано досъдебно производство, спряно с постановление на наблюдващия прокурор от 30.06.2022г. Изтъква се, че ответният застраховател бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 12.05.2022г., но с писмо от 20.05.2022г. същият отказал да плати застрахователно обезщетение, тъй като сключената застраховка „Каско“ не покривала частини щети. Ищцата смята, че кражбата на катализатор не е изключен риск, съгласно клаузата на т. 2.2.3. от раздел II „Каско“ на ОУ към застрахователния договор, тъй като не представлява възел, агрегат или детайл, а трайно закрепена част на автомобила. По тези съображения отправя искане до съда за присъждане на застрахователно обезщетение в горепосочения размер на претърпените от нея имуществени вреди, ведно със сторените съдебни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане „Каско +“ по отношение на процесния л.а. със посочения от ищеца срок на действие, както и че последният го е уведомил на 12.05.2022г. за извършената кражба на катализатора. Не оспорва, че е отказал заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в случая не е налице покрит застрахователен риск. В тази връзка, позовайвки се на клаузата на т.2.2.3 от раздел II „Каско“ на ОУ към застрахователния договор, ответникът счита, че частичните щети вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли са извън застрахователното покритие на имуществената застраховка. Акцентира, че покрит риск по нея е само кражбата на цялото МПС, поради което в случая не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. С тези аргументи се иска отхвърляне са иска и присъждане на разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на приетите съдебни експертизи, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото се установява, че с комбинирана застрахователна полица № *** между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+“ , с клауза „Пълно каско“, по отношение собствения на ищцата л.а. ***, със срок на действие 25.03.2022г. - 24.03.2023г. Според приложимите към договор Общи условия /ОУ/ клаузата „Пълно каско“ включва покритие за всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузите „Супер“ и „Кражба и грабеж на цялото МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, включително умишлен палеж или взривяване на МПС, кражба чрез взлом на застраховано стационарно мултимедийно оборудване в МПС на единична стойност до 5 % от застрахователната сума.

В периода 06.05.2022г. – 11.05.2022г. е извършена кражба на катализатора на застрахованата вещ, за което е образувано ДП № 468/2022г. на РУ В. Търново.

Разследването по същото е спряно с постановление на наблюдващия прокурор от 30.06.2022г., поради неразкриване на извършителя. Ищцата е уведомила ответния застраховател за настъпилото събитие, при когото е образувана преписка по щета № 44010412212151/12.05.2022г. Извършен е опис – заключение по щетата, в който е отразено, че лиспва катализатора на застрахования автомобил. С уведомление от 20.05.2022г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение по заведена пред него щета, тъй като в случая не е налице покрит застрахователен риск съгласно клаузата на т.2.2.3., Раздел II от ОУ по застраховака „Каско+“.

3

От удостоверение от 06.06.2022г. и от заключението на първоначално изслушаната СОЕ се установява, че застрахованият автомобил фабрично е бил произведен с катализатор, категория Евро 5А. Според вещото лице катализаторът е устройство, което се намира в изпусквателната система на автомобила и основната му роля е да пречиства отработените вреди газове. Същият е съставна част от ауспуховата система на МПС-то и не може да работи самостоятелно и отделно от нея. Вещото лице е констатирало, че в случая катализаторът е отнет чрез разрязване на тръбата на ауспуха със саблен трион. Същото е изчислило, че по средни пазарни цени без предвидено овехтяване стойността на причинената щета към датата на деянието възлиза на 2616 лв. с ДДС. С допълнително заключение същото вещо лице е посочило, че според приложената по делото проформа фактура от 11.01.2023г. пазарната стойност на катализатора със съпътстващите го елементи без овехтяване възлиза на 5158, 82 лв. с ДДС, а с предвидено овехтяване към датата на събитието възлиза на 2506, 57 лв. с ДДС респ. на 2406, 49 лв. с ДДС към датата на съдебното заседание.

Според заключението на повторната СОЕ пазарната стойност на действителния размер на вредата /катализатор и съпътстващи елементи/ към датата на застрахователното събитие – 06.05.2022г. възлиза на 2464, 58 лв. респ. в размер на 4738, 87 лв. към същата дата, при отнемане не само на катализатора, но и на сензорите на ламбда сондите.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. При предявен иск с правно основание чл. 405 ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за имуществено застраховане и че в срока на действието му е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди. Ищецът следва да докаже още действителната стойност на тези вреди към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за тях, като му е представил уговорените с него документи за определяне и изплащане на обезщетението.

От събраните по делото доказателства, а и тези обстоятелства не са спорни между страните и се признават от ответника, се установява, че същите са обвързани от валидно сключен договор за имуществената застраховка „Каско +“ с клауза „Пълно каско“, който е регламентиран от ОУ, като обект на застраховане по него е собственият на ищцата л.а. ***. Безспорно се установи по делото, че в срока на действие на застрахователното покритие /25.03.2022г. - 24.03.2023г./ е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в кражба на катализатора на застрахованата вещ. Към настоящият момент образуваното за разследване на процесната кражба ДП е спряно с постановление на наблюдващия прокурор, поради неразкриване на извършителя й. Не е спорно между страните, че застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което при последния е заведена преписка по щета, която е приключила с отказ да се изплати застрахователно обезщетение, поради липсата на покрит риск съгласно клаузата на т.2.2.3., Раздел II от ОУ по застраховака „Каско+“ .