Решение № 7424 от 26.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7424 гр. София, 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110149298 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д. И. Д., ЕГН **********с постоянен адрес в гр. С, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 с-в Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от ....... - Управител, e-mail:

**********, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ...........

С исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 49298/2022 година по описа на Софийски районен съд, ищецът твърди, че на 28.09.2021г. е сключил договор за паричен заем № 4271044 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в размер на 2000.00 лева, с месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 40 % и размер на месечния лихвен процент, който не е посочен.

Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на договора, между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ищецът и ответното дружество е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4271044, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1000 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноската по договора за кредит.

Твърди се още, че в договора за поръчителство, ишецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, което пък от своя страна било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите 1 по процесния договор.

Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД единствено е овластено фактически да получи плащането, от което ищецът твърди, че следва материалната легитимация на ответното дружество да отговаря по процесната претенция.

Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор.

С исковата молба се излагат аргументи, че сключеният между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател и ищеца като заемател договор по своята правна характеристика е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици следва да важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Изхождайки от това, ищецът твърди още, че с характеристики на потребителски договор е и сключеният договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставя на практика неосъществими за потребителя изисквания предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер и не е оправдано очакването, че ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.

Ищецът счита, че с поставянето на изначално неизпълними изисквания длъжникът е принуден да ползва обезпечение от одобрено от заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД дружество – в случая това е ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора по договора за заем.

Ищецът твърди, че с невключването на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР ответникът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В конкретния случай се посочва, че ГПР е 41,73 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Счита, че ако това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Ищецът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4271044 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, а просто задължението му от едното дружество се прехвърля към другото, като двете дружества са свързани.

Счита, че в нарушение с чл. 138 ЗЗД и съдебната практика договорът за поръчителство е бил сключен между главния длъжник и поръчителя, вместо между поръчителя и кредитора.

Навежда доводи за нищожност на поръчителството поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че с оглед обстоятелството, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а се цели допълнителното му оскъпяване, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищецът навежда доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради накърняване на добрите нрави и защото уговореното възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, с което е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск за 2 прогласяване на нищожност, навежда доводи за злоупотреба с права и моли за прекратяване на производството по установителния иск.

Ответникът счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство са неоснователни по съображения, че ответното дружество е финансова институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, поради което приложение следва да намери уредбата на Търговския закон.

Оспорва се твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Файненшъл България“ ЕООД е лишен от правно основание.

Ответникът оспорва, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави, като се позовава на свободата на договаряне и излага аргументи за необоснованост на исковата молба.

Оспорва се твърдението, че престациите по така сключения договор за поръчителство за нееквивалентни, тъй като отговорността на дружеството поръчител може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение.

Ответникът оспорва твърденията, че на потребителя не е бил оставен друг избор освен да сключи процесния договор за поръчителство, тъй като такова изискване не е установено в Договора за паричен заем.

В отговора на исковата молба се оспорват твърденията за неспазване на нормите на ЗПК, като ответникът счита, че ЗПК не е приложим към процесния договор за поръчителство.

С исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 49306/2022 година по описа на Софийски районен съд, ищецът твърди, че на 16.06.2021г. е сключил договор за паричен заем № 4175514 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 400.00 лева, с месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 35 % и размер на месечния лихвен процент, който не е посочен.

Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на договора, между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ищецът и ответното дружество е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4175514, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 100 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноската по договора за кредит.

Твърди се още, че в договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, което пък от своя страна било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД единствено е овластено фактически да получи плащането, от което ищецът твърди, че следва материалната легитимация на ответното дружество да отговаря по процесната претенция.

Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор.

С исковата молба се излагат аргументи, че сключеният между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател и ищеца като заемател договор е по своята правна характеристика е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и 3 последици следва да важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Изхождайки от това, ищецът твърди още, че с характеристики на потребителски договор е и сключеният договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставя на практика неосъществими за потребителя изисквания предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер и не е оправдано очакването, че ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лицапоръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.

Ищецът счита, че с поставянето на изначално неизпълними изисквания длъжникът е принуден да ползва обезпечение от одобрено от заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД дружество – в случая това е ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора по договора за заем.

Ищецът твърди, че с невключването на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР ответникът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В конкретния случай се посочва, че ГПР е 41,73 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Счита, че ако това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Ищецът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4175514 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, а просто задължението му от едното дружество се прехвърля към другото, като двете дружества са свързани.

Счита, че в нарушение с чл. 138 ЗЗД и съдебната практика договорът за поръчителство е бил сключен между главния длъжник и поръчителя, вместо между поръчителя и кредитора.

Навежда доводи за нищожност на поръчителството поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че с оглед обстоятелството, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а се цели допълнителното му оскъпяване, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищецът навежда доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради накърняване на добрите нрави и защото уговореното възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, сс което е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск за прогласяване на нищожност, навежда доводи за злоупотреба с права и моли за прекратяване на производството по установителния иск.