Решение № 226 от 13.08.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. гр. Добрич, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20243200500479 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от Община Добричка, БУЛСТАТ 000852188 и адрес гр.

Добрич, ул. „Независимост“ № 20, представлявана от кмета С.И.Г., чрез пълномощника адв. В.Г. – АК Добрич, длъжник по изпълнително дело № 20248110400035 по описа на ЧСИ № 811 Н.Ж., срещу постановление на съдебния изпълнител от 11.03.2024г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника с искане за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя до размер от 200 лева.

В жалбата се поддържа, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК намира приложение в изпълнителния процес с оглед систематичното място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски. Осъщественото от адвоката на взискателя процесуално представителство в изпълнителното производство се ограничило до сезиране на съдебния изпълнител с молба с принудително изпълнение, с оглед последвало погашение на дълга.При липса на активна защита по движение на делото след образуването му претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следвало да бъдат намалени до такива само за образуване на изпълнителното производство, чиито нормативно установен минимум, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизал на сумата от 200 лева. Възнаграждение в посочения размер било съизмеримо с положените от адвоката процесуални усилия по завеждане на делото с оглед това, че последното не е фактически и правно 1 сложно, поради което определяне на възнаграждение в по-висок размер не би било обосновано. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде намален размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева до размер от 200 лева.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от насрещната страна Д. И. Д., чрез адв. И.Ц. – АК Добрич, с което се твърди, че след образуване на изпълнителното дело са предприети и извършени действия с цел удовлетворяване на взискателя – изготвяне на становище с вх. № 386/28.01.2024г., като едва след неговото представяне на длъжника последният е предприел действия по удовлетворяване на паричното вземане именно под страх от налагане на запор на сметките на общината, което би затруднило изцяло нейното функциониране. Изразява становище, че адвокатското възнаграждение е заплатено от взискателя в началото на изпълнителния процес, при липса на яснота относно развитието му, усложненията в същото и продължителността му, а длъжникът се възползвал чрез различни процесуални възможности, за да не приключи изпълнението поради плащане като подаване на възражение, иницииране на съдебни производства. Заплатеното адвокатско възнаграждение било в минимален размер и обезпечавало адекватното участие на процесуалния представител на взискателя във всяка една фаза от развитието на изпълнителното производство. Моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на постановлението на ЧСИ Ж. като правилно и законосъобразно.

Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение съответствал она минималния размер по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не било налице прекомерност и същото не следвало да бъде намалявано на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Изпълнително дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ № 811 Н.Ж. е образувано на 05.02.2024г. по молба от Д. И. Д. срещу длъжника Община Добричка и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 26.01.2024г. по ч.гр.д. № 1199/2021г. по описа на Районен съд – Добрич.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника на 09.02.2024г. и получена от него на 12.02.2024г., като срокът за доброволно изпълнение е бил до 26.02.2024г. включително.

На 19.02.2024г. е постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското възнаграждение на взискателя и е поискано същият да 2 бъде редуциран на основание чл.78, ал.5 ГПК до 200 лева.

Взискателя е уведомен за подаденото възражение и в указания му от съдебния изпълнител срок е подал становище с вх.№ 386/21.02.2024г., с което поддържа, че възражението на длъжника е неоснователно.

В представеното копие от изпълнително дело липсват данни кога е извършено плащане от длъжника на задълженията му, включително и плащането не е отбелязано върху изпълнителния лист, но от платежно нареждане от 26.02.2024г. се установява, че към този момент вземането на взискателя е събрано в пълен размер и съдебния изпълнител е изплатил сума в размер на 908.28 лева.

С обжалваното в настоящето производство определение от 11.03.2024г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възраженията на длъжника Община Добричка с искане за намаляване адвокатския хонорар на взискателя до размер от 200 лева.

Постановлението е връчено на длъжника на 13.03.2024г. и жалбата срещу същото е подадена на 26.03.2024г., при спазване на законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските, който по съдържание съставлява „постановление“ на изпълнителя по разноските.

Жалбата е подадена от надлежна страна по делото – длъжник по изп. дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ Н.Ж., рег. № 811, срещу подлежащо на обжалване действие от страна на длъжника, съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Подадена е на 26.03.2024г., в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК.

С разпоредбата на чл.79 ГПК е въведено общо правило, че разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, като са въведени и три изключения – делото се прекрати на основание чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Приложение при присъждането на разноските в изпълнителното производство намира също разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като длъжникът разполага с правото да възрази против платеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност и да поиска да бъде присъдено в редуциран размер, което е сторено от длъжника пред съдебния изпълнител.

В Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) са предвидени минимални размери на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева (чл.10, т.1 НМРАВ) и за процесуално 3 представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в определяем размер според материалния интерес по делото (чл.10, т.2 НМРАВ).

От съдържанието на двете разпоредби следва, че възнаграждението по чл.10, т.2 НМРАВ се дължи при извършване на допълнителни спрямо образуването и същински действия по принудително събиране на парични вземания. В настоящия случай, паричното задължение на длъжника е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, поради което не са предприемани действия по принудително изпълнение и възражението на длъжника за прекомерност на заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение се явява основателно.

Възможността за налагане на запор от съдебния изпълнител и изпращане на запорното съобщение до третото лице едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника (чл.507, ал.1 ГПК) има за цел да попречи на длъжника да се разпореди с вземанията си в срока за доброволно изпълнение и с това да осуети или затрудни, но пристъпване към същинско принудително изпълнение и необходимостта от процесуално представителство и защита за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е възможно едва след изтичане на срока за доброволно изпълнение, по аргумент от чл.428, ал. 2 ГПК. В цитираната разпоредба се въвежда задължение за съдебния изпълнител да уведоми длъжника за наложените запори и възбрани, както и да го предупреди, че ако в дадения срок не изпълни задължението, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В този смисъл и трайната съдебна практика, напр. Решение № 4675/03.08.2024г. по в.гр.д. № 4795/2024г. по описа на СГС, Решение № 71/06.03.2023г. по в.гр.д. № 80/2023г. по описа на Окръжен съд – Русе, Решение № 460/26.04.20204г. по в.гр.д. № 787/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна и др.

На следващо място, в постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 се приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. В този смисъл, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери, а възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и на действително извършената работа. Предвид, че взискател е адвокат вписан в АК – Добрич, пълномощника на взискателя е съдружник с него в адвокатско дружество, длъжник е община и в кратък период от време са образувани общо четири изпълнителни дела, по които е последвало плащане в срока за доброволно изпълнение и преди предприемане на същински действия по принудително изпълнение, то заплатеното адвокатско възнаграждение в 4 размер на 400 лева за защита по изп. дело № 35/2024г. по описа на ЧСИ № 811 Н.Ж. се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и следва да бъде редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК до размер от 200 лева.

По изложените съображения, обжалваното постановление на съдебния изпълнител от 11.03.2024г. се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Община Добричка постановление от 11.03.2024г. на ЧСИ № 811 Н.Ж., постановено по изпълнително дело № 20248110400035, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20248110400035 до размер от 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5