Определение № 1131 от 16.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1131 гр. Благоевград, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501036 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Профи кредит ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №49, бл.53Е, вх.В, против Разпореждане № 2529 от 21.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2081/2024 г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: над уважения размер от 1 690,80 лв. /хиляда шестстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 2 323,12 лв. /две хиляди триста двадесет и три лева и дванадесет стотинки/ по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40009746949 от 26.05.2022г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Л. С. С.; 1 151, 92 лв. /хиляда сто петдесет и един лев и деветдесет и две стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024 г.; 309, 40 лв. /триста и девет лева и четиридесет стотинки/ лихва за забава за периода от 26.08.2022г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; сумата от 303, 34 лв. /триста и три лева и тридесет и четири стотинки/ - законна лихва за периода от 06.03.2024 г. /дата на изтичане на погасителния план/ до 29.07.2024 година.

Недоволен от разпореждането в атакуваните части е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за въпросните суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Е.К.И. за следните суми: сумата от 2323,12 лв. /две хиляди триста двадесет и три лева и дванадесет стотинки/ неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40009746949 от 26.05.2022г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Л. С. С.; - сумата от 1 151, 92 лв. /хиляда сто петдесет и един лев и деветдесет и две стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024 г.; - сумата от 882, 89 лв. /осемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; - сумата от 1 110, 06 лв. /хиляда сто и десет лева и шест стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси; - сумата от 20, 00 лв. /двадесет лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.09.2022 година; - сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 27.05.2023 година; - сумата от 309,40 лв. /триста и девет лева и четиридесет стотинки/ лихва за забава за периода от 26.08.2022г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; - сумата от 303, 34 лв. /триста и три лева и тридесет и четири стотинки/ - законна лихва за периода от 06.03.2024 г. /дата на изтичане на погасителния план/ до 29.07.2024 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото. Основал се е на представения договор за потребителски кредит.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт в обжалваната част.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава, а напротив, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за 2 потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерът на ГПР (45.5 %) обаче не съответства на действителния размер, поради което правилно ГПР е приет от районния съд за нищожен. Този извод се обосновава от обстоятелството, че той не включва възнаграждението за предоставянето на пакет от допълнителни услуги. В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това, въпросните клаузи от ДПК, позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочените възможности, несъмнено имат неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно непропорционални на размера на отпуснатия заем - сумата за „Фаст“ е над 1/3 от размера на кредита, а пък тази за „Флекси“ дори възлиза на цели 80 % от заема, което категорично сочи на непропорционалност /въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./.

По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. С прибавянето на сумата за предоставянето на пакет от допълнителни услуги ГПР надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал.4 ЗПК и по арг. от ал.5 от същия се явява нищожен. Оттук и недължимостта на предвидените суми за възнаградителна лихва, а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни. В договора страните са уговорили възнаграждение, дължимо от длъжника за пакет от услуги, които липсват данни да са ползвани. Същите са изброени изчерпателно, като право на длъжника, но с уговорката че е възможно да ги ползва всички или по отделно. Същевременно цената им е уговорена глобално, а не индивидуално, което е в разрез с изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК, предвиждащ видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени.Липсата на яснота за всяка от услугата, индицира отсъствието на възможност за длъжника да влияе върху съдържанието на горните клаузи.

Освен това, договора предвижда предварително плащане,т.е. за бъдещи неясно формулирани несигурни събития. И след като не се установи потребителя да се е възползвал от някоя от изброените възможности, то липсват и основания за претендирането им. Нещо повече, договорено е възнаграждение за кредитора, което длъжника дължи за практически гарантирани му от законодателя възможности.

Не на последно място следва да се отбележи противоречието на договора със забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед изложеното и съпоставката с уговорения начин за събиране сумата - като част от ежемесечната вноска по 3 кредитния договор, недвусмислено го окачествява като средство за заобикаляне на закона, с оглед набавянето на допълнителни плащания, извън договорените и законово предвидените възможности. Следователно, налице е неравноправна клауза, която е нищожна като противоречаща на закона - чл.10а, ал.4 ЗПК и не може да породи желаните правни последици.Оттук и недължимостта на предвидените в цитираното споразумение суми.

Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Същевременно от приложената от заявителя справка за извършени плащания /извлечение по сметка към договора/ се установява, че длъжникът е направил пет погасителни вноскина стойност 809.20 лв. Предвид посоченото правилно първоинстанционния съд е извършил приспадане на внесената от длъжника вноска по кредита. В решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/23 г. Профи Кредит ***, Съда на Европейския съюз от в т. 47 от мотивите е посочено, че националния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши приспадане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. След приспадане на изършеното плащане, правилно заявлението е уважено за размера на сумата от 1690.80 лв.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 20506 от 12.09.2024 г., подадена от „Профи кредит ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №49, бл.53Е, вх.В, против Разпореждане № 2529 от 21.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2081/2024 г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Л. С. С., ЕГН **********, за следните суми:

- над уважения размер от 1 690,80 лв. /хиляда шестстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 2 323,12 лв. /две хиляди триста двадесет и три лева и дванадесет стотинки/ по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40009746949 от 26.05.2022г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Л. С.

С.; 1 151, 92 лв. /хиляда сто петдесет и един лев и деветдесет и две стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024 г.; 309, 40 лв.

4

/триста и девет лева и четиридесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 26.08.2022г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; сумата от 303, 34 лв. /триста и три лева и тридесет и четири стотинки/ - законна лихва за периода от 06.03.2024 г. /дата на изтичане на погасителния план/ до 29.07.2024 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5