Решение № 113 от 11.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Перник, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720106555 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№

26316/22.11.2024г.ведно с искане по реда на чл. 389 ГПК- от Е. В. Г. ЕГН ********** гр.****** ул. *** бл.* вх.* ап.**,и чрез адв. Б. М. АК Перник, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК против „Еос Матрикс“ ЕООД за признаване за установено недължимостта на следните суми:

- сумата от 1 806,64 лева - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 16.06.2006 г.; сумата 216,74 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2008 г. до 19.10.2010г.; сумата 157,98 лева - наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 1 806,64 лв., считано от 20.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 43,63 лева държавна такса и 246,53 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 8803/2010 г. по описа на ПРС;

1

- сумата от 1 229,33 лева - представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от 28.11.2007 г., сумата 360,80 лева - договорна лихва за периода от 06.01.2010г. до 17.05.2011 г., сумата 54,93 лева - наказателна лихва за периода от 06.01.2010 г. до 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 229,33 лв., считано от 18.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 32,90 лева - държавна такса и сумата от 180 лева - адвокатско възнаграждение за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2011г. в производството по ч. гр. д. № 2970/2011 г. по описа на ПРС, като погасени поради изтекла погасителна давност, съответно липсата на възможност за принудителното им събиране.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответната страна депозирала отговор - е

На първо място – твърди, че исковата молба е недопустима с оглед липсата на хипотезата на чл.113 ГПК – че ищецът няма кач.“потребител „ , а е длъжник по смисъла на чл.439 ал.1 ГПК- като твърди, че местната подсъдност във р. с пар.13 т.1 ДР на ЗЗП не е настоящата и цитира съдебна практика.

Предявеният по делото иск не бил на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. С него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист

( цитират Решение № 101 от 01.12.1972 г. по гр.д. № 95/72 Г. НА ОСГК на ВС).

2

Чрез иска по чл. 439 ГПК- според ответната страна - длъжникът по изпълнението се домогвал да осуети упражняване правото на принудително изпълнение. Предмет на иска са фактите, погасяващи правото на принудително изпълнение, а не самото вземане, което вече е стабилизирано и удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително основание. Съдът в производството по чл. 439 ГПК не разглежда материалните предпоставки за възникване и съществуване на вземането, респ. съдът не се произнася по съществуването на отделни вземания, удостоверени в изпълнителния титул, а преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение.

Местната подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение по искове, упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител" по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

В този смисъл цитират – опр. № 3 / 10.01.2012 год. по т.д..№ 852/ 2011 год.. на I т.о., опр.№ 649 /16.07.2010 год. по т.д.№ 377 /2010 год. на I т.о., опр.

№ 697 / 07.12.2009 год. по т.д. N2514/ 2009 год. на I т.о. на ВКС .

Ответната страна твърди, че, качеството на ищеца е длъжник по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело, чието прекратяване се цели, поради изтекла давност за принудително събиране на вземането.

Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не е приложима в конкретната хипотеза , доколкото ищецът няма качеството на потребител в материалното правоотношение, предмет на иска, от което се претендират права, и не се търси защита на потребителски права. Разпоредбата на чл. 113 ГПК не следва да се тълкува разширително. Приложното й поле обхваща само исковете, уредени в ЗЗП. В тази насока цитират Определение № 639 от 02.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 427/2019 г. на Окръжен съд-Враца.

С оглед на това считат, че за подведомствеността и подсъдността на този иск по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК.

По същество на спора твърдят, че исковата молба е неоснователна давностният срок е бил спиран и прекъсван .Цитират практика на ВКС .

Претендират разноски.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства 3 по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който ищцата моли съда да приеме за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ЧГД поради погасяването им по давност.

Съдът счита, че предявеният иск е допустим

В исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземанията на частния правоприемник „ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия В производството по делото са приложени следните гр.дела : ч.г. дело № 8803/ 2010 по описа на ПРС ч.г.дело № 2970/2011 по описа на ПРС както и по искане на ищеца са приложени копия от: изп.дело № 1193/2010г. и изп.дело № 3268/2024г. на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС Предвид изложените твърдения и събраните писмени доказателства,съдът взема предвид факта, че има наложени запори по изпълнително дело № 20247530403268 /2024 г. по описа на ЧСИ С.Б.поради което и съдът е постановил ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА / С Определение № 4022 от 22.11.2024г. по същото гр.дело / спиране на и.д. № 20247530403268/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б..

Ищецът доказва, че срещу него се води изпълнително дело при ЧСИ С Б. образувано по молба на ЕОС МАТРИКС , които са придобили вземането от ОББ АД / първоначален кредитор, като е бил сключен Договор за цесия от 31.01.2018г. между тях за посочените вземания/, като същите са били ВЗИСКАТЕЛ по предходно изпълнително дело при същия ЧСИ въз основа на един и същ изпълнителен лист за едни и същи суми.

Установи се по доказателствата, че по изпълнителното дело е имало плащания, както и е било сключено споразумение за разсрочено плащане между ищцата и кредитора – на 22.08.2011г. което е било известно по изпълнителното дело

С извършените плащания са били погасени разноските по 4 изпълнителното дело , направени от взискателя

Последното изп.действие е от 29.02.2016г. – насрочен опис на движими вещи.

След сключване на договора за цесия от 31.01.2018г. между първоначалния кредитор и настоящия ответник, на 22.02.2018г. последните са подали молба за конституиране по изпълнително дело, и ЧСИ Б. с Постановление от същата дата ги е конституирал в поризводството.

Образуваното първо по ред изпълнително дело е било перемирано на 22.02.2020 на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като последователно са били изпратени съобщения до всички страни, както и е бил вдигнат запор върху банкови сметки на ищеца.

На 17.10.2024г. с Постановление на ЧСИ Б. е констатирано това прекратяване, като за последно валидно изпълнително действие е било посочено 04.07.2016г.

Видно от представените с исковата молба доказателства – постановлението е влязло в сила като необжалвано

От посочената дата до датата на ново образуваното второ идентично на първото изп.дело -22.10.2024г. са изминали 4 години Независимо от това, впоследствие, за същото вземане и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано второ по ред изп.дело със същите страни и при същия ЧСИ, като отново са предприети изп.действия срещу ищцата

Съдът счита, че вземанията са погасени по давност, към момента на образуване на второто по ред изпълнително дело, както и към момента на образуване на исковата молба, давностният срок е изтекъл.

По повод възраженията на ответната страна :

С Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.

ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение.

Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, 5 че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било тълкуване contra legem.

Удължаването на давностните срокове е било еднократно и извънредно - със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).

Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.

Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.

На следващо място, съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В случая се установи , че : на 17.10.2024г. с Постановление на ЧСИ Б. е констатирано това прекратяване, като за последно валидно изпълнително действие е било посочено 04.07.2016г.

Видно от представените с исковата молба доказателства – постановлението е влязло в сила като необжалвано

От посочената дата до датата на ново образуваното второ идентично на първото изп.дело -22.10.2024г. са изминали 4 години 6

Съгласно трайно установената практика на ВКС изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му или не. Такъв интерес е налице и когато е постановено решение, с което е установено вземането.

Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.