Решение № 3982 от 03.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3982 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100507196 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25071685/22.04.2021 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), подадена от ищеца И. А. Й., чрез надлежно упълномощения представител адв. А. Д. Д. от САК, срещу решение № 20085543/01.04.2021г. по гр. дело № 47696/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав.

В жалбата са развити подробни оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано е прието в обжалваното решение, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Излага, че поведението на съпруга спрямо ответницата е неговата реакция за нейните нарушения на брачните задължения и е в границите на допустимото реагиране (в смисъла на т. 7 от ППВС № 10/1971г.), което негово поведение не е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Счита за неправилен и необоснован и извода на районния съд да предостави упражняването на родителските права на майката, като твърди решението да е в нарушение на материалния закон – чл. 59, ал. 4 от СК, тъй като не са обсъдени събраните доказателства. Излага, че ответницата няма необходимите възпитателски качества, а въззивникът притежава по-добри възпитателски качества, защото е способен да се грижи за децата и да им осигурява стабилност и обич, да им помага в училище, да им дава личен пример като работещ и отговорен човек, има отлични морални качества и изцяло полага грижи за децата. Твърди, че не е съобразена 1 възрастта на децата, както и че бащата може да разчита на помощта на майка си.

Обжалва, като необосновано и неправилно решението и за определения режим на лични контакти между децата и бащата, за издръжката на децата, както и за ползването на семейното жилище. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, като се приеме, че вината е на ответницата Р. Й., да бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, да бъде определен режим на лични контакти на майката с децата и издръжка на децата, каквито са определени по привременните мерки, както и да бъде предоставено ползването на семейното жилище на бащата и децата на страните. Претендира разноски и за двете инстанции. Направени са доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез упълномощения представител поддържа въззивната жалба, а в хода на устните състезания пледира за уважаването . Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която развива доводи за основателност на въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ответница Р. П. Й., чрез упълномощения представител адв. С. И. Б. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, а аргументите на ищцовата страна са несъстоятелни. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощените представители, поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за отхвърлянето , а при условията на евентуалност да бъде постановено решение при споделено родителство. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита в срок.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден като цяло и допустим в обжалваните части съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Въззивната жалба е частично основателна.

Производството по гр. дело № 47696/2019 г., по описа на Софийския районен съд, 86 състав е образувано по искова молба на И. А. Й., с която е поискал да бъде прекратен брака със съпругата му Р. П. Й. по нейна вина и родителските права върху родените от брака ненавършили пълнолетие деца да му бъдат възложени. Поискано е определяне на издръжка на всяко от децата по 140 лв. и семейното жилище да му бъде предоставено за ползване. Ответникът по делото Р. П. Й. е оспорила иска по отношение на претендираната вина и е предявила насрещна искова молба, с която е поискала възлагане на нея упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище, както и осъждането на бащата да заплаща издръжката за всяко от двете деца по 500 лв.

С определение № 307043 от 19.12.2019г. първостепенният съд на основание чл.

2

323 от ГПК е постановил привременни мерки до приключване на делото с влязло в сила решение, като родителските права по отношение на децата А. и И. са предоставени на бащата, при когото децата е определено да живеят, с право на майката да ги вижда и взема в определено от съда време, както и да заплаща месечна издръжка за всяко от двете деца по 140 лв., чрез техния баща и законен представител, считано от 19.12.2019г. до приключване на делото с влязло в сила решение.

Пред районния съд е представен социален доклад от 11.03.2021 г. на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Слатина в който е посочено, че грижите за децата се полагат от бащата, с който те живее в семейното жилище в гр. София, ул. „****, което се състои от спалня, детска стая, кухня с трапезария и санитарни помещения. Отразено е, че жилището разполага с всичко необходимо за едно домакинство, а децата поддържат контакти с майка си съгласно постановените от съда привременни мерки, както и когато те пожелаят.

Видно от нотариален акт № 130, том VI, рег. № 8130 по нот. дело № 894/2014 г. на нотариус И.Н. с район на действие СРС, през време на брака страните са придобили в собственост апартамент с адрес: гр. София, ул. „****, който имот се състои от три стаи, кухня и други обслужващи помещения и е със застроена площ от 84 кв.м.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК пред първостепенния съд е изслушан ищецът И.

А. Й., който е заявил, че желае да упражнява родителските права, а от една година се грижи за децата, които живеят при него. По същия ред е изслушана и ответницата, която също е заявила, че желае да се грижи за децата, а контактува с тях само в определения режим. Изслушани са и двете деца. Малолетната А. Й. – на 13 год., е заявила пред първата инстанция, че живее с баща си и брат си в жилището им на ул.

„****. Иска да остане при баща си, тъй като е по-спокойно с него. Малолетният И.

Й. – на 11 год. също е заявил желанието си да продължи да живее с баща си и сестра си.

От районния съд като свидетел е разпитана Г.Р. Й. – майка на ищеца. От показанията се установява, че страните не живеят заедно от 01.08.2019г., когато Р. напуснала жилището на страните. В останалата част съдът не обсъжда и не кредитира показанията на св. Й., тъй като същата преразказва наученото от ищеца, а не пресъздава свои лични възприятия от отношенията между страните.

Пред първата инстанция е разпитан и свидетелят Н.И.И. – син на сестрата на ответницата, който в показанията си също поддържа, че страните не живеят заедно от лятото на 2019г., когато Р. напуснала семейното жилище, тъй като била принудена да не живее там от съпруга си. В останалата част съдът не обсъжда и не кредитира показанията на св. Илиев, тъй като не установяват брачни провинения на съпрузите, не са придобити от лични впечатления, а пресъздават наученото от страните.

В обжалваното решение първостепенният съд е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи, които не са положили усилия да преодолеят противоречията и конфликтите помежду си чрез взаимни компромиси и да заздравят брака си.

За да предостави родителските права за упражняване от майката, в обжалваното решение районният съд е приел, че децата са привързани към майката, която притежава добри родителски качества, способна е да задоволи потребностите им, като е формирал извод, че е по-пригодния родител да полага непосредствените грижи за децата с оглед възрастта им.

Във въззивното производство е представен социален доклад от ДСП - Слатина от 11.03.2022 г., в който е преповторено изложеното в социалния доклад пред СРС, 3 като е актуализирано, че децата са ученици съответно А. в 9 клас, а И. – в 7 клас.

Пред въззивната инстанция и в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан въззивникът И. А. Й., който е заявил, че работи в отдел за поддръжка на мрежата в „Цитин България“, където заема ръководна позиция и има ненормирано работно време. Живее в семейното жилище в гр. София, на ул. „Слатинска“, заедно с двете деца и майка си, която е на 72 г. Жилището е тристаен панелен апартамент, като всяко от децата има самостоятелна стая, но със сина си живеят в хола, а майка му и дъщеря му имат самостоятелни стаи. Държи да упражнява родителските права, за да има ред, като не се противопоставя децата да общуват с майка си когато искат.

По същия ред от въззивния съд е изслушана и въззиваемата Р. П. Й.. Заявила е, че работи като главен счетоводител на финансов отдел във ВТУ „Тодор Каблешков“, като преподавател по счетоводство в частно училище „СофтУни“, а има и своя собствена счетоводна кантора. Живее в с. Лозен, в къща под наем. Вижда децата, единствено и само когато са определените привременни мерки, а през друго време дори не може да се свържа с тях по телефона. Обича децата и желае да са при нея. Има връзка с друг човек, но не живеят заедно. Заявява, че ако децата са при нея, винаги когато пожелаят могат да се виждат с баща си.

При изслушването от въззивния съд на детето А. И. Й., с оглед изпълнение нормата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, то заявява, че е на 15 години и уча в 138 училище „Проф. Златарски“ в 9-ти „Б“ клас с изучаване на японски език.

Живее с баща си и баба си по бащина линия, която им помага, както и с брат си.

Жилището има две големи спални, голям хол, кухня, две тераси, малка баня и килер.

Изразява предпочитание да остане да живее с баща си, независимо дали е в този апартамент или в друго жилище, тъй като с него ѝ е по-комфортно и се чувства себе си.

Заявява, че с майка си се чуват веднъж на седмица, а понякога и повече, както и че няма добро впечатление от приятеля на майка си.

Изслушано във въззивното производство детето И. И.ов Й. заявява, че живее с баща си в гр. София, кв. „**** и учи в 31 СУЧЕМ, в седми клас и иска да продължи да учи информационни технологии. Излага пред съда, че в жилището си има стая, но когато идва баба му, тя живее в тази стая, а детето живее в друга стая с баща си. Иска да живее с баща си, като сочи, че му е по-приятно с него. Държи и да е заедно със сестра си. Заявява, че не му е приятно да стои с приятеля на майка си защото той пуши.

Иска да общува с майка си, както е определил съда.

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала съдебна психологична експертиза (СПЕ), изготвена от вещото лице Д. С. З.-С., която да отговори на въпросите: