Определение № 1839 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1839 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501209 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по повод частна жалба с вх. № 1186/07.07.2023 г. на БОС от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 против разпореждане № 3171 от 25.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3038/2023 г. на Районен-съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. И. К. от гр.*** за заплащане на сумата сумата 182,18 лв. – договорна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 25.03.2023 г.

Разпореждането се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва се извода на районния съд, че при сключване на договора за застраховка като част от договора за потребителски кредит са налице нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗЗП.

Като неправилен се определя извода на съда, че договорката за договорна лихва противоречи на добрите нрави ,основание за нищожност ,различно от това по чл. 19 ал. 5 ЗПК,тъй като уговореният лихвен процент надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна .

Иска се отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови 1 издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. И. К. от гр.*** за заплащане на с у м а т а 1243,82 лв.-дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит от 24.03.3022 г. под № 7053271180 .;сумата 182,18 лв.

– договорна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 25.03.2023 г. ;199,45 лв. мораторна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 06.04.2023 г. и законната лихва върху главницата,считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и 182,51 лв. – деловодни разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него.

С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната договорна /възнаградителна /лихва

В частната жалба се о спорват мотивите на заповедния съд по отношение на договорната лихва и това, че същата надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което била недействителна. В тази връзка се излагат доводи, че цената на отпуснат потребителски кредит намирала най – точен израз не чрез дължимата лихва, а чрез величината "годишен процент на разходите", който включвал в себе си освен дължимата лихва, така и другите преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения, като по този начин изпазявал общите разходи по кредита за потребителя. Мотивите на съда за нищожност на клаузата за договорна лихва биха били релевантни преди изменението на ЗПК от 23.07.2014 г., с което се въвел законоустановен размер на ГПР по потребителски кредити. Чрез въвеждането на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 2 от ЗПК се целяло именно установяването на точно и ясно на общите разходи по кредита и предела на неговото оскъпяване. За тази цел законодателят въвел ограничение не върху размера на договорната лихва, а върху ГПР, който предвид същността си на измерител на всички разходи по кредита, включващи и договорна лихва, давал точната информация за дължимото от кредитополучателя. В този смисъл в правомощията на съда била да съобрази дали размера на ГПР не надвишавал петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, тъй като това би довело до нищожност на подобни договорни разпоредби, като в конкретния случай това не било така.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът "Ти Би Ай Банк" ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 1500 лв., със срок за погасяване 25.03.2023 г, при равни месечни погасителни вноски в размер на 180,26 лв. всяка, с лихвен процент по кредита – 40,91 %, ГПР – 4 8 ,885% и общ размер на задължението – 2163,12 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 1500 лв., застрахователна премия в размер на 251,28 лв. по застраховка "Защита на кредита", която е включена в главницата, която е в общ размер 1751,28 лв.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима 3 от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира понятието "Общ разход по кредита за потребителя" като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по_специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР.

Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 48, 88%, но от съдържанието му и от данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената застрахователна премия. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият 4 размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към него, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, като видно и от твърденията на жалбоподателя договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за застрахователна премия е недействителна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП.

В заповедното производство съдът няма възможност да прецени дали вземането съществува, тоест произнасянето на съда не касае основателността на претенцията /с уредените в чл. 411, ал. 1 изключение – напр. в случаите, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с 5 потребител/. В хипотезата на чл. 417 и сл. ГПК, съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. В рамките на това производство, съдът няма възможност да изследва и да преценява основателността на претенцията както по основание, така и по размер. Тези въпроси следва да бъдат разрешени в исково производство в случай на оспорване на вземането от страна на длъжника.

Видно от приложените към заявлението документи, от формулираното искане в заявлението, както и от обясненията на заявителя в частната жалба, договорната лихва е начислявана върху главницата, която включва сумата, която е отпусната на потребителя, така и застрахователната премия. Както бе посочено по – горе, клаузата, с която е уговорено заплащане на застрахователна премия като част от главницата е недействителна, което води до обоснованата вероятност за недействителност на целия договор за потребителски кредит /предвид неяснотата досежно уговорения в договора ГПР/, и е достатъчно основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и за договорната лихва . Дори и това да не бе така, различния размер на главницата неминуемо би довел и до различен размер на договорната и мораторната лихва, който предвид разясненията по – горе, съдът не би могъл да съобрази в настоящото производство.