Решение № 1285 от 01.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Варна, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110204719 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №23-0000309 от 22.06.2022 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.34, т.6, вр. чл.18, ал.1, т.4 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че неправилно е прието да се санкционира дружеството, тъй като описаното нарушение се изразява в допустителство, за което отговорен следва да е управителя на юридическото лице. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН относно описанието на приетото за установено нарушение от фактическа страна, навежда подробни аргументи в подкрепа на становището, че българското национално право не съответства на правото на Европейския съюз, коментира се промяна и в националното ни законодателство, касаеща валидността на издадени веднъж удостоверения за психологическа годност.

Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по надлежния ред и претендира НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. В съпроводително писмо е отправено и искане за присъждане на сторените разноски.

След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

През м. февруари 2022 г., при извършвана комплексна проверка на дейността на "Виктор Транс" ЕООД, притежаващ удостоверение №9222 от 19.12.2007 г. за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, от служители на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, сред които и свид. Б. И., било установено, че съобразно пътен лист №085 от 22.10.2021 г. към пътна книжка №353, заверена на 06.07.2021 г. от превозвача "Виктор Транс" ЕООД и отчет на водача №7319 от 22.10.2021 г., разпечатан от монтирания в автомобил "*", per.№* ЕТАФП №ЕС024472 с фискална памет №46089472, на 22.10.2021 г. превозвачът е извършил таксиметрова дейност с водач Д. К. А., ЕГН **********, за когото, при справка в Регистър на психологическите изследвания към ИА "Автомобилна администрация" било констатирано, че е притежавал УПГ №436865 с валидност до 30.09.2020 г., след което придобил УПГ №729743 на дата 27.11.2021 г. При тези констатации, свид. Б. И. съставил срещу въззивното дружество АУАН №319884 от 21.02.2022 г. за това че на 22.10.2021 г. превозвачът осъществил таксиметрова дейност с МПС, чийто водач не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението било квалифицирано по чл.34, т.6, вр. чл.18, ал.1, т.4 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ. При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не били направени и депозирани писмени възражения.

Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, за което на въззивника било наложено предвиденото в чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтП наказание „имуществена санкция” в размер 3000 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания на всеки един от свид. Б. И., така и от приобщените документи – жалба рег.№84-00-51-494 от 07.09.2022 г., Н П №23-0000309 от 22.06.2022 г., АУАН №319884 от 21.02.2022 г., ведно с 2 бр. известия за доставяне, протокол от КТП за л. а. рег.*, извлечение от регистър на психологическите изследвания на водачите за явявания на психологическо изследване на Д. А. към 30.12.2021 г., справка за актуално състояние от ТР, пътна книжка №353 да л. а “Дачия”, рег.№В3397НС, Заповед РД-08-30 от 24.01.2020 г., които, преценени в тяхната взаимносвързаност, са непротиворечиви, логично свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване, поради което е приета от съда за разглеждане.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приобщената по делото заповед, като АУАН също е съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Въпреки горното съдът споделя становището, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя.

В конкретния случай съдът намира, че е налице несъответствие между словесно описание на нарушението, посочената като нарушена норма и правното основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дружеството-жалбоподател.

Видно от обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП, отговорността на въззивника е ангажирана за това, че същият е „извършил таксиметрова дейност" със съответния таксиметров автомобил, което касае реализирано активно поведение - действие 2 от същия. От друга страна, нормата на чл.96г, ал.1 ЗАвП в хипотезата си предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност за допускане извършването на превоз, но факти за „допустителство” както в АУАН, така и в НП не са посочени. При така констатираното противоречие, съдът намира, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, което има право да бъде информирано във всяка фаза на процеса, ясно и недвусмислено, какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществило и по този начин адекватно да организира защитата си. Поради изложените процесуални пороци, които не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, съдът намира, че НП следва да бъде отменено на формално основание.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

По съществото на спора следва да се съобрази действащата редакция на Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Към момента на издаване на НП, съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г., удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал.1, т.2, т.5, т.6 и т.7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

След изменението, обнародвано в ДВ бр.84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., текстът на чл.8, ал.2 е: "Удостоверението за психологическа годност е безсрочно.", т. е. е валидно до обезсилването му, което е предвидено в новата редакция на чл.8, ал.7 от Наредба №36/2006 г., съгласно която: Лице, за което е възникнало основание по чл.1, ал.1, т.2, т.5, т.6 или т.7, подлежи на съответното психологическо изследване, а притежаваното от него удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.

В случая следва да се приложи новата редакция на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г., тъй като страните не са спорили по данните в приетата с преписката писмена справка от регистъра на психологическите изследвания, която е посочена в обстоятелствената част на НП, че водачът Д. Атанасов е имал издадено удостоверение за психологическа годност с 3-годишен срок на валидност до 30.09.2020 г. и следващото му удостоверение е било издадено на 27.11.2021 г. При тези данни, щом той е водач, който е бил изследван и са му издавани удостоверения за психологическа годност, предвид последната редакция на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г., издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е хипотезата, предвидена в чл.3, ал.2 ЗАНН, тъй като в хода на производството по оспорването на процесното НП, издадено от Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, е последвало това изменение на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г., което е по-благоприятен закон, както за водача, така и за санкционираното дружество-превозвач, което му е възложило управлението на таксиметровия автомобил. С оглед влязлото в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г., с което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП за нарушение по чл.34, т.6, вр. чл.18, ал.1, т.4 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, се явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и договор за правна защита и 3 съдействие, удостоверяващ плащане на договорената цена, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 600.00 лв, който не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0000309 от 22.06.2022 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.34, т.6, вр. чл.18, ал.1, т.4 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, на „Виктор Транс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Виктор Транс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, сумата 600.00 лв (шестстотин лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4