Решение № 791 от 14.12.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Враца, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Цв. И. при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от И. Цв. И. Гражданско дело № 20241420101943 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 60, ал. 1 от ЗН (Закона за наследството).

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца с ЕИК 816090199, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.

„Александър Стамболийски“ № 2 срещу Х. М. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ******* и А. М. М. с ЕГН ********** и адрес гр. *******.

В исковата молба се твърди, че ищецът и наследодателката на ответниците- В. Д. Д. с ЕГН **********, бивш жител на гр. В., са били в облигационни правоотношения, в изпълнение на които ищецът е предоставял на В. Д. Д. на адреса на имота, посочен в исковата молба питейна вода за битови нужди. В. Д. Д. имала качеството на потребител на питейни услуги, тъй като била собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ******* и била титуляр на партида № 1843002 до 23.01.2021 г., когато починала.

При тези фактически твърдения на ищеца същият отправя искане до съда да осъди ответниците да заплатят задълженията на тяхната наследодателка, съобразно дяловете им в съсобствеността по отношение на процесния имот, получени по наследство, а именно по 1/2 идеална част, като осъди ответниците да заплатят на ищеца следните суми: Х. М. Д. да 1 заплати на ищеца сумата 532,97 лева – главница за неплатена вода за периода от 16.12.2020 г. до 17.07.2023 г. за имот в гр. *******; А. М. М. да заплати на ищеца сумата 532,97 лева – главница за неплатена вода за периода от 16.12.2020 г. до 17.07.2023 г. за имот в гр. *******.

Претендира се и законната лихва върху главните задължения от 17.06.2024 г. до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Х. М. Д., чрез особения си представител адв. И. П. И., оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че по делото липсват доказателства наследодателката на ответника да е имала качеството на абонат на ищцовото дружество, ответникът да е приемал откритото наследство, твърдените доставки на водоснабдителни и канализационни услуги да са действително доставени и стойността и им да възлиза на претендираната с исковата молба и прави изрично възражение за погасяване на процесните задължения с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, при което намира иска за недоказан по основание и размер. Изрично са оспорени подписите за „потребител“ в приложените към исковата молба карнети с твърдения, че същите не са подписани от потребителя и не могат да му се противопоставят.

Ответницата А. М. М. не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Видно от приложените на л. 97-98 от делото писмени доказателства, ответниците А. М.

М. и Х. М. Д. са декларирали пред „Местни данъци и такси-Враца“ неизгодното за тях обстоятелство, че притежават правото на собственост при равни права върху процесния имот с адрес гр. *******.

Установява се от представеното на л. 96 от делото удостоверение за наследници, че Вела Димитрова Д.а с ЕГН **********, бивш жител на гр. Враца, е починала на 23.01.2021 г. и е оставила за наследници по закон двете си деца – ответниците А. М. М. и Х. М. Д..

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства-карнети и счетоводни справки за дължими за В и К услуги суми, партидата е водена на името на В. Д. Д., като за потреблението на В и К услуги на името на В. Д. Д., за имот, находящ се в гр. ******* и за процесния период са начислени посочените в исковата молба суми.

От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно дадена се установява, че при начисляване на процесните суми от ищеца са спазени изискванията на Наредба № 4 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Дължимите от ответниците към ищеца суми за доставени водоснабдителни и канализационни услуги за исковия период съвпадат с тези, претендирани с исковата молба. Няма извършени частични или пълни погашения на претендираните с исковата молба суми. Изискуемостта на част от задълженията е настъпила преди 17.06.2021 г., а именно на четири броя фактури, издадени 2 на дати 01.02.2021 г., 01.03.2021 г., 01.04.2021 г. и 01.05.2021 г., като тяхната обща стойност е 175,19 лева.

Видно от удостоверение на л. 114 от делото, издадено от Врачански районен съд, до 05.12.2024 г. няма вписан отказ от наследство или извършен прием на наследство по опис от ответниците А. М. М. и Х. М. Д. по отношение на наследството, останало от В. Д.Д. с ЕГН **********, бивш жител на гр. В.

От правна страна.

От представените писмени доказателства се установява, че ответниците са потребители на питейни услуги за описания в исковата молба водоснабден имот, от което следва извод, че през процесния период страните са обвързани от договор за продажба на В и К услуги при общи условия, представени по делото.

По силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, след смъртта на В. Д. Д. имотът на адрес гр. ******* е преминал в собственост на А. М. М. и Х. М. Д. при равни права.

От датата на открИ.ето на наследството на В. Д. Д. - 23.01.2021 г. ответниците А. М. М. и Х. М. Д. са призовани към наследяване, като липсва яснота дали същите приемат наследството или се отказват от него. Съгласно законодателното разрешение на чл. 48 от ЗН, налице е законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответниците е да докажат изпълнението на задълженията на техния наследодател, или да докажат наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството по опис и пр., което те не са сторили. В този смисъл е и съдебната практика: решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. дело № 70/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр.102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за 3 които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В случаите на универсално наследствено правоприемство, предвид обстоятелството, че със смъртта на наследодателя същият е престанал да съществува като правен субект се налага изводът, че качеството потребител на В и К услуги притежават неговите законни наследници. Именно този случай е уреден и в чл. 59, ал. 1 от общите условия на ищеца, според която разпоредба при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата като представят и удостоверение за наследници. Партидата може да бъде прехвърлена и само на името на един от наследниците, но при условието, че е налице писмено споразумение за това между последните. В ал. 2 от същата разпоредба са указани последиците, в случай, че липсва постигнато и представено пред оператора споразумение – открива се служебно партида на името на всички наследници, като те отговарят пропорционално на наследствения си дял. В процесния случай задълженията не са на наследодателя, а лично на самите наследници, но те произтичат от придобитото според наследствените квоти право на собственост върху водоснабдявания имот.

Ето защо съдът намира за доказано, че А. М. М. и Х. М. Д., в качеството си на съсобственици при равни права на посочения в исковата молба водоснабден имот, са придобили качеството на потребители на питейни услуги.

Тъй като с отговора по чл. 131 от ГПК на ответника Х. М. Д. се оспорват исковете както по основание, така и по размер, съдът намира за необходимо да отбележи, че се явява неотносимо обстоятелството дали подписът в представените от ищеца карнети е на ответниците или не, тъй като карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Тъй като в цитираната разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител и при съобразяване на систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие-„упълномощен представител”, се налага извод, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може да бъде всяко лице от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което обитава имота на каквото и да било 4 правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимите от ответниците към ищеца суми за исковия период, са както следва: за Х. М. Д. сумата 532,97 лева-главница; за А. М. М. сумата 532,97 лева-главница.

В отговора на исковата молба от ответника Х. М. Д. е направено възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда.

С решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по търг. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че задълженията на потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.”в” от ЗЗД.