Решение № 194 от 26.06.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 46/2025
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Боряна Александрова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. гр. Лом, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Д.а като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620100046 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК 831919536, чрез адв. Т. П. против И. Д. А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника, както следва: 523,60 лв. общо, от които 487,21 лв. главница, 22,94 лв.-лихва върху редовна главница и 13,45 лв. лихва върху просрочена главница, за които задължения е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК г. по ч. гр. д. № 968/22 г. по описа на РС-Лом.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: ответника като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен на 16.12.2019 г. с "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД Договор за кредитна карта на физически лица. Сочи, че особеното при договорите за кредитна карта е, че клиентът на банката може да тегли суми и да ги погасява непрестанно чрез предоставената му кредитна карта-пластика, през целия период на действие на договора, стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора кредитен лимит. Всеки месец на потребителя се издавало месечно извлечение, което посочвало общият размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и кредитния лимит. Кредитополучателят преустановил плащане на дължимите по договора вноски за главница и за лихви, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, поради което ищцовото дружество пристъпило към принудително събиране на дължимите суми, като на 18.03.2022г. депозирал заявление по реда на чл.417 1
ГПК, като заявлението било уважено изцяло от съда и била издадена заповед № 576/02.06.2022г. в полза на банката и изпълнителен лист № 634/02.06.2022г.. Твърди още , че за събиране на вземането си ищецът е поискал от ЧСИ, образуване на изпълнително производство въз основа на изп.лист, като била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и това дало основание на заповедния съд да укаже на банката да предяви иск по чл.
422 ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата искова молба. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез адв. П. М. от АК-Монтана особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК. Заявява, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответника е допустим. Сочи, че е неоснователен, подробно аргументирайки се за това в депозирания отговор на ИМ.
В съдебно заседание чрез процесуални представители лично и с депозирана молба исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите са за суми, представляващи непогасени от ответника задължения по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-22300612-2019, сключен между И. Д. А. ЕГН ********** и "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 968/22 г. по описа на ЛРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК .
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдени от него като факти: валидна облигационна връзка между страните по договори за кредитна карта на физически лица, усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорна и мораторна лихви.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
Ищеца И. А. като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен на 16.12.2019 г. с "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД Договор № CCIR223-00612-2019 за кредитна карта на физически лица. Клиентът на банката – И. Д. А. може да тегли суми и да ги погасява непрестанно чрез предоставената му кредитна карта-пластика, през целия период на действие на договора, стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора кредитен лимит 500 лв.
В чл. 2. 1 е уговорена месечна лихва от 1, 00%. Минималната погасителна вноска е 15 лв. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.03.2021 г. /т. 3. 2/, което съвпада и със срока на действие на договора /чл. 3. 4/. Дългът по договора се формира като сбор от всички 2 плащания и тегления с картата и дължимите лихви, такси, комисионни и разноски събрани за сметка на клиента и/или за сметка на неразрешен кредитен лимит съгласно условията на договора. Периодът на клиентските плащания е всеки месец. Съгласно чл. 7. 1 от договора, клиентът заплаща лихва за усвоената сума, начислявана върху сумата на дълга ежедневно от датата на всяко усвояване в рамките на ПКП . Издължаването следва да се извършва до 15-то число на месеца следващ периода на клиентско плащане.
Най- късно на датата на издължаване следва да се плати сумата на минималната погасителна вноска/сума или дълга. Ответникът не е оспорил сключването на процесния договор. Поетото от банката задължение по договора за предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита за изпълнено, предвид установените тегления и плащания отразени от вещото лице по експертизата. За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на вещо лице И. А. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, следва да се възприеме в цялост от съда.
От заключението на вещото лице и разясненията дадени при изслушването се установява следното: Размерът на дължимата главница, договорна лихва по процесния Договор за кредитна карта за физически лица кореспондира изцяло както в издадената заповед по чл.417 ГПК, така и с отразеното в исковата претенция по настоящето дело.
От заключението на в. л. по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза стана ясно, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК са били настъпили предпоставките банката да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Вещото лице не е установило платени парични суми от кредитополучателя в периода след датата на подаване на заявлението.
От изложеното се установява по безспорен начин, че исковата претенция за дължимата главница е доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Следващата претенция е за лихва върху просрочена главница начислявана за срока на просрочието. От гореизложеното следва искът по чл.
86 от ЗЗД също е доказана претенцията по основание и размер. Плащане на така установените по размер задължения от кредитополучателя не са установени.
Исковата претенция следва да се уважи в претендирания размер, като сумата за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 582,04 евро, от които за доплатена дължима държавна такса – 80,27евро, депозит за ССчЕ – 150 евро, 204,52 евро за особен представител и 147,25 евро – адв. възнаграждение. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 582,04 евро.
3
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер 43,46 евро за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК 831919536, съществува вземане срещу ответника И. Д. А. с ЕГН **********, в качеството му на длъжник за сумите, както следва: 487,21лв., респ. 249,11 евро /двеста четиридесет и девет евро и 11 цента/ – главница, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2022г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 22.94 лв., респ. 11,73 евро /единадесет евро и 73 цента/ - лихва върху редовна главница за периода 19.09.2021г.-31.12.2021г., 13,45 лв., респ. 6,88 евро /шест евро и 88 цента/ - лихва върху просрочена главница за периода от 31.12.2021г.17.03.2022г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 968/2022г. на ЛРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , И. Д. А., ЕГН **********, да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК 831919536, сумата от 582,04 евро /петстотин осемдесет и две евро и 04 цента/ - представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, както и разноски по заповедното производство в размер на 43,46 евро /четиридесет и три евро и 46 цента/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4