Решение № 36 от 20.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. П., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201101 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на “ТИ енд ТИ“ ООД, с. В., област Ямбол, ЕИК: 128622048, представлявано от управителя И. Д. И. против наказателно постановление № 13-2500100 от 20.06.2025 г., издадено от и.д. Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. П., с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмени становища на процесуалния си представител, подържа жалбата.

Ответникът по жалбата чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

РС – П., след като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и 1 прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства установи и възприе следната фактическа обстановка:

На 28.01.2025г. инспекторите от ДИТ П. свид. С.А. и колегата й Р. М. пътували за извършване на проверка по републикански път ІІІ-8004, Огняново-Исперихово. В участъка, попадащ в землището на с.Огняново, общ.

П. инспекторите забелязали встрани от пътя лица, които подрязвали храстите и почиствали растителността. Спрели, легитимирали се и инициирали проверка относно спазване на трудовото законодателство във връзка с полагания от лицата труд. Всички лица били без униформено, но в работно облекло, като част от тях разполагали с моторен трион за подрязване на храстите. Едно от заварените на място лица бил непълнолетният свид. С. К..

Преди да раздадат на лицата декларации по образец, гл. инспектор М. съставил на място списък ( л. 17) , в който отразил данните, съобщени му от работниците - имена, адреси, ЕГН, от кога работят , колко е дневната продължителност на работния ден и възнаграждение в какъв размер получават за него. Срещу всяко име съответното лице, вкл. и непълнолетният свид.С. К. положило своя подпис.

С призовка до дружеството ( л.18) били изискани данни във връзка с установеното полагане на труд, като сред представените документи липсвало трудово досие на свид. С. К.. С него не бил сключен нито трудов, нито граждански договор. /За останалите заварени на място лица, които били пълнолетни били представени граждански договори/. Проверка в електронната база данни на НАП установила липса на сключен към 28.01.2025г. трудов договор между свид.К. и дружеството - жалбоподател, а и липса към тази дата на разрешение за сключване на трудов договор с непълнолетно лице. Въз основа на представените от дружеството документи, направената в ел. база данни справка ( л.33) и предвид констатациите на място, инспектор М. заключил, че между заварените на място да престират труд лица, сред които непълнолетния свид. С. К. – от една страна и дружеството-жалбоподателя – от друга, са съществували към датата на проверката трудово - правни отношения. По тази причина на дружеството – жалбоподател били съставени общо 5 броя АУАН за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ, както и 1 бр. АУАН за нарушение на чл. 303, ал.3 от КТ, предвид непълнолетието на свид.С. К..

2

Процесният АУАН е съставен за неизпълнение на задължение за сключване на трудов договор със непълнолетния свид.С. К., след надлежно получена покана ( л. 15 в делото), на основание чл. 40, ал.2 от ЗАН , в отсъствие на нарушителя. Въз основа на АУАН и.д. Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.П. издал наказателно постановление № 13 - 2500100 от 20.06.2025 г. – предмет на съдебен контрол по настоящото дело. То било връчено на представляващия дружеството – жалбоподател на 22.07.2025 год., а жалбата е подадена от същото лице до РС – П. чрез АНО по пощата на 01.08.2025 г.. Ето защо жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

АУАН, както и обжалваното НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Това се установява от приложената на л.47 в делото заповед № З – 0693 от 15.08.2022 год. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, както и от разписаното в нормите на раздел І, глава ХІХ от КТ. В описателната част на АУАН и НП се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и съответна /прецизна/ правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание съгласно чл.42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл неоснователни са твърденията в жалбата и писмените становища на жалбоподателя за „оскъдно“ описание в обстоятелствената част на АУАН и НП, в които даденото описание на изпълняваната работа не покривало белезите на престирането на трудови функции, т.к. почистването на растителност не можело и не било отнесено към конкретна длъжност в предприятието. Последното не е задължително при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, които са в необходимата степен ясни и дори детайлни относно извършваната дейност, представена като „ почиства растителност от дясната страна на пътя Огняново-Исперихово“ . С оглед конкретните възражения трябва да се каже, че за конкретизиране на административно - наказателното обвинение не е нужно да бъде посочен начина, по който завареното лице е извършвало дейността - с ръце или чрез уреди и инструменти. Неоснователни са и възраженията за неяснота относно мястото на нарушението, което доколкото е извън населено, е посочено достатъчно ясно като републикански път ІІІ-8004, в землището на село 3

Огняново, обл.П., от дясната страна на пътя Огняново – Исперихово. Сред обстоятелствата по извършване на нарушението не следва да присъстват посочените в жалбата – дали на лицето е направен инструктаж за работа и имало ли е предоставено медицинско свидетелство за работа, тъй като те нямат отношение към състава на вмененото нарушение. Ясно и разбираемо е посочено при описание на нарушението, че “ТИ енд ТИ“ ООД в качеството си на работодател не е уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила, изразяваща се в почистване на растителност, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С. К. К. с посочено ЕГН, от което става ясно и непълнолетието на лицето.

По изложените съображения описанието на нарушението е ясно и достатъчно детайлно, за да гарантира правото на защита и възможността за съдебен контрол, а дадената правна квалификация е съответна на фактическото описание.

Няма спор по делото, а и несъмнено се установи, че свид.С. К. е бил заварен на място от инспекторите в ДИТ гр.П. заедно с лицата, които са били наети от дружеството - жалбоподател като изпълнител по договор с „Евро строй кънстракшън“ ЕООД ( л.99 и сл. в делото) за рязане на храсти и млада гора на територията на Областно пътно управление – Пловдив. Тези лица са посочени в списъка на л.17 в делото заедно със свид.С. К. и по отношение на тях, видно от приложените писмени доказателства е провеждан инструктаж по ЗБУТ. Такъв не е бил документиран само за свид.С. К., с когото дружеството – жалбоподател категорично оспорва да е контактувало или да се е договаряло, или да е приемало на работа и да му е възлагало работа, както и той да я е изпълнявал. Показания точно с такова съдържание дава свид.С. К., както и друго заварено на място лице, за когото е бил представен граждански договор – свид.К.Г..

Свид.К. твърди, че отишъл на място за да ползва превоз до родното на всички село Г.. Бил в гр.Костенец заедно с баща си, но се скарали. Обадил се на свид.К.Г., с който били роднини. Казал му че няма пари и че няма с кого да се прибере. Тогава свид.Г. му казал че режат храсти в Пазарджишко, да дойде при тях и след като свършат работа ще се приберат. Така свид.К. с влака пристигнал до гр.П., а от гарата го забрал С., за когото, от показанията на свид.Г., става ясно че е техен „шеф“ – намерил и ръководил работата им.

4

Показанията на свид.С. К. са житейски неприемливи. Няма никаква логична причина ръководителят на бригадата специално да пропътува от пътя Огняново - Исперихово до гарата в П., за да забере свид.К., когото не познава и няма нищо общо с работодателя. Освен това налице е драстично разминаване между показанията на свид.К. и свид.Г. по съществени факти, доколкото последният посочи че К. се е намирал в П. с баща си, а не в Костенец. Това идва да покаже „недобро наговаряне“ между свидетелите, а от гледна точка на анализа на доказателствата - недостоверност на показанията, които депозират.

Свид.К. твърди също че бил на сянка с телефона, когато дошли проверяващите, но последните в лицето на свид.А. установиха, че К. е полагал труд, като е почиствал растителност, макар и да не е бил с резачка.

Показанията на свид.А. са последователни, логични и убедителни, поради което съдът ги приеме безкритично като годна основа за формиране на фактически изводи. От тях стана ясно, че инсп.М. е записвал данните в списъка (на л. 17) под диктовка на работещите. Самият свид. К. потвърди с показанията си и предявения му от съда списък грамотността си и така опроверга обратните твърдения на дружеството, с които приписва невярно отразяване от страна на контролните органи на съобщената им на място информация. К. потвърди, че това, което е отразено в списъка срещу негово име е точно това, което е съобщил на проверяващите, поради което и сам и доброволно се подписал срещу съобщеното. „Аз казах на проверяващите моите три имена, ЕГН и останалото“ – цитат от показанията на свид.К., след предявяване на списъка на л.17 в делото. Ето защо съдът приема, че на място свид.К. е съобщил достоверни факти, възприети от трудовите инспектори, които лично са го видели да почиства растителността.

Свид.К. е работил „от същия ден, от 9.30ч. (проверката е била около обяд) и за 70 лева“. Свид.Г. добавя че С. Б., който им намерил работата и ги докарал на място им казвал какво точно да правят, бил им „шеф“. При това положение съдът намира за доказани достатъчно елементи на трудово правоотношение - трудът е полаган от работника на обект, който дружеството като изпълнител по договор за възлагане е следвало да почисти от растителност, храсти и млада гора. Такова е било и естеството на извършвания на място труд, който е бил и възмезден и полаган под контрол. С 5 други думи, доказа се до степен на несъмненост, че “ТИ енд ТИ“ ООД като работодател, предвид легалната дефиниция по §1,т.1 ДР на КТ е приело на работа и е допуснало извършването й от непълнолетния С. К., без да сключи трудов договор с него в писмена форма и без разрешение от съответната ДИТ, за което е отделно санкционирано.

Правилно за извършеното нарушение е била ангажирана административно - наказателната отговорност, в случая под формата на имуществена санкция, на основание чл.414, ал. 3 КТ, като е наложена в размер на 1800 лева, отстоящ незначително от минимално предвидената по размер ( 1500 лева). Това решение на АНО е напълно оправдано, предвид установените паралелни нарушения, едното от които е липса на разрешение от ДИТ предвид непълнолетието на работника. Налагането на процесната имуществена санкция не е неоправдано и не е в противоречие с „принципа за пропорционалност“. Известно е, че при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени отношения. В случая това са обществените отношения, свързани с гарантиране на правата на двете страни в трудовоправна връзка и особено на уязвим работник, какъвто е ненавършилия 18 години. В представения смисъл налагането на процесната санкция съвсем не е непропорционално на преследваната цел, която, освен репресивен, има и превантивен характер за спазване в бъдеще на установения правов ред. По същите съображения следва да се изключи и маловажност на случая, за каквото не са налице и предпоставките по ал. 1 на чл. 415в от КТ.