Решение № 2082 от 29.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2082 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430100449 по описа за 2025 година

Пред РС Плевен е депозирана искова молба от Ц. А. Я., ЕГН **********, от гр.***, и Д. Ц. Г., ЕГН **********, от с.***, против Г. Д. Я., ЕГН **********, от гр.***. В молбата се твърди, че с нот.акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587, ал.1 от ГПК от 06,04,2016 г., №5, том 2, рег.№2737, дело №161/2016 г. на нотариус С. И., ответникът е признат за собственик на 1/8 ид.ч. , а В.Д.Я.., ЕГН ********** – на 3/8 ид.ч. от недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ XXIV-213, с площ по скица 1700 км.в., в стр.кв.52 по плана на с.***, при граници и съседи на ПИ: улица, УПИ VII-213 на Г. Д. Я. и наследници на Г. Д.

Я., УПИ XIII-218 на наследници на Х.Х.Д., УПИ XIV – 219 на Х.Я.Г., УПИ XVIII-205 на П. И. П.в и УПИ VI-на Х.П.Х.. Посочва се, че В. Я. е починала и Г. Я. е неин единствен наследник. Твърди се, че ищците са единствени собственици на посочената в нот.акт масивна двуетажна жилищна сграда.

Посочва се, че по силата на договор за доброволна делба от 15,10,1998 г., съделителят Д. Я. /наследодател на ответника/ е получил в дял дворно място в с.*** с площ от 1700 кв.м., с придаваеми по регулация 60 кв.м. с неуредени регулационни сметки, съставляващо парцел VII, с пл.№213 в стр.кв.52 по плана на селото, заедно с 1/ 2 ид.ч. от построената в двата парцела жилищна сграда, а съделителят Ц. Я. /наследодател на ищците/ е получил в дял дворно място в с.*** с площ от 1700 кв.м., с придаваеми по регулация 20 кв.м. с неуредени регулационни сметки, съставляващо парцел XXIV, с пл.№213 в стр.кв.52 по плана на селото, заедно с 1/ 2 ид.ч. от построената в двата парцела жилищна сграда. Посочва се, че понастоящем полученият от съделителя Д. Я. парцел представлява ПИ с идентификатор ***., с адрес – с.***, 1 ул.***, вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра, площ – 1788 кв.м., стар номер – 213, кв.52, парцел VII, а полученият от съделителя Ц. Я. парцел представлява ПИ с идентификатор ***., с адрес – с.***, ул.***А, вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра, площ – 1798 кв.м., стар номер – 213, кв.52, парцел XXIV. Твърди се, че посочената в договора за доброволна делба сграда, построена в двата парцела, понастоящем представлява сграда с идентификатор ***. Твърди се, че с договор от 21,06,1994 г. Ц. Я. се е задължил да не разваля своята част от старата къща, докато брат му не построи на калкан нова жилищна сграда.

Ищците твърдят, че с разрешение за строеж №114/09,09,1994 г. на Община Плевен, на техния наследодател е разрешено да построи жил.сграда в парцел XXIV - 213, кв.52 по плана на с.***, а на 13,09,1994 г. е издаден Протокол №13 за определяне на строителна линия и ниво за строеж на Жилищна сграда в УПИ XXIV - 213, кв.52 по плана на с.***, собственост на Ц. Я.. Посочва се също така, че с декларация с нотариално удостоверяване на подписа с №2267/27,06,2005 г. Д. Я. е декларирал, че няма претенции към брат си Ц. Я. за 1/2 ид.ч. от нова жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от стопанска сграда, построени в УПИ XXIV - 213, кв.52 по плана на с.***. Ищците сочат, че на 12,03,2012 г. е издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа на процесната сграда, а на 15,06,2012 г. е издаден технически паспорт на сградата. С Удостоверение от 18,06,2012 г. на Община Плевен за въвеждане в експлоатация на строеж, строежът на жил.сграда е въведен в експлоатация.

Твърди се, че сградата е с кадастрален идентификатор ***. и изцяло се намира в УПИ XXIV - 213, кв.52 по плана на с.***. Ищците твърдят, че данъците за имота са плащани винаги и само от ищците, а ответникът, и неговата майка приживе, никога не са ползвали имота, нито са имали ключ за него. Посочва се, че след смъртта на Ц. Я. на 09,05,2024 г., ответникът заявил, че е собственик на сградата и заявил на ищците, че следва да се изнесат от нея и тогава те узнали за издадения констативен нот.акт. В заключение ищците молят съда да признае за установено спрямо ответника, че същите са собственици на процесната сграда, при квоти 3/4 ид.ч. за Ц. Я. и 1/4 ид.ч. за Д.

Г.. Направено е искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени констативния нот.акт №5, том 2, рег.№2737, дело №161/2016 г. на нотариус С.

И.. Към ИМ са приложени писмени доказателства. Претендират се разноски. С допълнителна молба от 08,07,2025 г., ищците, при условията на евентуалност, се позовават и на друго придобивно основание на правото на собственост върху процесната жилищна сграда, а именно – придобивна давност, с непрекъснато владение, продължило повече от 10 години – започнало от момента на фактическото извършване на изкопните работи за сградата и продължило след нейното построяване, от Ц. Я. и съпругата му, а след неговата смърт отпреживялата съпруга и дъщерята на Ц. Я.. С протоколно определение от 12,09,2025 г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска чрез прибавянето при условията на евентуалност на ново 2 основание за придобиване право на собственост върху процесния имот, а именно изтекла придобивна давност по чл.79 от ЗС. В с.з. проц.представител на ищците моли съда да уважи претенцията. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, са развити пространни съображения в подкрепа и на двете заявени придобивни основания, като се посочва изрично, че ищците не могат да се снабдят със заявлението за издаване на разрешението за строеж не по своя вина, но видно от Становището на гл.архитект на Община Плевен от 17,03,2000 г., разрешението не е загубило правно действие. Посочва се, щом новопостроената сграда не е изключена изрично от предмета на сделката, запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да е изрично уговорено, за да се смята за оборена презупцията по чл.92 от ЗС.

Изрично се позовава и на декларацията от 2005 г., с която Д. Я. декларира, че няма претенции към брат си Ц. Я. за една втора ид.ч. от нова жилищна сграда и една втора от стопанска сграда, построени в имот УПИ XXIV-213 в кв.52 по плана на с.***. Твърди, че до снабдяване с конст.нот.акт ответника и преживялата съпруга на Д. Я. не са имали претенции към процесната сграда, докато владението на Ц. Я. и неговото семейство е било манифестирано, с намерение за владение на целия имот изключително и само за тях.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Т.М. от ПАК, в който ангажира становище, че искът е неоснователен, тъй като строежът е реализиран през 1994 г., когато имотът е все още съсобствен между Д. и Ц. Я.и. Твърди се, че през 2005 г. лично Ц. Я. е декларирал пред «Местни данъци и такси» Плевен, че 1/2 ид.ч. от новопостроената сграда е на неговия брат. Твърди се, че ответникът е отправял покана за ликвидиране на съсобствеността чрез доброволна делба, като е търсил съдействие и от органите на прокуратурата. Твърди се, че не е оборена презумпцията по чл.92 от ЗС и по силата на приращението ответникът, в качеството на наследник на Д. Я. и на своята майка, е станал собственик на 1/2 ид.ч. от процесната сграда.

Моли съда да отхвърли исковете, като се претендират разноски. В с.з. проц.представител на ответника – адв.Т.М., моли съда да отхвърли иска. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, се развиват подробни възражения както по основния, така и по предявения при условията на евентуалност иск, като се набляга на факта, че къщата е построена върху съсобствен имот, а процесната нова къща не е била предмет на договора за доброволна делба, и остава съсобствена. Твърди се, че няма доказателства за учредено право на строеж, изразено в заявление до Общината, съобразно изискванията на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./, като липсват и данни за одобрен архитектурен проект за цялостно застрояване на съсобствения парцел, по който всеки от съсобствениците да получи самостоятелен обект. Посочва се, че дори и да е предвидена възможностна един съсобственик да извърши строеж без съгласието на останалите, то това е допустимо само ако има възможност такова застрояване да се извърши и от другите съсобственици – но това следва да е заложено в застроителния план, което в процесния случай липсва. Посочва се, че самият Ц. Я. през 2004 г. е декларирал в «МДТ» на 3

Община Плевен съсобственост върху 1/2 ид.ч. от новопостроената сграда за своя брат Д. Я.. По отношение придобивната давност се посочва, че при неизползване на вещта съобствеността не се губи, като се посочва, че не са събрани доказателства за обективиране на действия, отричащи правата на Д.

Я..

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

От представеното копие от нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по наследство, №20, том 6, дело №К-1273/1982 г., от 12,10,1982 г., се установява, че Д. Г. Я. и Ц. Г. Я. са признати за собственици, при равни права, на дворно място от 3400 кв.м. в с.***, съставляващо парцел IV, пл.№277 в стр.кв.52 по плана на селото, заедно с къща и стопанска сграда в него.

От представеното копие на Договор за доброволна делба от 15,10,1998 г., се установява, че Д. Г. Я. и Ц. Г. Я. са разделили имота, описан в нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по наследство, №20, том 6, дело №К1273/1982 г., както следва: Д. Я. получава в дял дворно място от 1700 кв.м., с придаваеми по регулация 60 кв.м., с неуредени регулационни сметки, съставляващо парцел VII, с пл.№213, стр.кв.52 по плана на селото, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в двете парцели жилищна сграда, а Ц. Я. получава в дял дворно място от 1700 кв.м., с придаваеми по регулация 20 кв.м., с неуредени регулационни сметки, съставляващо парцел XXIV, с пл.№213, стр.кв.52 по плана на селото, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в двете парцели жилищна сграда.

От представеното копие от нот.акт за признаване право на собственост върху недв.имот по реда на чл.587, ал.1 от ГПК - №5, том II, рег.№2737, дело №161 от 2016 г. на нотариус Сл.И., се установява, че отв.Г. Д. Я. е признат за собственик на 1/8 ид.ч. от процесната сграда, а В. Димитгрова Я. – негова майка, на 3/8 ид.ч. от процесната сграда.

От представения „договор“ от 21,06,1994 г., се установява, че Ц. Д. Я. се е задължил да не разваля своята част от старата къща, докато брат му Д. Я. не построи на калкан нова жилищна сграда. Подписите под договора за заверени от Кмета на с.***.

От представеното копие от Договор №11 от 22,03,1994 г. се установява, че същият е сключен между „ТЕМП“ ЕООД като изпълнител, и Ц. Г. Я., като възложител, с предмет – проектиране на жил.сграда в с.*** – части: архитектурна, конструктивна, ел. и ВиК.

От представеното копие от Разрешение за строеж №114 от 09,09,1994 г., издадено от Началник отдел „Архитектура, строителство, екология“ към Община Плевен, се установява, че същото е издадено на Ц. Г. Я. за строеж на жилищна сграда в парцел XXIV-213, кв.52 по плана на с.***, като е издадено възоснова на молба с вх.№АСЕ-94-И-94/22,07,1994 г.

Установява се, че с Протокол №13 от 13,09,1994 г. е определена 4 строителна линия и ниво.

С декларация от 27,06,2005 г., нотариално заверена, Д. Г. Я. е заявил, че няма претенции към своя брат Ц. Г. Я. за 1/2 ид.ч. от нова жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от стопанска сграда, построени в УПИ XXIV-213, кв.52 по плана на с.***.

От представеното копие на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 12,03,2012 г. /т.нар.Акт образец 15/ се установява кога е удостоверено писмено приемането на строежа, като на 18,06,2012 г. е издадено и Удостоверение №90 за въвеждане в експлоатация на строежа /процесната жилищна сграда/.

От представената Скица на сграда №15-1077040-22,10,2024 г. с идентификатор ***., издадена от СГКК-Плевен, е видно, че сградата е построена в имот с идентификатор ***., с адрес – с.***, ул.***А, ЗП – 64 кв.м., а като собственици на имота са вписани В. Я. с 3/8 ид.ч. и Г. Я. с 1/8 ид.ч.